<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>http://ke.bgmountains.org/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Dido</id>
		<title>ke.bgmountains.org - Потребителски приноси [bg]</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="http://ke.bgmountains.org/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Dido"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Dido"/>
		<updated>2026-04-04T16:35:33Z</updated>
		<subtitle>Потребителски приноси</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=242</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=242"/>
				<updated>2018-02-06T17:30:46Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа || 20.6 km || 984 m || 827 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа || 18.6 km || 917 m || 930 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа || 9.1 km || 521 m || 355 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути || 3.7 km || 402 m || 236 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути || 1.8 km || 200 m || 46 m&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути || 13.6 km || 331 m || 801 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа || 16.6 km || 852 m || 550 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути || 14.3 km || 707 m || 606 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути || 7.5 km || 560 m || 451 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути || 32.2 km || 1839 m || 1653 m&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=241</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=241"/>
				<updated>2018-02-06T17:20:16Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа || 20.6 km || 984 m || 827 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа || 18.6 km || 917 m || 930 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа || 9.1 km || 521 m || 355 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути || 3.7 km || 402 m || 236 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути || 1.8 km || 200 m || 46 m&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути || 13.6 km || 331 m || 801 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа || 16.6 km || 852 m || 550 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути || 14.3 km || 707 m || 606 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=240</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=240"/>
				<updated>2018-02-06T17:12:13Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа || 20.6 km || 984 m || 827 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа || 18.6 km || 917 m || 930 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа || 9.1 km || 521 m || 355 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути || 3.7 km || 402 m || 236 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути || 1.8 km || 200 m || 46 m&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути || 13.6 km || 331 m || 801 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=239</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=239"/>
				<updated>2018-02-06T17:07:15Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа || 20.6 km || 984 m || 827 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа || 18.6 km || 917 m || 930 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа || 9.1 km || 521 m || 355 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути || 3.7 km || 402 m || 236 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути || 1.8 km || 200 m || 46 m&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=238</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=238"/>
				<updated>2018-02-06T17:02:22Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа || 20.6 km || 984 m || 827 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа || 18.6 km || 917 m || 930 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути || 1.8 km || 200 m || 46 m&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=237</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=237"/>
				<updated>2018-02-06T16:47:02Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа || 20.6 km || 984 m || 827 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=236</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=236"/>
				<updated>2018-02-06T12:01:38Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа || 15.4 km || 493 m || 908 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа || 21.0 km || 1038 m || 893 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=235</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=235"/>
				<updated>2018-02-06T11:51:24Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 200 m || 806 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=234</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=234"/>
				<updated>2018-02-06T11:50:51Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути || 11.2 km || 806 m || 200 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=233</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=233"/>
				<updated>2018-02-06T11:42:06Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа || 4.3 km || 515 m || 20 m&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=232</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=232"/>
				<updated>2018-02-05T11:57:53Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От [[хижа „Свищиплаз”]] до седловина ''Табиите'' на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; по камионния път за град ''Златица''. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за [[хижа „Паскал”]] (маркиран в зелено) и маршрут за град [[Златица]] (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и &amp;lt;u&amp;gt;се поема наляво (изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността ''Голямата поляна'', подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; и след още 200 метра достига до широката ''Втора Лопянска пътека''. Тя идва от [[Лопянски колиби|Лопянските колиби]] на север, прехвърля главното било през седловината [[Гроба (седловина)|Гроба]] и слиза до селищата [[Пирдоп]] и ''Златица'' в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад ''Първа Лопянска пътека''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на ''Лопянската пътека'' маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;u&amp;gt;Да се продължи в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх [[Миале]]. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността ''Черната скала'', изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== &amp;lt;u&amp;gt;Трасе, препоръчително за следване&amp;lt;/u&amp;gt; ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се &amp;lt;u&amp;gt;на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; по ''Втората Лопянска пътека'' и след 500 м се достига каптираният извор [[Атбунар]] (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на ''Второ Керездере'', един от горните притоци на Златишкото [[Курудере]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се изостави&amp;lt;/u&amp;gt; ''Втората Лопянска пътека'', която слиза надясно (югоизток), и &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне нагоре&amp;lt;/u&amp;gt; по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (''Втората Лопянска пътека'') слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността ''Малка Равна'' и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността ''Равна''. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх [[Косица]] (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина [[Табиите]] (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток ''Първа Чернивитска пътека''. Тук трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се завие наляво (северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt; и да се следва трасето на ''Първата Чернивитска пътека'' &amp;lt;u&amp;gt;до излизането є на главното било&amp;lt;/u&amp;gt; при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината ''Първата Чернивитска пътека'' &amp;lt;u&amp;gt;се изоставя и се поема надясно (изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината ''Табиите (Косишки превал)''. От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора ''Атбунар'' и ''Първата Чернивитска пътека'' на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината ''Табиите (Косишки превал)''. Тук утъпканите пътеки към главното било &amp;lt;u&amp;gt;се изоставят&amp;lt;/u&amp;gt;. Широкият тревист скат на местността ''Равна'' се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх ''Косица''. След 40 минути и 1500 м от разклона при ''Първата Чернивитска пътека'' се достига идващата от югозапад ''Втора Чернивитска пътека''. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на [[Табиите|Косишки превал]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до ''Косишки превал''. В участъка си, след разклона при ''Първата Чернивитска пътека'', той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината ''Табиит''е минава друга важна пътека в описвания район - ''Втората Чернивитска пътека''. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата [[Черни Вит]] от север с ''Пирдоп'' на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по ''Втората Чернивитска пътека'' може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността ''Анчова бичкия''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността ''Мали извор'' (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град ''Пирдоп'' за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След ''Косишки превал'' се следва билото на масива ''Косица'', като &amp;lt;u&amp;gt;се върви в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх ''Косица'' (2010 м). След връх [[Ком]] (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на [[Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - [[Боатин (резерват)|Боатин]], [[Царичина (резерват)|Царичина]], [[Козя стена (резерват)|Козя стена]], [[Стенето (резерват)|Стенето]], [[Северен Джендем (резерват)|Северен Джендем]], [[Пеещи скали (резерват)|Пеещи скали]], [[Соколна (резерват)|Соколна]], [[Джендема (резерват)|Джендема]] и [[Стара река (резерват)|Стара река]]. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до [[Карлово]], а най-високата – връх [[Ботев]], с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – [[Райското пръскало]], с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх ''Косица'' следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - [[Паскал]] (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от ''Косишки превал'', 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;по билото на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, подсича се връх [[Чемериката]] (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към [[хижа „Момина поляна”]] (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх [[Картала]], а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх [[Момински чукар]]. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността ''Анчова бичкия'', а после по асфалтов път до село ''Черни Вит'' (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и за още един час се стига до обширната поляна ''Гюлджука'', в центъра на която се белее [[хижа „Планински извори”]] (2 часа и 30 минути от ''Косишки превал'', 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - ''Петте чучура'', от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх ''Картала''. На юг за пет часа може да се слезе в село [[Антон]] (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата ''Петте чучура'' започва постепенно изкачване към връх [[Тетевенска баба]] (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността [[Попови гробове] (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх [[Булуваня]] (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село ''Антон'' (3 часа), а на север към [[хижа „Бенковски”]] (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх [[Малки Братанишки уши]] (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село [[Рибарица]] по река [[Заводна]] (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността ''Костина'' (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх ''Булуваня'', заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било &amp;lt;u&amp;gt;на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;. Излиза се на нова седловина - [[Хайдушките камъни]], откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх [[Въртопо]] (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх [[Братаница]] (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките [[Костина]] на запад и ''Заводна'' на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх ''Братаница'' се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх ''Булуваня''. От ''Хайдушките камъни'' до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх [[Пъпа]] (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от ''Пъпа'' пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на ''Вежен'' и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към [[хижа „Вежен”]] (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река ''Заводн''а. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата ''Петте чучура'' и хижа „Ехо” (с изключение на [[Сладкото кладенче]], което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх ''Вежен'' (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх [[Вежен]] е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките [[Бели Вит]], [[Каменица]] (началото на река [[Стряма]]), [[Въртопска]] и ''Заводна''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх ''Вежен'' опира и границата на резервата ''Царичина'', който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх ''Вежен'' и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх ''Вежен'' може да се види началото на пътешествието - връх ''Ком'' на запад, ведно с преминатите вече ''Мургаш'', ''Баба'', ''Свищиплаз'', ''Паскал''. На север се спускат долините на реките ''Заводна'' и ''Стара Рибарица'', за да влеят водите си в тези на река ''Бели Вит''. Над тях се очертават възвишенията на [[Васильовска планина]]. На юг, свързана със Стара планина чрез рида [[Козница]], се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - [[Козя стена]], [[Амбарица]], Купените, чак до първенеца ''Ботев''!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена [[Каменната порта]]. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село [[Клисура]]. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Хижа „Вежен”]] (1650 м) е разположена в местността ''Царичина'' и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село ''Рибарица'' за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, минава стотина метра южно от връх [[Каменица]] (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към [[Рибаришка седловина|Рибаришката седловина]] (Рибаришки проход) (1 час от ''Каменната порта''). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между [[Златишко-Тетевенска планина]] на запад и [[Троянска планина]] на изток. В миналото е свързвал село [[Розино]] от юг и село ''Рибарица'' от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността [[Горни Ветровити преслап]]. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх [[Юмрука]] (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село ''Клисура'', а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх ''Юмрука'', като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - [[Сладкото кладенче]], която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина [[Карчов пряслоп]]. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх ''Юмрука''. За няколко минути се стига и до [[хижа „Ехо”]] (30 минути от ''Ветровити преслап'', 2 часа от връх ''Вежен'', 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от ''Косишки превал'', 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=231</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=231"/>
