Връх Ком – Петрохан
Връх Ком – Петрохан (3 часа 15 минути)
Слизането от връх Ком става по пътя, описан при изкачването му. При достигане на седловината между Среден и Малък Ком (40 минути) се поема на югоизток, като се подсича и заобикаля връх Малък Ком от юг. Успоредно на пътеката слиза и зимната колова маркировка. След върха се открива гледка към радиорелейната станция на връх Зелена глава и неговия южен съсед връх Гола глава. Вижда се и земният път между хижа „Ком” (нова) и прохода Петрохан, по който предстои да се слезе до прохода. Пътят криволичи в поляните под връх Малък Ком, навлиза в гората и провирайки се между върховете Зелена глава и Гола глава, изчезва от погледа, спускайки се към Петрохан.
След като се слезе по югоизточния склон на връх Малък Ком (1 час от седловината, 1 час и 40 минути от връх Ком), пътеката излиза на земния път – наляво (на северозапад) той води до хижа „Ком”, а надясно (на юг – югоизток) продължава към прохода Петрохан. Червената лентова маркировка следва пътя надясно, а билната колова маркировка минава по височините вляво (източно) от него. За 15 минути по пътя се достига до руините на Клисурския говедарник, разположени вдясно (южно) от пътя.
На 100 м югоизточно от говедарника и 30 м южно от пътя има чешма, обърната на юг. Водата не се вижда от пътя, чешмата е полузакрита от водолюбива растителност, затова лесно може да бъде пропусната.
150 метра след чешмата пътеката излиза на кол от зимната маркировка, идваща от север. На североизток се отклонява път за село Бързия. На това място пътят се напуска и пътеката навлиза в букова гора в югоизточна посока, заобикаляйки височината (1607 м) от изток. Излиза се на голяма поляна, обрасла с малинаци (15 минути от кола от зимната маркировка, 20 минути от Клисурския говедарник). Земният път заобикаля височината (1607 м) от запад и пътеката отново се слива с него в южния край на поляната. Продължава се по земния път наляво (в югоизточна посока). Трябва да се следи маркировката, защото има няколко разклона със земни пътища. След още 15 минути се стига до местността Щавена поляна, където е била Клисурската мандра (северно от пътя). Тук се отделя второстепенен земен път наляво (на север), а главният път, обозначен с червена лентова и стълбова маркировка, завива на юг. Следва разклон – поема се по левия (югоизточния) път. Подсичат се западните склонове на връх Зелена глава (1653 м) и за 20 минути се стига до седловината между него и връх Гола глава (1598 м). Тук земният път достига асфалтов път и свършва. Има голяма метална табела „Хижа Ком 13” (13 км). Вляво (на север) асфалтовият път води до радиорелейната станция на връх Зелена глава. Тръгва се по асфалтовия път вдясно (на юг), следват се серпентините на пътя, които в югоизточна посока след 15-20 минути извеждат на прохода Петрохан. Маркираната пътека сече последния завой на пътя и излиза на асфалтовия път на прохода на 150 м северно от заведението (1 час и 20 минути от чешмата при Клисурския говедарник, 3 часа и 15 минути от връх Ком).
Седловината, където пътят София – Берковица – Монтана – Лом пресича билото на Стара планина, се нарича Петрохански проход (Петрохан). Той разделя планините Козница (на изток) и Берковица (на запад) и свързва долината на река Нишава'' на юг с долината на река Бързия на север. В двата му края се намират село Гинци'' и село Бързия. Дължината му е 24,1 км, а надморската височина 1409 м.
Петрохан се е използвал още по времето на Римската империя, което е видно от останките на римската крепост, разположена източно от прохода. През 1868 година през него се прекарва търговски път и преминаващите кервани от стоки насърчават предприемчивия берковченин Петър Ангелов да построи хан. С него идва и името на местността – Петров хан, Петрохан.
На прохода е построен и първият изравнител от Петроханската каскада – язовир с площ 30 декара и 6-метрова стена. Чрез два канала се събират водите на Сребърна, Гинска, Искрецка река и техните притоци и се отправят към ВЕЦ „Петрохан”.
Някога тук е имало почивни домове, метеорологична станция, поща, ресторанти, бензиностанция. Днес работи само едно заведение, останалите сгради са изоставени и запустели.
Яница Илиева
Стефан Илиев