				<updated>2018-02-05T11:50:56Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От [[хижа „Свищиплаз”]] до ''седловина Табиите'' на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; по камионния път за град ''Златица''. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за [[хижа „Паскал”]] (маркиран в зелено) и маршрут за град [[Златица]] (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и &amp;lt;u&amp;gt;се поема наляво (изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността ''Голямата поляна'', подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; и след още 200 метра достига до широката ''Втора Лопянска пътека''. Тя идва от [[Лопянски колиби|Лопянските колиби]] на север, прехвърля главното било през седловината [[Гроба (седловина)|Гроба]] и слиза до селищата [[Пирдоп]] и ''Златица'' в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад ''Първа Лопянска пътека''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на ''Лопянската пътека'' маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;u&amp;gt;Да се продължи в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх [[Миале]]. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността ''Черната скала'', изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== &amp;lt;u&amp;gt;Трасе, препоръчително за следване&amp;lt;/u&amp;gt; ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се &amp;lt;u&amp;gt;на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; по ''Втората Лопянска пътека'' и след 500 м се достига каптираният извор [[Атбунар]] (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на ''Второ Керездере'', един от горните притоци на Златишкото [[Курудере]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се изостави&amp;lt;/u&amp;gt; ''Втората Лопянска пътека'', която слиза надясно (югоизток), и &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне нагоре&amp;lt;/u&amp;gt; по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (''Втората Лопянска пътека'') слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността ''Малка Равна'' и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността ''Равна''. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх [[Косица]] (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина [[Табиите]] (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток ''Първа Чернивитска пътека''. Тук трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се завие наляво (северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt; и да се следва трасето на ''Първата Чернивитска пътека'' &amp;lt;u&amp;gt;до излизането є на главното било&amp;lt;/u&amp;gt; при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината ''Първата Чернивитска пътека'' &amp;lt;u&amp;gt;се изоставя и се поема надясно (изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината ''Табиите (Косишки превал)''. От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора ''Атбунар'' и ''Първата Чернивитска пътека'' на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината ''Табиите (Косишки превал)''. Тук утъпканите пътеки към главното било &amp;lt;u&amp;gt;се изоставят&amp;lt;/u&amp;gt;. Широкият тревист скат на местността ''Равна'' се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх ''Косица''. След 40 минути и 1500 м от разклона при ''Първата Чернивитска пътека'' се достига идващата от югозапад ''Втора Чернивитска пътека''. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на [[Табиите|Косишки превал]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до ''Косишки превал''. В участъка си, след разклона при ''Първата Чернивитска пътека'', той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината ''Табиит''е минава друга важна пътека в описвания район - ''Втората Чернивитска пътека''. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата [[Черни Вит]] от север с ''Пирдоп'' на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по ''Втората Чернивитска пътека'' може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността ''Анчова бичкия''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността ''Мали извор'' (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град ''Пирдоп'' за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След ''Косишки превал'' се следва билото на масива ''Косица'', като &amp;lt;u&amp;gt;се върви в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх ''Косица'' (2010 м). След връх [[Ком]] (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на [[Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - [[Боатин (резерват)|Боатин]], [[Царичина (резерват)|Царичина]], [[Козя стена (резерват)|Козя стена]], [[Стенето (резерват)|Стенето]], [[Северен Джендем (резерват)|Северен Джендем]], [[Пеещи скали (резерват)|Пеещи скали]], [[Соколна (резерват)|Соколна]], [[Джендема (резерват)|Джендема]] и [[Стара река (резерват)|Стара река]]. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до [[Карлово]], а най-високата – връх [[Ботев]], с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – [[Райското пръскало]], с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх ''Косица'' следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - [[Паскал]] (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от ''Косишки превал'', 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;по билото на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, подсича се връх [[Чемериката]] (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към [[хижа „Момина поляна”]] (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх [[Картала]], а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх [[Момински чукар]]. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността ''Анчова бичкия'', а после по асфалтов път до село ''Черни Вит'' (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и за още един час се стига до обширната поляна ''Гюлджука'', в центъра на която се белее [[хижа „Планински извори”]] (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - ''Петте чучура'', от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село [[Антон]] (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата ''Петте чучура'' започва постепенно изкачване към връх [[Тетевенска баба]] (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността [[Попови гробове] (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх [[Булуваня]] (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към [[хижа „Бенковски”]] (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх [[Малки Братанишки уши]] (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село [[Рибарица]] по река [[Заводна]] (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх ''Булуваня'', заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било &amp;lt;u&amp;gt;на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;. Излиза се на нова седловина - [[Хайдушките камъни]], откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх [[Въртопо]] (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх [[Братаница]] (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките [[Костина]] на запад и ''Заводна'' на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх ''Булуваня''. От ''Хайдушките камъни'' до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх [[Пъпа]] (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на ''Вежен'' и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към [[хижа „Вежен”]] (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река ''Заводн''а. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на [[Сладкото кладенче]], което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх [[Вежен]] е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките [[Бели Вит]], [[Каменица]] (началото на река [[Стряма]]), [[Въртопска]] и Заводна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх ''Вежен'' опира и границата на резервата ''Царичина'', който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх ''Вежен'' и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх ''Ком'' на запад, ведно с преминатите вече ''Мургаш'', ''Баба'', ''Свищиплаз'', ''Паскал''. На север се спускат долините на реките ''Заводна'' и ''Стара Рибарица'', за да влеят водите си в тези на река ''Бели Вит''. Над тях се очертават възвишенията на [[Васильовска планина]]. На юг, свързана със Стара планина чрез рида [[Козница]], се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - [[Козя стена]], [[Амбарица]], Купените, чак до първенеца ''Ботев''!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена [[Каменната порта]]. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село [[Клисура]]. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Хижа „Вежен”]] (1650 м) е разположена в местността ''Царичина'' и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, минава стотина метра южно от връх [[Каменица]] (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към [[Рибаришка седловина|Рибаришката седловина]] (Рибаришки проход) (1 час от ''Каменната порта''). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между [[Златишко-Тетевенска планина]] на запад и [[Троянска планина]] на изток. В миналото е свързвал село [[Розино]] от юг и село ''Рибарица'' от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността [[Горни Ветровити преслап]]. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх [[Юмрука]] (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село ''Клисура'', а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх ''Юмрука'', като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - [[Сладкото кладенче]], която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина [[Карчов пряслоп]]. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх ''Юмрука''. За няколко минути се стига и до [[хижа „Ехо”]] (30 минути от ''Ветровити преслап'', 2 часа от връх ''Вежен'', 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от ''Косишки превал'', 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=230</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=230"/>
				<updated>2018-02-05T11:42:12Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От [[хижа „Свищиплаз”]] до седловина Табиите на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; по камионния път за град Златица. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за [[хижа „Паскал”]] (маркиран в зелено) и маршрут за град [[Златица]] (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и &amp;lt;u&amp;gt;се поема наляво (изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността Голямата поляна, подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; и след още 200 метра достига до широката Втора Лопянска пътека. Тя идва от [[Лопянски колиби|Лопянските колиби]] на север, прехвърля главното било през седловината [[Гроба (седловина)|Гроба]] и слиза до селищата [[Пирдоп]] и Златица в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад Първа Лопянска пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на Лопянската пътека маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;u&amp;gt;Да се продължи в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх [[Миале]]. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността Черната скала, изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== &amp;lt;u&amp;gt;Трасе, препоръчително за следване&amp;lt;/u&amp;gt; ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се &amp;lt;u&amp;gt;на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; по Втората Лопянска пътека и след 500 м се достига каптираният извор [[Атбунар]] (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на Второ Керездере, един от горните притоци на Златишкото [[Курудере]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се изостави&amp;lt;/u&amp;gt; Втората Лопянска пътека, която слиза надясно (югоизток), и &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне нагоре&amp;lt;/u&amp;gt; по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (Втората Лопянска пътека) слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността Малка Равна и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността Равна. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх [[Косица]] (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина [[Табиите]] (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток Първа Чернивитска пътека. Тук трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се завие наляво (северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt; и да се следва трасето на Първата Чернивитска пътека &amp;lt;u&amp;gt;до излизането є на главното било&amp;lt;/u&amp;gt; при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината Първата Чернивитска пътека &amp;lt;u&amp;gt;се изоставя и се поема надясно (изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината Табиите (Косишки превал). От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора Атбунар и Първата Чернивитска пътека на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината Табиите (Косишки превал). Тук утъпканите пътеки към главното било &amp;lt;u&amp;gt;се изоставят&amp;lt;/u&amp;gt;. Широкият тревист скат на местността Равна се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх Косица. След 40 минути и 1500 м от разклона при Първата Чернивитска пътека се достига идващата от югозапад Втора Чернивитска пътека. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на [[Табиите|Косишки превал]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до Косишки превал. В участъка си, след разклона при Първата Чернивитска пътека, той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината Табиите минава друга важна пътека в описвания район - Втората Чернивитска пътека. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата [[Черни Вит]] от север с Пирдоп на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по Втората Чернивитска пътека може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността Анчова бичкия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността Мали извор (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град Пирдоп за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След Косишки превал се следва билото на масива Косица, като &amp;lt;u&amp;gt;се върви в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх Косица (2010 м). След връх [[Ком]] (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на [[Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - [[Боатин (резерват)|Боатин]], [[Царичина (резерват)|Царичина]], [[Козя стена (резерват)|Козя стена]], [[Стенето (резерват)|Стенето]], [[Северен Джендем (резерват)|Северен Джендем]], [[Пеещи скали (резерват)|Пеещи скали]], [[Соколна (резерват)|Соколна]], [[Джендема (резерват)|Джендема]] и [[Стара река (резерват)|Стара река]]. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до [[Карлово]], а най-високата – връх [[Ботев]], с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – [[Райското пръскало]], с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Косица следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - [[Паскал]] (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от Косишки превал, 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;по билото на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, подсича се връх [[Чемериката]] (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към [[хижа „Момина поляна”]] (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх [[Картала]], а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх [[Момински чукар]]. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността Анчова бичкия, а после по асфалтов път до село Черни Вит (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и за още един час се стига до обширната поляна Гюлджука, в центъра на която се белее [[хижа „Планински извори”]] (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - Петте чучура, от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село [[Антон]] (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата Петте чучура започва постепенно изкачване към връх [[Тетевенска баба]] (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността [[Попови гробове] (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх [[Булуваня]] (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към [[хижа „Бенковски”]] (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх [[Малки Братанишки уши]] (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село [[Рибарица]] по река [[Заводна]] (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх Булуваня, заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било &amp;lt;u&amp;gt;на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;. Излиза се на нова седловина - [[Хайдушките камъни]], откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх [[Въртопо]] (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх [[Братаница]] (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките [[Костина]] на запад и Заводна на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх Булуваня. От Хайдушките камъни до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх [[Пъпа]] (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на Вежен и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към [[хижа „Вежен”]] (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река Заводна. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на [[Сладкото кладенче]], което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх [[Вежен]] е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките [[Бели Вит]], [[Каменица]] (началото на река [[Стряма]]), [[Въртопска]] и Заводна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх Вежен опира и границата на резервата Царичина, който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх Вежен и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх Ком на запад, ведно с преминатите вече Мургаш, Баба, Свищиплаз, Паскал. На север се спускат долините на реките Заводна и Стара Рибарица, за да влеят водите си в тези на река Бели Вит. Над тях се очертават възвишенията на [[Васильовска планина]]. На юг, свързана със Стара планина чрез рида [[Козница]], се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - [[Козя стена]], [[Амбарица]], Купените, чак до първенеца Ботев!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена [[Каменната порта]]. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село [[Клисура]]. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Хижа „Вежен”]] (1650 м) е разположена в местността Царичина и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, минава стотина метра южно от връх [[Каменица]] (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към [[Рибаришка седловина|Рибаришката седловина]] (Рибаришки проход) (1 час от Каменната порта). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между [[Златишко-Тетевенска планина]] на запад и [[Троянска планина]] на изток. В миналото е свързвал село [[Розино]] от юг и село Рибарица от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността [[Горни Ветровити преслап]]. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх [[Юмрука]] (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село Клисура, а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх Юмрука, като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - [[Сладкото кладенче]], която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина [[Карчов пряслоп]]. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх Юмрука. За няколко минути се стига и до [[хижа „Ехо”]] (30 минути от Ветровити преслап, 2 часа от връх Вежен, 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от Косишки превал, 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hut-kom-new.JPG&amp;diff=229</id>
		<title>Файл:Hut-kom-new.JPG</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hut-kom-new.JPG&amp;diff=229"/>
				<updated>2017-12-11T12:04:30Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Премахване на цялото съдържание на страницата&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hut-kom-old.JPG&amp;diff=228</id>
		<title>Файл:Hut-kom-old.JPG</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hut-kom-old.JPG&amp;diff=228"/>
				<updated>2017-12-11T12:03:38Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Премахване на цялото съдържание на страницата&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=227</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=227"/>
				<updated>2017-04-24T15:28:15Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Свищиплаз” до седловина Табиите на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине продължава на югоизток по камионния път за град Златица. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за хижа „Паскал” (маркиран в зелено) и маршрут за град Златица (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и се поема наляво (изток) по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността Голямата поляна, подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток) и след още 200 метра достига до широката Втора Лопянска пътека. Тя идва от Лопянските колиби на север, прехвърля главното било през седловината Гроба и слиза до селищата Пирдоп и Златица в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад Първа Лопянска пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на Лопянската пътека маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се продължи в североизточна посока със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх Миале. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността Черната скала, изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== &amp;lt;u&amp;gt;Трасе, препоръчително за следване&amp;lt;/u&amp;gt; ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се на изток-югоизток по Втората Лопянска пътека и след 500 м се достига каптираният извор Атбунар (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на Второ Керездере, един от горните притоци на Златишкото Курудере.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва да се изостави Втората Лопянска пътека, която слиза надясно (югоизток), и да се тръгне нагоре по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (Втората Лопянска пътека) слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността Малка Равна и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността Равна. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх Косица (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина Табиите (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток Първа Чернивитска пътека. Тук трябва да се завие наляво (северозапад) и да се следва трасето на Първата Чернивитска пътека до излизането є на главното било при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината Първата Чернивитска пътека се изоставя и се поема надясно (изток) по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината Табиите (Косишки превал). От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора Атбунар и Първата Чернивитска пътека на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината Табиите (Косишки превал). Тук утъпканите пътеки към главното било се изоставят. Широкият тревист скат на местността Равна се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх Косица. След 40 минути и 1500 м от разклона при Първата Чернивитска пътека се достига идващата от югозапад Втора Чернивитска пътека. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на Косишки превал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до Косишки превал. В участъка си, след разклона при Първата Чернивитска пътека, той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината Табиите минава друга важна пътека в описвания район - Втората Чернивитска пътека. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата Черни Вит от север с Пирдоп на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по Втората Чернивитска пътека може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността Анчова бичкия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността Мали извор (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град Пирдоп за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След Косишки превал се следва билото на масива Косица, като се върви в източна посока. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх Косица (2010 м). След връх Ком (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до Карлово, а най-високата – връх Ботев, с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – Райското пръскало, с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Косица следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - Паскал (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от Косишки превал, 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се по билото на изток, подсича се връх Чемериката (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към хижа „Момина поляна” (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх Картала, а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх Момински чукар. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността Анчова бичкия, а после по асфалтов път до село Черни Вит (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине продължава на изток и за още един час се стига до обширната поляна Гюлджука, в центъра на която се белее хижа „Планински извори” (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - Петте чучура, от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село Антон (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата Петте чучура започва постепенно изкачване към връх Тетевенска баба (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността Попови гробове (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх Булуваня (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към хижа „Бенковски” (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх Малки Братанишки уши (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село Рибарица по река Заводна (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх Булуваня, заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било на изток-югоизток. Излиза се на нова седловина - Хайдушките камъни, откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх Въртопо (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх Братаница (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките Костина на запад и Заводна на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх Булуваня. От Хайдушките камъни до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх Пъпа (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на Вежен и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към хижа „Вежен” (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река Заводна. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на Сладкото кладенче, което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх Вежен е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките Бели Вит, Каменица (началото на река Стряма), Въртопска и Заводна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх Вежен опира и границата на резервата Царичина, който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх Вежен и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх Ком на запад, ведно с преминатите вече Мургаш, Баба, Свищиплаз, Паскал. На север се спускат долините на реките Заводна и Стара Рибарица, за да влеят водите си в тези на река Бели Вит. Над тях се очертават възвишенията на Васильовска планина. На юг, свързана със Стара планина чрез рида Козница, се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - Козя стена, Амбарица, Купените, чак до първенеца Ботев!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена Каменната порта. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село Клисура. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Вежен” (1650 м) е разположена в местността Царичина и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине продължава в източна посока, минава стотина метра южно от връх Каменица (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към Рибаришката седловина (Рибаришки проход) (1 час от Каменната порта). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между Златишко-Тетевенска планина на запад и Троянска планина на изток. В миналото е свързвал село Розино от юг и село Рибарица от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността Горни Ветровити преслап. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх Юмрука (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село Клисура, а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх Юмрука, като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - Сладкото кладенче, която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина Карчов пряслоп. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх Юмрука. За няколко минути се стига и до хижа „Ехо” (30 минути от Ветровити преслап, 2 часа от връх Вежен, 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от Косишки превал, 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=226</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=226"/>
				<updated>2017-04-24T15:26:51Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Свищиплаз” до седловина Табиите на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине продължава на югоизток по камионния път за град Златица. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за хижа „Паскал” (маркиран в зелено) и маршрут за град Златица (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и се поема наляво (изток) по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността Голямата поляна, подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток) и след още 200 метра достига до широката Втора Лопянска пътека. Тя идва от Лопянските колиби на север, прехвърля главното било през седловината Гроба и слиза до селищата Пирдоп и Златица в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад Първа Лопянска пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на Лопянската пътека маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се продължи в североизточна посока със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх Миале. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността Черната скала, изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Трасе, препоръчително за следване ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се на изток-югоизток по Втората Лопянска пътека и след 500 м се достига каптираният извор Атбунар (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на Второ Керездере, един от горните притоци на Златишкото Курудере.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва да се изостави Втората Лопянска пътека, която слиза надясно (югоизток), и да се тръгне нагоре по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (Втората Лопянска пътека) слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността Малка Равна и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността Равна. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх Косица (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина Табиите (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток Първа Чернивитска пътека. Тук трябва да се завие наляво (северозапад) и да се следва трасето на Първата Чернивитска пътека до излизането є на главното било при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината Първата Чернивитска пътека се изоставя и се поема надясно (изток) по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината Табиите (Косишки превал). От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора Атбунар и Първата Чернивитска пътека на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината Табиите (Косишки превал). Тук утъпканите пътеки към главното било се изоставят. Широкият тревист скат на местността Равна се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх Косица. След 40 минути и 1500 м от разклона при Първата Чернивитска пътека се достига идващата от югозапад Втора Чернивитска пътека. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на Косишки превал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до Косишки превал. В участъка си, след разклона при Първата Чернивитска пътека, той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината Табиите минава друга важна пътека в описвания район - Втората Чернивитска пътека. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата Черни Вит от север с Пирдоп на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по Втората Чернивитска пътека може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността Анчова бичкия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността Мали извор (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град Пирдоп за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След Косишки превал се следва билото на масива Косица, като се върви в източна посока. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх Косица (2010 м). След връх Ком (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до Карлово, а най-високата – връх Ботев, с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – Райското пръскало, с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Косица следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - Паскал (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от Косишки превал, 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се по билото на изток, подсича се връх Чемериката (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към хижа „Момина поляна” (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх Картала, а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх Момински чукар. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността Анчова бичкия, а после по асфалтов път до село Черни Вит (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине продължава на изток и за още един час се стига до обширната поляна Гюлджука, в центъра на която се белее хижа „Планински извори” (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - Петте чучура, от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село Антон (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата Петте чучура започва постепенно изкачване към връх Тетевенска баба (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността Попови гробове (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх Булуваня (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към хижа „Бенковски” (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх Малки Братанишки уши (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село Рибарица по река Заводна (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх Булуваня, заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било на изток-югоизток. Излиза се на нова седловина - Хайдушките камъни, откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх Въртопо (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх Братаница (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките Костина на запад и Заводна на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх Булуваня. От Хайдушките камъни до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх Пъпа (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на Вежен и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към хижа „Вежен” (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река Заводна. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на Сладкото кладенче, което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх Вежен е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките Бели Вит, Каменица (началото на река Стряма), Въртопска и Заводна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх Вежен опира и границата на резервата Царичина, който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх Вежен и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх Ком на запад, ведно с преминатите вече Мургаш, Баба, Свищиплаз, Паскал. На север се спускат долините на реките Заводна и Стара Рибарица, за да влеят водите си в тези на река Бели Вит. Над тях се очертават възвишенията на Васильовска планина. На юг, свързана със Стара планина чрез рида Козница, се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - Козя стена, Амбарица, Купените, чак до първенеца Ботев!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена Каменната порта. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село Клисура. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Вежен” (1650 м) е разположена в местността Царичина и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине продължава в източна посока, минава стотина метра южно от връх Каменица (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към Рибаришката седловина (Рибаришки проход) (1 час от Каменната порта). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между Златишко-Тетевенска планина на запад и Троянска планина на изток. В миналото е свързвал село Розино от юг и село Рибарица от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността Горни Ветровити преслап. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх Юмрука (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село Клисура, а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх Юмрука, като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - Сладкото кладенче, която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина Карчов пряслоп. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх Юмрука. За няколко минути се стига и до хижа „Ехо” (30 минути от Ветровити преслап, 2 часа от връх Вежен, 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от Косишки превал, 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=225</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=225"/>
				<updated>2017-04-24T15:26:06Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Свищиплаз” до седловина Табиите на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине продължава на югоизток по камионния път за град Златица. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за хижа „Паскал” (маркиран в зелено) и маршрут за град Златица (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и се поема наляво (изток) по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността Голямата поляна, подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток) и след още 200 метра достига до широката Втора Лопянска пътека. Тя идва от Лопянските колиби на север, прехвърля главното било през седловината Гроба и слиза до селищата Пирдоп и Златица в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад Първа Лопянска пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на Лопянската пътека маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се продължи в североизточна посока със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх Миале. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността Черната скала, изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трасе, препоръчително за следване&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се на изток-югоизток по Втората Лопянска пътека и след 500 м се достига каптираният извор Атбунар (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на Второ Керездере, един от горните притоци на Златишкото Курудере.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва да се изостави Втората Лопянска пътека, която слиза надясно (югоизток), и да се тръгне нагоре по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (Втората Лопянска пътека) слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността Малка Равна и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността Равна. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх Косица (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина Табиите (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток Първа Чернивитска пътека. Тук трябва да се завие наляво (северозапад) и да се следва трасето на Първата Чернивитска пътека до излизането є на главното било при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината Първата Чернивитска пътека се изоставя и се поема надясно (изток) по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината Табиите (Косишки превал). От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора Атбунар и Първата Чернивитска пътека на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината Табиите (Косишки превал). Тук утъпканите пътеки към главното било се изоставят. Широкият тревист скат на местността Равна се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх Косица. След 40 минути и 1500 м от разклона при Първата Чернивитска пътека се достига идващата от югозапад Втора Чернивитска пътека. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на Косишки превал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до Косишки превал. В участъка си, след разклона при Първата Чернивитска пътека, той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината Табиите минава друга важна пътека в описвания район - Втората Чернивитска пътека. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата Черни Вит от север с Пирдоп на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по Втората Чернивитска пътека може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността Анчова бичкия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността Мали извор (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град Пирдоп за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След Косишки превал се следва билото на масива Косица, като се върви в източна посока. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх Косица (2010 м). След връх Ком (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до Карлово, а най-високата – връх Ботев, с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – Райското пръскало, с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Косица следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - Паскал (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от Косишки превал, 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се по билото на изток, подсича се връх Чемериката (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към хижа „Момина поляна” (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх Картала, а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх Момински чукар. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността Анчова бичкия, а после по асфалтов път до село Черни Вит (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине продължава на изток и за още един час се стига до обширната поляна Гюлджука, в центъра на която се белее хижа „Планински извори” (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - Петте чучура, от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село Антон (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата Петте чучура започва постепенно изкачване към връх Тетевенска баба (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността Попови гробове (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх Булуваня (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към хижа „Бенковски” (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх Малки Братанишки уши (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село Рибарица по река Заводна (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх Булуваня, заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било на изток-югоизток. Излиза се на нова седловина - Хайдушките камъни, откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх Въртопо (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх Братаница (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките Костина на запад и Заводна на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх Булуваня. От Хайдушките камъни до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх Пъпа (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на Вежен и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към хижа „Вежен” (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река Заводна. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на Сладкото кладенче, което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх Вежен е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките Бели Вит, Каменица (началото на река Стряма), Въртопска и Заводна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх Вежен опира и границата на резервата Царичина, който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх Вежен и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх Ком на запад, ведно с преминатите вече Мургаш, Баба, Свищиплаз, Паскал. На север се спускат долините на реките Заводна и Стара Рибарица, за да влеят водите си в тези на река Бели Вит. Над тях се очертават възвишенията на Васильовска планина. На юг, свързана със Стара планина чрез рида Козница, се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - Козя стена, Амбарица, Купените, чак до първенеца Ботев!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена Каменната порта. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село Клисура. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Вежен” (1650 м) е разположена в местността Царичина и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине продължава в източна посока, минава стотина метра южно от връх Каменица (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към Рибаришката седловина (Рибаришки проход) (1 час от Каменната порта). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между Златишко-Тетевенска планина на запад и Троянска планина на изток. В миналото е свързвал село Розино от юг и село Рибарица от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността Горни Ветровити преслап. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх Юмрука (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село Клисура, а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх Юмрука, като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - Сладкото кладенче, която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина Карчов пряслоп. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх Юмрука. За няколко минути се стига и до хижа „Ехо” (30 минути от Ветровити преслап, 2 часа от връх Вежен, 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от Косишки превал, 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=224</id>
		<title>Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D_-_%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%95%D1%85%D0%BE%E2%80%9D&amp;diff=224"/>
				<updated>2017-04-24T15:22:48Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Нова страница: __NOTOC__ __NOEDITSECTION__  == Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==  От хижа „Свищиплаз”...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Свищиплаз” до седловина Табиите на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине продължава на югоизток по камионния път за град Златица. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за хижа „Паскал” (маркиран в зелено) и маршрут за град Златица (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът&amp;quot;, камионният път се изоставя и се поема наляво (изток) по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността Голямата поляна, подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток) и след още 200 метра достига до широката Втора Лопянска пътека. Тя идва от Лопянските колиби на север, прехвърля главното било през седловината Гроба и слиза до селищата Пирдоп и Златица в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад Първа Лопянска пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на Лопянската пътека маршрутът има две алтернативи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ I ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се продължи в североизточна посока със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх Миале. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността Черната скала, изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трасе, препоръчително за следване&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поема се на изток-югоизток по Втората Лопянска пътека и след 500 м се достига каптираният извор Атбунар (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на Второ Керездере, един от горните притоци на Златишкото Курудере.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При извора следва троен разклон. Тук трябва да се изостави Втората Лопянска пътека, която слиза надясно (югоизток), и да се тръгне нагоре по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (Втората Лопянска пътека) слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността Малка Равна и не трябва да се следват!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността Равна. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх Косица (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина Табиите (Косишки превал).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток Първа Чернивитска пътека. Тук трябва да се завие наляво (северозапад) и да се следва трасето на Първата Чернивитска пътека до излизането є на главното било при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На седловината Първата Чернивитска пътека се изоставя и се поема надясно (изток) по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината Табиите (Косишки превал). От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== ВАРИАНТ II ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При слива на пътеките от извора Атбунар и Първата Чернивитска пътека на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината Табиите (Косишки превал). Тук утъпканите пътеки към главното било се изоставят. Широкият тревист скат на местността Равна се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх Косица. След 40 минути и 1500 м от разклона при Първата Чернивитска пътека се достига идващата от югозапад Втора Чернивитска пътека. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на Косишки превал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до Косишки превал. В участъка си, след разклона при Първата Чернивитска пътека, той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината Табиите минава друга важна пътека в описвания район - Втората Чернивитска пътека. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата Черни Вит от север с Пирдоп на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по Втората Чернивитска пътека може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността Анчова бичкия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Паскал” е разположена в местността Мали извор (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град Пирдоп за 1 час и 20 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След Косишки превал се следва билото на масива Косица, като се върви в източна посока. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх Косица (2010 м). След връх Ком (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на Национален парк „Централен Балкан&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до Карлово, а най-високата – връх Ботев, с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – Райското пръскало, с височина 124,5 м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Косица следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - Паскал (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от Косишки превал, 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се по билото на изток, подсича се връх Чемериката (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към хижа „Момина поляна” (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх Картала, а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх Момински чукар. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността Анчова бичкия, а после по асфалтов път до село Черни Вит (2 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине продължава на изток и за още един час се стига до обширната поляна Гюлджука, в центъра на която се белее хижа „Планински извори” (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - Петте чучура, от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село Антон (синя лентова и зимна колова маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След чешмата Петте чучура започва постепенно изкачване към връх Тетевенска баба (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността Попови гробове (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх Булуваня (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към хижа „Бенковски” (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх Малки Братанишки уши (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село Рибарица по река Заводна (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх Булуваня, заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било на изток-югоизток. Излиза се на нова седловина - Хайдушките камъни, откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх Въртопо (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх Братаница (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките Костина на запад и Заводна на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх Булуваня. От Хайдушките камъни до Кончето се стига за 50 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток следва връх Пъпа (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на Вежен и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към хижа „Вежен” (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река Заводна. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на Сладкото кладенче, което обаче често пресъхва през жарките лета).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх Вежен е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките Бели Вит, Каменица (началото на река Стряма), Въртопска и Заводна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във връх Вежен опира и границата на резервата Царичина, който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх Вежен и хижа „Ехо”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх Ком на запад, ведно с преминатите вече Мургаш, Баба, Свищиплаз, Паскал. На север се спускат долините на реките Заводна и Стара Рибарица, за да влеят водите си в тези на река Бели Вит. Над тях се очертават възвишенията на Васильовска планина. На юг, свързана със Стара планина чрез рида Козница, се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - Козя стена, Амбарица, Купените, чак до първенеца Ботев!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена Каменната порта. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево&amp;quot; — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село Клисура. Тази маркировка не е в добро състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа „Вежен” (1650 м) е разположена в местността Царичина и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка на Ком-Емине продължава в източна посока, минава стотина метра южно от връх Каменица (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към Рибаришката седловина (Рибаришки проход) (1 час от Каменната порта). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между Златишко-Тетевенска планина на запад и Троянска планина на изток. В миналото е свързвал село Розино от юг и село Рибарица от север.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността Горни Ветровити преслап. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх Юмрука (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село Клисура, а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх Юмрука, като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - Сладкото кладенче, която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина Карчов пряслоп. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх Юмрука. За няколко минути се стига и до хижа „Ехо” (30 минути от Ветровити преслап, 2 часа от връх Вежен, 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от Косишки превал, 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Деян Василев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=223</id>
		<title>Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=223"/>
				<updated>2017-04-24T14:37:29Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз” (3 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===ВАРИАНТ I===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Лятната пътека започва от чешмата, разположена северно от пътя. Освен с червената маркировка на Ком-Емине, пътеката е маркирана и със зелена лентова маркировка (до [[хижа “Стражата”]] – 3 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;на север&amp;lt;/u&amp;gt;, с кратко стръмно изкачване през гората. Скоро пътеката променя посоката си в североизточна и след 60 м се стига до разклон. Червената и зелената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължават наляво (север-северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;, а надясно (на североизток) се отклонява пътека към чешма, до която се стига след още 50 м. Понеже чешмата на прохода понякога пресъхва през лятото, тази втора чешма може да се ползва като последен източник на вода. Ако обаче и тя е пресъхнала, трябва да се използва чешмата при хижата, дори и да се наложи връщане, защото преходът е по безводно било и няма други водоизточници почти до [[хижа “Свищиплаз”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някога маркировката е минавала покрай тази чешма, така че в гората могат да се видят стари марки, но след нея пътеката е обрасла и трудно проходима. По-добрият вариант е връщането обратно до маркировката по същата пътека или по обозначената с бели стрелки и надпис “Към Е-3” алтернативна пътека, която съкращава един завой на маркировката и излиза малко по-нагоре по нея.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона към чешмата се върви за кратко (30 м) и се достига до основите на стари сгради и стар път. Този път също води началото си от [[прохода Кашана]]. Тук се влива гореописаната алтернативна пътека от чешмата, обозначена със стрелка и надпис “чешма” върху руините.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркираната пътека прави остър завой надясно (на изток), като минава над останките от сградите под малък сипей. Върви успоредно на пътя, в основата на склона, като мястото е много обрасло през лятото, с оскъдна маркировка върху камъните. След 100 м пътеката отново променя рязко посоката си и със стръмно изкачване поема наляво (на североизток). Върви се за кратко през гората и само след още 100 м се излиза на тревистия открит югоизточен склон на връх [[Капалу]] (1622 м). От тук нататък маркировка има само върху камъните, така че трябва да се внимава да не се изгуби пътеката измежду множеството животински пътечки, успоредни и пресичащи туристическата. Откриват се гледки към ''прохода Кашана'' и към връх [[Мургана]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като се подсече ''връх Капалу'' и преди да се започне подсичането на връх [[Курдуна]] (1822 м), зелената маркировка се отделя за хижа “Стражата” в северна посока. Мястото е обозначено със стрелки на неголяма купчина камъни от лявата страна на пътеката. Зелената маркировка се изкачва до билото, пресича коловата маркировка, подсича западните склонове на ''връх Курдуна'' и след това слиза в северозападна посока към хижа “Стражата”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, като траверсира южните склонове на ''връх Курдуна'' по диагонал. Пресича няколко каменни пасажа в ''местността Четърлъка'' и достига до седловината западно от връх [[Свищиплаз]] (1888 м), където се слива със зимната колова (билна) маркировка (2 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Зимният път минава изцяло по билото, като от ''прохода Кашана'' изкачва право на север стръмните склонове на връх Капалу. Там, където червената маркировка излиза на асфалтовия път, има уширение. От него на север тръгва земен път, който само след 50 м се разделя. Надясно, покрай стар трафопост, продължава обрасъл път в североизточна посока (слива се с лятната червена и зелена лентова маркировка). Продължава се по пътя направо. След 150 м той се напуска и се тръгва без пътека нагоре (на север) по склона. След 100 м се стига до първия маркировъчен кол.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят също се изкачва с няколко големи серпентини до билото и се слива със зимна колова маркировка в източното подножие на ''връх Капалу''. От там насетне пътят и стълбовата маркировка вървят успоредно билно през местността Каменната стърга до подножието на ''връх Курдуна'', където се пресича зелената марка от [[хижа “Кашана”]] до хижа “Стражата”. Зимната колова маркировка минава през ''връх Курдуна'', слиза от него право на изток през поредица от по-ниски каменисти коти и се слива с лятната червена лентова маркировка при седловината западно от ''връх Свищиплаз''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант е по-стръмен, труден и времеемък, макар и по-обзорен от лятната пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината &amp;lt;u&amp;gt;се тръгва на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. След 200 м лятната и зимната пътека отново се разделят. Зимната продължава нагоре към върха, но без да минава през връхната кота, а леко го подсича. Лятната подсича по-надолу, също от северната му страна, по добре различима в тревата пътека. След още 200 м двете маркировки отново се сливат и заедно през ''местността Кадънски извор'' изкачват връх [[Малък Свищиплаз]] (1804 м), като правят лек завой, отначало на североизток, а после на слизане – на изток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стига се до нова седловина (2 часа и 30 минути от ''прохода Кашана''). Тук е важен разклон, където се разделят билната пътека от пътя за хижа “Свищиплаз”. Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;по пътя&amp;lt;/u&amp;gt;, обозначен с табели “х. Свищиплаз” и “летен път”, както и знак за раздвояване на маршрута върху постамента на маркировъчния кол. Първо се върви в южна посока, а след това в източна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук вече може да се види хижата, долу, в гората, право на изток, с извисяващото се над нея било. Откриват се гледки към град [[Златица]] и [[Средна гора]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двадесет минути след разклона се навлиза в горския пояс, а след още десет минути се излиза на голяма поляна – ''местността Юсеин паша''. В единия й край има останки от сгради – Станцията на геологопроучвателите (Лагерът на геолозите). Тук от запад идва алтернативна пътека от ''прохода Кашана''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, по по-широк и утъпкан път, през гора. Пресичат се три дерета, като реките ''Четвърто'' и ''Трето Керездере'' не пресъхват през лятото и могат да бъдат използвани като източници на вода преди достигане до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тридесет минути след Поляната на геолозите (1 час от седловината между върховете ''Малък Свищиплаз'' и [[Голяма Занога]]; 1 час и 30 минути от седловината западно от ''връх Свищиплаз''; 3 часа и 30 минути от прохода Кашана) се достига до местността ''Малката поляна'', в чийто северен край е разположена хижа “Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината източно от ''връх Малък Свищиплаз'' може да се стигне до хижа “Свищиплаз”, като &amp;lt;u&amp;gt;се продължи по билото на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, по един по-обзорен, макар и по-труден маршрут през ''връх Голяма Занога'' (1819 м). До върха се стига за 40 минути, като се следи зимната колова маркировка, а след още 20 минути се слиза до друга малка седловина, която разделя ''Заногата'' от следващия връх [[Миале]] (1803 м). Това е ''местността Гроба'' и до нея може да се стигне и по немаркирана пътека, която се отделя още преди изкачването и подсича върха от южната му страна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''местността Гроба'' се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; по пътека, която се отклонява от билото и чието начало е обозначено с два маркировъчни стълба и червени марки. Хижа “Свищиплаз” се вижда и може да се използва като визуален ориентир, къде трябва да се напусне пътеката. До това място се стига след 10 минути, като тук червените марки свършват и с табелка и червена стрелка е указано, че трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне надолу по склона (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt;. Върви се през хвойнови храсти, без пътека, и след 400 м се стига до горната граница на гората. Тук няколко табели-стрелки отново сочат надолу (на юг) към хижата, до която остават само стотина метра. Самата сграда вече се вижда между дърветата. Последната отсечка през гората е много кратка, но стръмна и изровена, пътека почти не се различава (1 час и 20 минути от седловината между върховете ''Малък Свищиплаз'' и ''Голяма Занога''; 3 часа и 50 минути от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===ВАРИАНТ II===&lt;br /&gt;
Има още един вариант за достигане до хижа “Свищиплаз” от ''прохода Кашана'', който е бил препоръчителен при влошаване на времето. Този маршрут също е живописен, макар и да избягва откритите части на главното било. Маркировката е стара, на места липсва, трудно се открива в обраслите участъци и затова преминаването по този вариант в момента изисква добра ориентация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;по асфалтовия път към град Златица (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. След 500 м се пресича горният край на ''Карлък дере'', където има чешма. След още 100 м се достига до остър десен завой на пътя, в ''местността Голямата поляна''. &amp;lt;u&amp;gt;Вляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; се отделят червена лентова и колова маркировка. Началото на пътеката и първият маркировъчен кол са закрити от растителността и не се виждат от пътя. Пресича се ''Голямата поляна'' и след 10 м се навлиза в гората в североизточна посока. Преминават се реките ''Маза дере'' и ''Тотомир дере'', след което маркировката прави завой на югоизток и през букова гора първо изкачва за кратко склоновете на ''Мачешкото било'', а после през ''местността Козарника'' се спуска до река ''Мачешко дере'', където има водохващане и чешма (1 час от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След още 5 минути в южна посока по черен път се достига до още една чешма – ''Водопоя''. След 200 м от изток идва друг черен път, който също води началото си от шосето към ''град Златица''. Продължава се на изток– югоизток през поляни и след 15 минути се стига до ''седловина Мачеш'' и маркировъчен кол. Още 20 минути се върви през поляни, после се навлиза в гора, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг. Пресича ''река Балъм дере'' и за още 10 минути излиза при руините на ''Златишката мандра'' (2 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отново се върви през открити поляни. Прави се завой на югоизток, а след достигане на седловината северно от връх [[Орльова скала]] (1444 м) се продължава в североизточна посока. Минава се през ''местността Старата бачия'', за кратко се навлиза пак в гората, където се пресичат началните потоци на река ''Пето Керездере'', и се излиза в ''местността Караалан''. Поляната &amp;lt;u&amp;gt;се пресича в северна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, следва бродът на ''река Курудере'' и &amp;lt;u&amp;gt;по черен път&amp;lt;/u&amp;gt; с леко изкачване на изток–североизток се стига ''поляната Юсеин паша'' (3 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят от тук до хижа “Свищиплаз” е описан във вариант I.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Свищиплаз” е разположена в ''местността Малката поляна'', на 1475 метра надморска височина. Има капацитет от 57 места, вътрешни бани и санитарни възли. Отоплението е с печки на твърдо гориво. От хижата може да се слезе до ''град Златица'' по синя маркировка (3 часа) или по жълта маркировка, която в момента е само с две водоравни бели линии, жълтата част липсва (2 часа и 30 минути). Синята маркировка е по-често използвана, през повечето време се върви по път, маршрутът е по-добре маркиран. И двата варианта слизат в северния край на ''Златица'', при параклиса “Св. Кирик и Юлита”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=222</id>
		<title>Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=222"/>
				<updated>2017-04-24T14:36:58Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Dido премести страницата „Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз””“ като „Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”“ без пренасочване&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”” (3 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===ВАРИАНТ I===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Лятната пътека започва от чешмата, разположена северно от пътя. Освен с червената маркировка на Ком-Емине, пътеката е маркирана и със зелена лентова маркировка (до [[хижа “Стражата”]] – 3 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;на север&amp;lt;/u&amp;gt;, с кратко стръмно изкачване през гората. Скоро пътеката променя посоката си в североизточна и след 60 м се стига до разклон. Червената и зелената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължават наляво (север-северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;, а надясно (на североизток) се отклонява пътека към чешма, до която се стига след още 50 м. Понеже чешмата на прохода понякога пресъхва през лятото, тази втора чешма може да се ползва като последен източник на вода. Ако обаче и тя е пресъхнала, трябва да се използва чешмата при хижата, дори и да се наложи връщане, защото преходът е по безводно било и няма други водоизточници почти до [[хижа “Свищиплаз”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някога маркировката е минавала покрай тази чешма, така че в гората могат да се видят стари марки, но след нея пътеката е обрасла и трудно проходима. По-добрият вариант е връщането обратно до маркировката по същата пътека или по обозначената с бели стрелки и надпис “Към Е-3” алтернативна пътека, която съкращава един завой на маркировката и излиза малко по-нагоре по нея.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона към чешмата се върви за кратко (30 м) и се достига до основите на стари сгради и стар път. Този път също води началото си от [[прохода Кашана]]. Тук се влива гореописаната алтернативна пътека от чешмата, обозначена със стрелка и надпис “чешма” върху руините.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркираната пътека прави остър завой надясно (на изток), като минава над останките от сградите под малък сипей. Върви успоредно на пътя, в основата на склона, като мястото е много обрасло през лятото, с оскъдна маркировка върху камъните. След 100 м пътеката отново променя рязко посоката си и със стръмно изкачване поема наляво (на североизток). Върви се за кратко през гората и само след още 100 м се излиза на тревистия открит югоизточен склон на връх [[Капалу]] (1622 м). От тук нататък маркировка има само върху камъните, така че трябва да се внимава да не се изгуби пътеката измежду множеството животински пътечки, успоредни и пресичащи туристическата. Откриват се гледки към ''прохода Кашана'' и към връх [[Мургана]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като се подсече ''връх Капалу'' и преди да се започне подсичането на връх [[Курдуна]] (1822 м), зелената маркировка се отделя за хижа “Стражата” в северна посока. Мястото е обозначено със стрелки на неголяма купчина камъни от лявата страна на пътеката. Зелената маркировка се изкачва до билото, пресича коловата маркировка, подсича западните склонове на ''връх Курдуна'' и след това слиза в северозападна посока към хижа “Стражата”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, като траверсира южните склонове на ''връх Курдуна'' по диагонал. Пресича няколко каменни пасажа в ''местността Четърлъка'' и достига до седловината западно от връх [[Свищиплаз]] (1888 м), където се слива със зимната колова (билна) маркировка (2 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Зимният път минава изцяло по билото, като от ''прохода Кашана'' изкачва право на север стръмните склонове на връх Капалу. Там, където червената маркировка излиза на асфалтовия път, има уширение. От него на север тръгва земен път, който само след 50 м се разделя. Надясно, покрай стар трафопост, продължава обрасъл път в североизточна посока (слива се с лятната червена и зелена лентова маркировка). Продължава се по пътя направо. След 150 м той се напуска и се тръгва без пътека нагоре (на север) по склона. След 100 м се стига до първия маркировъчен кол.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят също се изкачва с няколко големи серпентини до билото и се слива със зимна колова маркировка в източното подножие на ''връх Капалу''. От там насетне пътят и стълбовата маркировка вървят успоредно билно през местността Каменната стърга до подножието на ''връх Курдуна'', където се пресича зелената марка от [[хижа “Кашана”]] до хижа “Стражата”. Зимната колова маркировка минава през ''връх Курдуна'', слиза от него право на изток през поредица от по-ниски каменисти коти и се слива с лятната червена лентова маркировка при седловината западно от ''връх Свищиплаз''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант е по-стръмен, труден и времеемък, макар и по-обзорен от лятната пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината &amp;lt;u&amp;gt;се тръгва на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. След 200 м лятната и зимната пътека отново се разделят. Зимната продължава нагоре към върха, но без да минава през връхната кота, а леко го подсича. Лятната подсича по-надолу, също от северната му страна, по добре различима в тревата пътека. След още 200 м двете маркировки отново се сливат и заедно през ''местността Кадънски извор'' изкачват връх [[Малък Свищиплаз]] (1804 м), като правят лек завой, отначало на североизток, а после на слизане – на изток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стига се до нова седловина (2 часа и 30 минути от ''прохода Кашана''). Тук е важен разклон, където се разделят билната пътека от пътя за хижа “Свищиплаз”. Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;по пътя&amp;lt;/u&amp;gt;, обозначен с табели “х. Свищиплаз” и “летен път”, както и знак за раздвояване на маршрута върху постамента на маркировъчния кол. Първо се върви в южна посока, а след това в източна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук вече може да се види хижата, долу, в гората, право на изток, с извисяващото се над нея било. Откриват се гледки към град [[Златица]] и [[Средна гора]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двадесет минути след разклона се навлиза в горския пояс, а след още десет минути се излиза на голяма поляна – ''местността Юсеин паша''. В единия й край има останки от сгради – Станцията на геологопроучвателите (Лагерът на геолозите). Тук от запад идва алтернативна пътека от ''прохода Кашана''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, по по-широк и утъпкан път, през гора. Пресичат се три дерета, като реките ''Четвърто'' и ''Трето Керездере'' не пресъхват през лятото и могат да бъдат използвани като източници на вода преди достигане до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тридесет минути след Поляната на геолозите (1 час от седловината между върховете ''Малък Свищиплаз'' и [[Голяма Занога]]; 1 час и 30 минути от седловината западно от ''връх Свищиплаз''; 3 часа и 30 минути от прохода Кашана) се достига до местността ''Малката поляна'', в чийто северен край е разположена хижа “Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината източно от ''връх Малък Свищиплаз'' може да се стигне до хижа “Свищиплаз”, като &amp;lt;u&amp;gt;се продължи по билото на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, по един по-обзорен, макар и по-труден маршрут през ''връх Голяма Занога'' (1819 м). До върха се стига за 40 минути, като се следи зимната колова маркировка, а след още 20 минути се слиза до друга малка седловина, която разделя ''Заногата'' от следващия връх [[Миале]] (1803 м). Това е ''местността Гроба'' и до нея може да се стигне и по немаркирана пътека, която се отделя още преди изкачването и подсича върха от южната му страна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''местността Гроба'' се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; по пътека, която се отклонява от билото и чието начало е обозначено с два маркировъчни стълба и червени марки. Хижа “Свищиплаз” се вижда и може да се използва като визуален ориентир, къде трябва да се напусне пътеката. До това място се стига след 10 минути, като тук червените марки свършват и с табелка и червена стрелка е указано, че трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне надолу по склона (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt;. Върви се през хвойнови храсти, без пътека, и след 400 м се стига до горната граница на гората. Тук няколко табели-стрелки отново сочат надолу (на юг) към хижата, до която остават само стотина метра. Самата сграда вече се вижда между дърветата. Последната отсечка през гората е много кратка, но стръмна и изровена, пътека почти не се различава (1 час и 20 минути от седловината между върховете ''Малък Свищиплаз'' и ''Голяма Занога''; 3 часа и 50 минути от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===ВАРИАНТ II===&lt;br /&gt;
Има още един вариант за достигане до хижа “Свищиплаз” от ''прохода Кашана'', който е бил препоръчителен при влошаване на времето. Този маршрут също е живописен, макар и да избягва откритите части на главното било. Маркировката е стара, на места липсва, трудно се открива в обраслите участъци и затова преминаването по този вариант в момента изисква добра ориентация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;по асфалтовия път към град Златица (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. След 500 м се пресича горният край на ''Карлък дере'', където има чешма. След още 100 м се достига до остър десен завой на пътя, в ''местността Голямата поляна''. &amp;lt;u&amp;gt;Вляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; се отделят червена лентова и колова маркировка. Началото на пътеката и първият маркировъчен кол са закрити от растителността и не се виждат от пътя. Пресича се ''Голямата поляна'' и след 10 м се навлиза в гората в североизточна посока. Преминават се реките ''Маза дере'' и ''Тотомир дере'', след което маркировката прави завой на югоизток и през букова гора първо изкачва за кратко склоновете на ''Мачешкото било'', а после през ''местността Козарника'' се спуска до река ''Мачешко дере'', където има водохващане и чешма (1 час от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След още 5 минути в южна посока по черен път се достига до още една чешма – ''Водопоя''. След 200 м от изток идва друг черен път, който също води началото си от шосето към ''град Златица''. Продължава се на изток– югоизток през поляни и след 15 минути се стига до ''седловина Мачеш'' и маркировъчен кол. Още 20 минути се върви през поляни, после се навлиза в гора, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг. Пресича ''река Балъм дере'' и за още 10 минути излиза при руините на ''Златишката мандра'' (2 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отново се върви през открити поляни. Прави се завой на югоизток, а след достигане на седловината северно от връх [[Орльова скала]] (1444 м) се продължава в североизточна посока. Минава се през ''местността Старата бачия'', за кратко се навлиза пак в гората, където се пресичат началните потоци на река ''Пето Керездере'', и се излиза в ''местността Караалан''. Поляната &amp;lt;u&amp;gt;се пресича в северна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, следва бродът на ''река Курудере'' и &amp;lt;u&amp;gt;по черен път&amp;lt;/u&amp;gt; с леко изкачване на изток–североизток се стига ''поляната Юсеин паша'' (3 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят от тук до хижа “Свищиплаз” е описан във вариант I.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Свищиплаз” е разположена в ''местността Малката поляна'', на 1475 метра надморска височина. Има капацитет от 57 места, вътрешни бани и санитарни възли. Отоплението е с печки на твърдо гориво. От хижата може да се слезе до ''град Златица'' по синя маркировка (3 часа) или по жълта маркировка, която в момента е само с две водоравни бели линии, жълтата част липсва (2 часа и 30 минути). Синята маркировка е по-често използвана, през повечето време се върви по път, маршрутът е по-добре маркиран. И двата варианта слизат в северния край на ''Златица'', при параклиса “Св. Кирик и Юлита”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=221</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=221"/>
				<updated>2017-04-24T14:35:37Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”]] || 10 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=220</id>
		<title>Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=220"/>
				<updated>2017-03-31T09:34:28Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”” (3 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===ВАРИАНТ I===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Лятната пътека започва от чешмата, разположена северно от пътя. Освен с червената маркировка на Ком-Емине, пътеката е маркирана и със зелена лентова маркировка (до [[хижа “Стражата”]] – 3 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;на север&amp;lt;/u&amp;gt;, с кратко стръмно изкачване през гората. Скоро пътеката променя посоката си в североизточна и след 60 м се стига до разклон. Червената и зелената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължават наляво (север-северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;, а надясно (на североизток) се отклонява пътека към чешма, до която се стига след още 50 м. Понеже чешмата на прохода понякога пресъхва през лятото, тази втора чешма може да се ползва като последен източник на вода. Ако обаче и тя е пресъхнала, трябва да се използва чешмата при хижата, дори и да се наложи връщане, защото преходът е по безводно било и няма други водоизточници почти до [[хижа “Свищиплаз”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някога маркировката е минавала покрай тази чешма, така че в гората могат да се видят стари марки, но след нея пътеката е обрасла и трудно проходима. По-добрият вариант е връщането обратно до маркировката по същата пътека или по обозначената с бели стрелки и надпис “Към Е-3” алтернативна пътека, която съкращава един завой на маркировката и излиза малко по-нагоре по нея.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона към чешмата се върви за кратко (30 м) и се достига до основите на стари сгради и стар път. Този път също води началото си от [[прохода Кашана]]. Тук се влива гореописаната алтернативна пътека от чешмата, обозначена със стрелка и надпис “чешма” върху руините.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркираната пътека прави остър завой надясно (на изток), като минава над останките от сградите под малък сипей. Върви успоредно на пътя, в основата на склона, като мястото е много обрасло през лятото, с оскъдна маркировка върху камъните. След 100 м пътеката отново променя рязко посоката си и със стръмно изкачване поема наляво (на североизток). Върви се за кратко през гората и само след още 100 м се излиза на тревистия открит югоизточен склон на връх [[Капалу]] (1622 м). От тук нататък маркировка има само върху камъните, така че трябва да се внимава да не се изгуби пътеката измежду множеството животински пътечки, успоредни и пресичащи туристическата. Откриват се гледки към ''прохода Кашана'' и към връх [[Мургана]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като се подсече ''връх Капалу'' и преди да се започне подсичането на връх [[Курдуна]] (1822 м), зелената маркировка се отделя за хижа “Стражата” в северна посока. Мястото е обозначено със стрелки на неголяма купчина камъни от лявата страна на пътеката. Зелената маркировка се изкачва до билото, пресича коловата маркировка, подсича западните склонове на ''връх Курдуна'' и след това слиза в северозападна посока към хижа “Стражата”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, като траверсира южните склонове на ''връх Курдуна'' по диагонал. Пресича няколко каменни пасажа в ''местността Четърлъка'' и достига до седловината западно от връх [[Свищиплаз]] (1888 м), където се слива със зимната колова (билна) маркировка (2 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Зимният път минава изцяло по билото, като от ''прохода Кашана'' изкачва право на север стръмните склонове на връх Капалу. Там, където червената маркировка излиза на асфалтовия път, има уширение. От него на север тръгва земен път, който само след 50 м се разделя. Надясно, покрай стар трафопост, продължава обрасъл път в североизточна посока (слива се с лятната червена и зелена лентова маркировка). Продължава се по пътя направо. След 150 м той се напуска и се тръгва без пътека нагоре (на север) по склона. След 100 м се стига до първия маркировъчен кол.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят също се изкачва с няколко големи серпентини до билото и се слива със зимна колова маркировка в източното подножие на ''връх Капалу''. От там насетне пътят и стълбовата маркировка вървят успоредно билно през местността Каменната стърга до подножието на ''връх Курдуна'', където се пресича зелената марка от [[хижа “Кашана”]] до хижа “Стражата”. Зимната колова маркировка минава през ''връх Курдуна'', слиза от него право на изток през поредица от по-ниски каменисти коти и се слива с лятната червена лентова маркировка при седловината западно от ''връх Свищиплаз''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант е по-стръмен, труден и времеемък, макар и по-обзорен от лятната пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината &amp;lt;u&amp;gt;се тръгва на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. След 200 м лятната и зимната пътека отново се разделят. Зимната продължава нагоре към върха, но без да минава през връхната кота, а леко го подсича. Лятната подсича по-надолу, също от северната му страна, по добре различима в тревата пътека. След още 200 м двете маркировки отново се сливат и заедно през ''местността Кадънски извор'' изкачват връх [[Малък Свищиплаз]] (1804 м), като правят лек завой, отначало на североизток, а после на слизане – на изток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стига се до нова седловина (2 часа и 30 минути от ''прохода Кашана''). Тук е важен разклон, където се разделят билната пътека от пътя за хижа “Свищиплаз”. Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;по пътя&amp;lt;/u&amp;gt;, обозначен с табели “х. Свищиплаз” и “летен път”, както и знак за раздвояване на маршрута върху постамента на маркировъчния кол. Първо се върви в южна посока, а след това в източна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук вече може да се види хижата, долу, в гората, право на изток, с извисяващото се над нея било. Откриват се гледки към град [[Златица]] и [[Средна гора]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двадесет минути след разклона се навлиза в горския пояс, а след още десет минути се излиза на голяма поляна – ''местността Юсеин паша''. В единия й край има останки от сгради – Станцията на геологопроучвателите (Лагерът на геолозите). Тук от запад идва алтернативна пътека от ''прохода Кашана''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, по по-широк и утъпкан път, през гора. Пресичат се три дерета, като реките ''Четвърто'' и ''Трето Керездере'' не пресъхват през лятото и могат да бъдат използвани като източници на вода преди достигане до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тридесет минути след Поляната на геолозите (1 час от седловината между върховете ''Малък Свищиплаз'' и [[Голяма Занога]]; 1 час и 30 минути от седловината западно от ''връх Свищиплаз''; 3 часа и 30 минути от прохода Кашана) се достига до местността ''Малката поляна'', в чийто северен край е разположена хижа “Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината източно от ''връх Малък Свищиплаз'' може да се стигне до хижа “Свищиплаз”, като &amp;lt;u&amp;gt;се продължи по билото на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, по един по-обзорен, макар и по-труден маршрут през ''връх Голяма Занога'' (1819 м). До върха се стига за 40 минути, като се следи зимната колова маркировка, а след още 20 минути се слиза до друга малка седловина, която разделя ''Заногата'' от следващия връх [[Миале]] (1803 м). Това е ''местността Гроба'' и до нея може да се стигне и по немаркирана пътека, която се отделя още преди изкачването и подсича върха от южната му страна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''местността Гроба'' се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; по пътека, която се отклонява от билото и чието начало е обозначено с два маркировъчни стълба и червени марки. Хижа “Свищиплаз” се вижда и може да се използва като визуален ориентир, къде трябва да се напусне пътеката. До това място се стига след 10 минути, като тук червените марки свършват и с табелка и червена стрелка е указано, че трябва &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне надолу по склона (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt;. Върви се през хвойнови храсти, без пътека, и след 400 м се стига до горната граница на гората. Тук няколко табели-стрелки отново сочат надолу (на юг) към хижата, до която остават само стотина метра. Самата сграда вече се вижда между дърветата. Последната отсечка през гората е много кратка, но стръмна и изровена, пътека почти не се различава (1 час и 20 минути от седловината между върховете ''Малък Свищиплаз'' и ''Голяма Занога''; 3 часа и 50 минути от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===ВАРИАНТ II===&lt;br /&gt;
Има още един вариант за достигане до хижа “Свищиплаз” от ''прохода Кашана'', който е бил препоръчителен при влошаване на времето. Този маршрут също е живописен, макар и да избягва откритите части на главното било. Маркировката е стара, на места липсва, трудно се открива в обраслите участъци и затова преминаването по този вариант в момента изисква добра ориентация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се &amp;lt;u&amp;gt;по асфалтовия път към град Златица (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. След 500 м се пресича горният край на ''Карлък дере'', където има чешма. След още 100 м се достига до остър десен завой на пътя, в ''местността Голямата поляна''. &amp;lt;u&amp;gt;Вляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; се отделят червена лентова и колова маркировка. Началото на пътеката и първият маркировъчен кол са закрити от растителността и не се виждат от пътя. Пресича се ''Голямата поляна'' и след 10 м се навлиза в гората в североизточна посока. Преминават се реките ''Маза дере'' и ''Тотомир дере'', след което маркировката прави завой на югоизток и през букова гора първо изкачва за кратко склоновете на ''Мачешкото било'', а после през ''местността Козарника'' се спуска до река ''Мачешко дере'', където има водохващане и чешма (1 час от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След още 5 минути в южна посока по черен път се достига до още една чешма – ''Водопоя''. След 200 м от изток идва друг черен път, който също води началото си от шосето към ''град Златица''. Продължава се на изток– югоизток през поляни и след 15 минути се стига до ''седловина Мачеш'' и маркировъчен кол. Още 20 минути се върви през поляни, после се навлиза в гора, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг. Пресича ''река Балъм дере'' и за още 10 минути излиза при руините на ''Златишката мандра'' (2 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отново се върви през открити поляни. Прави се завой на югоизток, а след достигане на седловината северно от връх [[Орльова скала]] (1444 м) се продължава в североизточна посока. Минава се през ''местността Старата бачия'', за кратко се навлиза пак в гората, където се пресичат началните потоци на река ''Пето Керездере'', и се излиза в ''местността Караалан''. Поляната &amp;lt;u&amp;gt;се пресича в северна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, следва бродът на ''река Курудере'' и &amp;lt;u&amp;gt;по черен път&amp;lt;/u&amp;gt; с леко изкачване на изток–североизток се стига ''поляната Юсеин паша'' (3 часа от ''прохода Кашана'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят от тук до хижа “Свищиплаз” е описан във вариант I.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Свищиплаз” е разположена в ''местността Малката поляна'', на 1475 метра надморска височина. Има капацитет от 57 места, вътрешни бани и санитарни възли. Отоплението е с печки на твърдо гориво. От хижата може да се слезе до ''град Златица'' по синя маркировка (3 часа) или по жълта маркировка, която в момента е само с две водоравни бели линии, жълтата част липсва (2 часа и 30 минути). Синята маркировка е по-често използвана, през повечето време се върви по път, маршрутът е по-добре маркиран. И двата варианта слизат в северния край на ''Златица'', при параклиса “Св. Кирик и Юлита”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=219</id>
		<title>Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%E2%80%9D&amp;diff=219"/>
				<updated>2017-03-28T15:19:46Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Нова страница: __NOTOC__ __NOEDITSECTION__  == Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”” (3 часа и 30 минути ) ==  ВАРИАНТ I  Лятната...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”” (3 часа и 30 минути ) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ВАРИАНТ I&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Лятната пътека започва от чешмата, разположена северно от пътя. Освен с червената маркировка на Ком-Емине, пътеката е маркирана и със зелена лентова маркировка (до хижа “Стражата” – 3 часа).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се на север, с кратко стръмно изкачване през гората. Скоро пътеката променя посоката си в североизточна и след 60 м се стига до разклон. Червената и зелената маркировка продължават наляво (север-северозапад), а надясно (на североизток) се отклонява пътека към чешма, до която се стига след още 50 м. Понеже чешмата на прохода понякога пресъхва през лятото, тази втора чешма може да се ползва като последен източник на вода. Ако обаче и тя е пресъхнала, трябва да се използва чешмата при хижата, дори и да се наложи връщане, защото преходът е по безводно било и няма други водоизточници почти до хижа “Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някога маркировката е минавала покрай тази чешма, така че в гората могат да се видят стари марки, но след нея пътеката е обрасла и трудно проходима. По-добрият вариант е връщането обратно до маркировката по същата пътека или по обозначената с бели стрелки и надпис “Към Е-3” алтернативна пътека, която съкращава един завой на маркировката и излиза малко по-нагоре по нея.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След разклона към чешмата се върви за кратко (30 м) и се достига до основите на стари сгради и стар път. Този път също води началото си от прохода Кашана. Тук се влива гореописаната алтернативна пътека от чешмата, обозначена със стрелка и надпис “чешма” върху руините.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркираната пътека прави остър завой надясно (на изток), като минава над останките от сградите под малък сипей. Върви успоредно на пътя, в основата на склона, като мястото е много обрасло през лятото, с оскъдна маркировка върху камъните. След 100 м пътеката отново променя рязко посоката си и със стръмно изкачване поема наляво (на североизток). Върви се за кратко през гората и само след още 100 м се излиза на тревистия открит югоизточен склон на връх Капалу (1622 м). От тук нататък маркировка има само върху камъните, така че трябва да се внимава да не се изгуби пътеката измежду множеството животински пътечки, успоредни и пресичащи туристическата. Откриват се гледки към прохода Кашана и към връх Мургана.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като се подсече връх Капалу и преди да се започне подсичането на връх Курдуна (1822 м), зелената маркировка се отделя за хижа “Стражата” в северна посока. Мястото е обозначено със стрелки на неголяма купчина камъни от лявата страна на пътеката. Зелената маркировка се изкачва до билото, пресича коловата маркировка, подсича западните склонове на връх Курдуна и след това слиза в северозападна посока към хижа “Стражата”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка продължава в североизточна посока, като траверсира южните склонове на връх Курдуна по диагонал. Пресича няколко каменни пасажа в местността Четърлъка и достига до седловината западно от връх Свищиплаз (1888 м), където се слива със зимната колова (билна) маркировка (2 часа от прохода Кашана).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Зимният път минава изцяло по билото, като от прохода Кашана изкачва право на север стръмните склонове на връх Капалу. Там, където червената маркировка излиза на асфалтовия път, има уширение. От него на север тръгва земен път, който само след 50 м се разделя. Надясно, покрай стар трафопост, продължава обрасъл път в североизточна посока (слива се с лятната червена и зелена лентова маркировка). Продължава се по пътя направо. След 150 м той се напуска и се тръгва без пътека нагоре (на север) по склона. След 100 м се стига до първия маркировъчен кол.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят също се изкачва с няколко големи серпентини до билото и се слива със зимна колова маркировка в източното подножие на връх Капалу. От там насетне пътят и стълбовата маркировка вървят успоредно билно през местността Каменната стърга до подножието на връх Курдуна, където се пресича зелената марка от хижа “Кашана” до хижа “Стражата”. Зимната колова маркировка минава през връх Курдуна, слиза от него право на изток през поредица от по-ниски каменисти коти и се слива с лятната червена лентова маркировка при седловината западно от връх Свищиплаз.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант е по-стръмен, труден и времеемък, макар и по-обзорен от лятната пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината се тръгва на изток. След 200 м лятната и зимната пътека отново се разделят. Зимната продължава нагоре към върха, но без да минава през връхната кота, а леко го подсича. Лятната подсича по-надолу, също от северната му страна, по добре различима в тревата пътека. След още 200 м двете маркировки отново се сливат и заедно през местността Кадънски извор изкачват връх Малък Свищиплаз (1804 м), като правят лек завой, отначало на североизток, а после на слизане – на изток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стига се до нова седловина (2 часа и 30 минути от прохода Кашана). Тук е важен разклон, където се разделят билната пътека от пътя за хижа “Свищиплаз”. Тръгва се по пътя, обозначен с табели “х. Свищиплаз” и “летен път”, както и знак за раздвояване на маршрута върху постамента на маркировъчния кол. Първо се върви в южна посока, а след това в източна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук вече може да се види хижата, долу, в гората, право на изток, с извисяващото се над нея било. Откриват се гледки към град Златица и Средна гора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двадесет минути след разклона се навлиза в горския пояс, а след още десет минути се излиза на голяма поляна – местността Юсеин паша. В единия й край има останки от сгради – Станцията на геологопроучвателите (Лагерът на геолозите). Тук от запад идва алтернативна пътека от прохода Кашана.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се на изток, по по-широк и утъпкан път, през гора. Пресичат се три дерета, като реките Четвърто и Трето Керездере не пресъхват през лятото и могат да бъдат използвани като източници на вода преди достигане до хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тридесет минути след Поляната на геолозите (1 час от седловината между върховете Малък Свищиплаз и Голяма Занога; 1 час и 30 минути от седловината западно от връх Свищиплаз; 3 часа и 30 минути от прохода Кашана) се достига до местността Малката поляна, в чийто северен край е разположена хижа “Свищиплаз”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От седловината източно от връх Малък Свищиплаз може да се стигне до хижа “Свищиплаз”, като се продължи по билото на изток, по един по-обзорен, макар и по-труден маршрут през връх Голяма Занога (1819 м). До върха се стига за 40 минути, като се следи земната колова маркировка, а след още 20 минути се слиза до друга малка седловина, която разделя Заногата от следващия връх Миале (1803 м). Това е местността Гроба и до нея може да се стигне и по немаркирана пътека, която се отделя още преди изкачването и подсича върха от южната му страна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От местността Гроба се тръгва в югоизточна посока по пътека, която се отклонява от билото и чието начало е обозначено с два маркировъчни стълба и червени марки. Хижа “Свищиплаз” се вижда и може да се използва като визуален ориентир, къде трябва да се напусне пътеката. До това място се стига след 10 минути, като тук червените марки свършват и с табелка и червена стрелка е указано, че трябва да се тръгне надолу по склона (на юг). Върви се през хвойнови храсти, без пътека, и след 400 м се стига до горната граница на гората. Тук няколко табели-стрелки отново сочат надолу (на юг) към хижата, до която остават само стотина метра. Самата сграда вече се вижда между дърветата. Последната отсечка през гората е много кратка, но стръмна и изровена, пътека почти не се различава (1 час и 20 минути от седловината между върховете Малък Свищиплаз и Голяма Занога; 3 часа и 50 минути от прохода Кашана).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ВАРИАНТ II Има още един вариант за достигане до хижа “Свищиплаз” от прохода Кашана, който е бил препоръчителен при влошаване на времето. Този маршрут също е живописен, макар и да избягва откритите части на главното било. Маркировката е стара, на места липсва, трудно се открива в обраслите участъци и затова преминаването по този вариант в момента изисква добра ориентация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръгва се по асфалтовия път към град Златица (на изток). След 500 м се пресича горният край на Карлък дере, където има чешма. След още 100 м се достига до остър десен завой на пътя, в местността Голямата поляна. Вляво (на североизток) се отделят червена лентова и колова маркировка. Началото на пътеката и първият маркировъчен кол са закрити от растителността и не се виждат от пътя. Пресича се Голямата поляна и след 10 м се навлиза в гората в североизточна посока. Преминават се реките Маза дере и Тотомир дере, след което маркировката прави завой на югоизток и през букова гора първо изкачва за кратко склоновете на Мачешкото било, а после през местността Козарника се спуска до река Мачешко дере, където има водохващане и чешма (1 час от прохода Кашана).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След още 5 минути в южна посока по черен път се достига до още една чешма – Водопоя. След 200 м от изток идва друг черен път, който също води началото си от шосето към град Златица. Продължава се на изток– югоизток през поляни и след 15 минути се стига до седловина Мачеш и маркировъчен кол. Още 20 минути се върви през поляни, после се навлиза в гора, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг. Пресича река Балъм дере и за още 10 минути излиза при руините на Златишката мандра (2 часа от прохода Кашана).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отново се върви през открити поляни. Прави се завой на югоизток, а след достигане на седловината северно от връх Орльова скала (1444 м) се продължава в североизточна посока. Минава се през местността Старата бачия, за кратко се навлиза пак в гората, където се пресичат началните потоци на река Пето Керездере, и се излиза в местността Караалан. Поляната се пресича в северна посока, следва бродът на река Курудере и по черен път с леко изкачване на изток–североизток се стига поляната Юсеин паша (3 часа от прохода Кашана).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят от тук до хижа “Свищиплаз” е описан във вариант I.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Свищиплаз” е разположена в местността Малката поляна, на 1475 метра надморска височина. Има капацитет от 57 места, вътрешни бани и санитарни възли. Отоплението е с печки на твърдо гориво. От хижата може да се слезе до град Златица по синя маркировка (3 часа) или по жълта маркировка, която в момента е само с две водоравни бели линии, жълтата част липсва (2 часа и 30 минути). Синята маркировка е по-често използвана, през повечето време се върви по път, маршрутът е по-добре маркиран. И двата варианта слизат в северния край на Златица, при параклиса “Св. Кирик и Юлита”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=218</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=218"/>
				<updated>2017-03-28T15:10:43Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз””]] || 3 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=217</id>
		<title>Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=217"/>
				<updated>2017-03-28T10:28:39Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана” (4 часа и 30 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След [[Етрополската седловина]] маршрутът Ком - Емине има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===1-ви вариант: Етрополски проход – хижа “Чавдар” – местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се &amp;lt;u&amp;gt;по десния земен път (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt;, който е по-главен и обозначен с табела за [[хижа „Чавдар”]]. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''„Баба”'' и ''„Планинец”''. Представлява двуетажна сграда с капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристално чиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Над хижата - при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'', през 1867 година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в село [[Буново]] през 1943 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се слезе в ''село Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа „Чавдар”'' &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на североизток-изток&amp;lt;/u&amp;gt; покрай чешмата. След 300 метра (10 минути) през букова гора с леко изкачване се излиза на поляната в местността ''Полицата'' при ''Буновската мандра''. За кратко се открива гледка към горната част на връх [[Баба]] със сградата на военното поделение на самия връх. Тук пътеката завива рязко наляво (на север) и започва стръмно изкачване през рядка букова гора. За 20 минути се излиза на поляните ''Редежа'', заобиколени от вековни букове, разперили големите си сенчести корони над пътеката. Отново се навлиза в гората и след още 5 минути се достига обширната билна поляна в ''местността Хаджийца''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===2-ри вариант: Етрополски проход – по билото – местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Етрополския проход'' &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Хваща се &amp;lt;u&amp;gt;левият земен път (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;, който е по-второстепенен от десния и който през широколистна гора плавно се изкачва по самото било. Минава се до кота 1429 м, след което следва леко спускане в югоизточна посока до около 1370 м и ново изкачване по западния склон на кота 1511 м, която се подсича отдясно (от юг). В началото на това изкачване, вляво (южно) от пътеката, има извор, до който води едва забележима животинска пътечка. Водата изтича в дървено корито през маркуч. На 150 метра югоизточно от чешмата има кошара. Пътеката, минаваща през кошарата, продължава в югоизточна посока и се съединява с маркирания път от ''хижа „Чавдар”'' към ''местността Хаджийца'', описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преодоляването на лекото възвишение на кота 1511 м, се излиза на малка кръгла поляна, след която за кратко се пресичат последните дървета от гората и се излиза от горския пояс. Върви се близо до северния край на гората през обширни, обрасли с висока трева и хвойна поляни. Покрай пътеката има и стълбова маркировка, която отвежда до ''местността Хаджийца'', където вариант 1 и вариант 2 се съединяват. От ''Етрополския проход'' до тук е 45 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===3-и вариант: Етрополски проход - по пътя за хижа „Чавдар” - черен път - местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на ''Етрополския проход'' &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. След 70 м от основния път за хижата се отделя по-второстепенен, но ясно различим път наляво (в източна посока). Отбивката е обозначена с табели с надпис „х. Кашана 4,30 ч.” върху дърво и червена лентова маркировка. Върви се &amp;lt;u&amp;gt;на изток по пътя&amp;lt;/u&amp;gt; и след 400 метра се стига до нов кръстопът. На юг може да се излезе отново на главния път за хижата (вариант 1). В северна посока, само на 20 метра, е билната червена маркировка (вариант 2). Третият вариант &amp;lt;u&amp;gt;продължава по пътя направо&amp;lt;/u&amp;gt; - първоначално на изток, а след това на югоизток, по маркиран път, който за един час излиза на поляната в местността Редежа и се слива с маркирания път от ''хижа „Чавдар”'' към ''местността Хаджийца'', описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Местността Хаджийца представлява голямо, елипсовидно тревисто плато. Паметникът, разположен в нея, е построен през 1973 година в знак на признателност пред загиналите руски воини и български доброволци при зимното преминаване на [[Етрополска Стара планина]] през декември 1977 година.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Отрядът на генерал Дандевил и доброволци от Етрополе превземат връх Баба, но на 28 и 29 декември снежна буря връхлита останалите да нощуват на билото войници. Генерал Дандевил пише до генерал Гурко: “Пратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5000 фута височина на връх Баба.” На 30 декември оцелелите от отряда слизат в Етрополе, а скоро след това руските войски и българските доброволци преминават през Кашана, за да отидат към Южна България.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Днес човешката фигура на паметника, свела глава пред саможертвата, ни напомня дори и в слънчевия ден да свалим раниците и да спрем за кратка молитва или минута мълчание пред тези думи:''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre style=&amp;quot;white-space: pre-wrap;&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
“Тук на 28 и 29 ХII 1877 год. колона руски войски под командването на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи, ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери. ПОКЛОН!”&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Местността Хаджийца'' е кръстопът. От югозапад идва червената маркировка на Ком – Емине и синята маркировка от ''село Буново''. Синята маркировка продължава по земния път на изток-североизток, подсичайки ''връх Баба'', минава покрай ''Етрополската мандра'' и слиза в град [[Етрополе]]. От северозапад идва билната пътека от ''Етрополския проход'', вариант на Ком – Емине. На югоизток-изток продължават два земни пътя. По левия път се стига до паметника (отбиването до него е кратко и лесно), а десният път е обозначен с лентовата и стълбовата маркировка на Ком – Емине. &amp;lt;u&amp;gt;Тръгва се по него&amp;lt;/u&amp;gt; и с леко изкачване за около един час се стига до западното подножие на ''връх Баба'' (1787 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е една от трите старопланински “Баби” - ''Етрополска Баба''. Недалеч от нея на изток е нейната посестрима - [[Челопешка Баба]]. Третата се намира в ''Златишко-Тетевенския дял'' и се нарича [[Тетевенска Баба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връхната кота на ''Етрополската Баба'' е недостъпна за туристи заради разположената там военна база с ограничен достъп. Все пак туристите могат да се изкачат до оградата по път или пък директно без пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Коловата маркировка заобикаля ''връх Баба'' от юг. Вляво (на север) се отделя земен път, който се изкачва до военното поделение. Маршрутът Ком – Емине продължава &amp;lt;u&amp;gt;по земния път на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;. От него се откриват гледки към медодобивния рудник Елаците. След 15 минути се подминават две стари бариери и след още 15 минути се стига до мястото, където зимната и лятната маркировка се разделят. Коловете на зимната колова маркировка се изкачват стръмно до първенеца на ''Етрополска планина'' връх [[Мара Гидия]] (Говедарника) (1790 м), продължават по билото през котите на ''Етрополските зъбери'' (1745 м, 1750 м) и вр. ''Челопешка Баба'' (1722 м) и се спускат до седловината пред връх [[Мургана]] (1639 м) – местността ''Бешбунар (Петте кладенеца)''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Летният вариант &amp;lt;u&amp;gt;следва земния път&amp;lt;/u&amp;gt;, който подсича от югозапад и юг ''връх Мара Гидия''. Минава се покрай релейна станция вляво (северно) от пътя, намираща се между ''връх Мара Гидия'' и ''Етрополските зъбери''. Пътят отново се доближава до билото и коловата маркировка, след което подсича от юг ''Етрополските зъбери'' и връх ''Челопешка Баба'', завива на североизток и също излиза на местността ''Петте кладенеца (Бешбунар)'' (3 часа от ''местността Хаджийца'', 3 часа и 30 минути от ''хижа “Чавдар”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук се отделя маркирана отначало с колове, а после и с червена лентова маркировка пътека на югоизток и след това на изток за [[хижа „Мургана”]] (на 45 минути) и път на север за рудник “Елаците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Мургана” се намира в местността Топалов кладенец. Триетажна сграда, с 60 места, електрифицирана, водоснабдена, с локално парно, вътрешни санитарни възли и бани.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От асфалтовия път на [[прохода Кашана]] до хижата води земен път, проходим за високи коли.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От хижата може да се слезе в село [[Челопеч]] по маркирана пътека (синя маркировка) за два часа. Другата маркирана пътека (зелена маркировка) е силно обрасла в началото, на места е непроходима, с липсващи марки и табели, затова минаването по нея не е препоръчително.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината ''Бешбунар (Петте кладенеца)'' зимната маркировка продължава с изкачване на изток и минава през ''връх Мургана'' (1639 м). Летният вариант на чакълестия път заобикаля върха от юг, завива на север, после на изток и отново се съединява със зимния на североизток-изток от върха. След това двата варианта продължават успоредно. Двадесет минути след първия разклон се достига до още един надясно (на юг) за ''хижа „Мургана”'', който има колова маркировка до навлизането в гората, а след това до хижата се продължава по ясна, макар и немаркирана пътека (20 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността се нарича ''Равна поляна''. Вляво (северно) от пътя се намира чешма - ''Поповата чучурка'', на която има надпис, че тук са се оттеглили участници в Септемврийското въстание от ''Челопеч'' и [[Карлиево]]. От чешмата в северозападна посока започва маркирана пътека (синя маркировка) за [[хижа „Стражата”]] (2 часа) и ''град Етрополе'' (3 часа). След чешмата има и малко планинско езерце (''Попов гьол''), което не пресъхва през лятото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук зимната и лятната маркировка продължават заедно по хоризонтал по билото, с много леко спускане. Минава се покрай още един гьол (малко заблатено езерце), над което се вижда паметник на върха на възвишението вляво (северно) от пътя. Това е още един от деветте белокаменни паметника, пръснати в ''Етрополския Балкан'', свързани с Освобождението на България. Надписът на него гласи: “Тук от 28 ХI до 22 ХII 1877 г. е бил щабът на ген. Брок - командващ руските войски, действуващи в района на прохода.” От котата зад паметника се открива чудесна гледка към предстоящата част от маршрута с [[Капалу]] и [[Кордуна]] на североизток, както и изглед към [[Пирдоп]] и [[Златица]] на югоизток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От другата страна на пътя - на 400 м южно от него, има чешма с корита за добитък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За половин час от ''местността Бешбунар'' (3 часа и 30 минути от ''местността Хаджийца'', 4 часа от ''хижа „Чавдар”'') се стига до ''местността Прешнакова ливада'' в западното подножие на връх [[Невежда тепеси]] (1485 м). Тук земният път продължава на югоизток, заобикаля върха от юг и от изток, и също слиза към ''прохода Кашана''. Маркираната пътека подсича върха от запад, навлизайки в широколистна гора, и се спуска стръмно на север по ''Шишков рът''. След 20 минути &amp;lt;u&amp;gt;се пресича електропровод&amp;lt;/u&amp;gt;, гората се разрежда и се открива гледка към ''връх Капалу''. След още 5 минути се излиза в ''местността Айдук камък'', където &amp;lt;u&amp;gt;отново се пресича електропровод&amp;lt;/u&amp;gt; и се минава покрай паметник, отбелязващ мястото, на което през 1877 година са лагерували първите руски войски, освободили този край. Веднага след него пътеката излиза на асфалтовия път на ''прохода Кашана (Златишкия проход)''. Вдясно излиза земният път от ''хижа „Мургана”'' и ''местността Хаджийца''. Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;по асфалтовия път надясно (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Минава се покрай чешма, разположена вляво от пътя. Червената маркировка (заедно с новопоявила се зелена маркировка) продължава нагоре (на север) от чешмата. За ''[[хижа „Кашана”]]'' &amp;lt;u&amp;gt;се продължава по пътя&amp;lt;/u&amp;gt; и след 50 м се слиза по отбивка надясно (на юг). Хижата се вижда на още 50 метра (30 минути от ''Прешнакова ливада'', 4 часа от ''местността Хаджийца'', 4 часа и 30 минути от ''хижа “Чавдар”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Кашана” е двуетажна постройка, край която има и три бунгала, водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пред бунгалото, разположено на изток от основната сграда, има външна чешма.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От хижата може да се стигне по асфалтов път до град Етрополе (18 километра) или до град Златица (15 километра).''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=216</id>
		<title>Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=216"/>
				<updated>2017-03-24T13:24:47Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана” (4 часа и 30 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След [[Етрополската седловина]] маршрутът Ком - Емине има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===1-ви вариант: Етрополски проход – хижа “Чавдар” – местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се по десния земен път (на югоизток), който е по-главен и обозначен с табела за [[хижа „Чавдар”]]. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''„Баба”'' и ''„Планинец”''. Представлява двуетажна сграда с капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристално чиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Над хижата - при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'', през 1867 година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в село [[Буново]] през 1943 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се слезе в ''село Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа „Чавдар”'' се продължава на североизток-изток покрай чешмата. След 300 метра (10 минути) през букова гора с леко изкачване се излиза на поляната в местността ''Полицата'' при ''Буновската мандра''. За кратко се открива гледка към горната част на връх [[Баба]] със сградата на военното поделение на самия връх. Тук пътеката завива рязко наляво (на север) и започва стръмно изкачване през рядка букова гора. За 20 минути се излиза на поляните ''Редежа'', заобиколени от вековни букове, разперили големите си сенчести корони над пътеката. Отново се навлиза в гората и след още 5 минути се достига обширната билна поляна в ''местността Хаджийца''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===2-ри вариант: Етрополски проход – по билото – местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Етрополския проход'' се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Хваща се левият земен път (на изток), който е по-второстепенен от десния и който през широколистна гора плавно се изкачва по самото било. Минава се до кота 1429 м, след което следва леко спускане в югоизточна посока до около 1370 м и ново изкачване по западния склон на кота 1511 м, която се подсича отдясно (от юг). В началото на това изкачване, вляво (южно) от пътеката, има извор, до който води едва забележима животинска пътечка. Водата изтича в дървено корито през маркуч. На 150 метра югоизточно от чешмата има кошара. Пътеката, минаваща през кошарата, продължава в югоизточна посока и се съединява с маркирания път от ''хижа „Чавдар”'' към ''местността Хаджийца'', описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преодоляването на лекото възвишение на кота 1511 м, се излиза на малка кръгла поляна, след която за кратко се пресичат последните дървета от гората и се излиза от горския пояс. Върви се близо до северния край на гората през обширни, обрасли с висока трева и хвойна поляни. Покрай пътеката има и стълбова маркировка, която отвежда до ''местността Хаджийца'', където вариант 1 и вариант 2 се съединяват. От ''Етрополския проход'' до тук е 45 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===3-и вариант: Етрополски проход - по пътя за хижа „Чавдар” - черен път - местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на ''Етрополския проход'' се продължава на изток. След 70 м от основния път за хижата се отделя по-второстепенен, но ясно различим път наляво (в източна посока). Отбивката е обозначена с табели с надпис „х. Кашана 4,30 ч.” върху дърво и червена лентова маркировка. Върви се на изток по пътя и след 400 метра се стига до нов кръстопът. На юг може да се излезе отново на главния път за хижата (вариант 1). В северна посока, само на 20 метра, е билната червена маркировка (вариант 2). Третият вариант продължава по пътя направо - първоначално на изток, а след това на югоизток, по маркиран път, който за един час излиза на поляната в местността Редежа и се слива с маркирания път от ''хижа „Чавдар”'' към ''местността Хаджийца'', описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Местността Хаджийца представлява голямо, елипсовидно тревисто плато. Паметникът, разположен в нея, е построен през 1973 година в знак на признателност пред загиналите руски воини и български доброволци при зимното преминаване на [[Етрополска Стара планина]] през декември 1977 година.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Отрядът на генерал Дандевил и доброволци от Етрополе превземат връх Баба, но на 28 и 29 декември снежна буря връхлита останалите да нощуват на билото войници. Генерал Дандевил пише до генерал Гурко: “Пратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5000 фута височина на връх Баба.” На 30 декември оцелелите от отряда слизат в Етрополе, а скоро след това руските войски и българските доброволци преминават през Кашана, за да отидат към Южна България.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Днес човешката фигура на паметника, свела глава пред саможертвата, ни напомня дори и в слънчевия ден да свалим раниците и да спрем за кратка молитва или минута мълчание пред тези думи:''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre style=&amp;quot;white-space: pre-wrap;&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
“Тук на 28 и 29 ХII 1877 год. колона руски войски под командването на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи, ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери. ПОКЛОН!”&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Местността Хаджийца'' е кръстопът. От югозапад идва червената маркировка на Ком – Емине и синята маркировка от ''село Буново''. Синята маркировка продължава по земния път на изток-североизток, подсичайки ''връх Баба'', минава покрай ''Етрополската мандра'' и слиза в град [[Етрополе]]. От северозапад идва билната пътека от ''Етрополския проход'', вариант на Ком – Емине. На югоизток-изток продължават два земни пътя. По левия път се стига до паметника (отбиването до него е кратко и лесно), а десният път е обозначен с лентовата и стълбовата маркировка на Ком – Емине. Тръгва се по него и с леко изкачване за около един час се стига до западното подножие на ''връх Баба'' (1787 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е една от трите старопланински “Баби” - ''Етрополска Баба''. Недалеч от нея на изток е нейната посестрима - [[Челопешка Баба]]. Третата се намира в ''Златишко-Тетевенския дял'' и се нарича [[Тетевенска Баба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връхната кота на ''Етрополската Баба'' е недостъпна за туристи заради разположената там военна база с ограничен достъп. Все пак туристите могат да се изкачат до оградата по път или пък директно без пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Коловата маркировка заобикаля ''връх Баба'' от юг. Вляво (на север) се отделя земен път, който се изкачва до военното поделение. Маршрутът Ком – Емине продължава по земния път на югоизток. От него се откриват гледки към медодобивния рудник Елаците. След 15 минути се подминават две стари бариери и след още 15 минути се стига до мястото, където зимната и лятната маркировка се разделят. Коловете на зимната колова маркировка се изкачват стръмно до първенеца на ''Етрополска планина'' връх [[Мара Гидия]] (Говедарника) (1790 м), продължават по билото през котите на ''Етрополските зъбери'' (1745 м, 1750 м) и вр. ''Челопешка Баба'' (1722 м) и се спускат до седловината пред връх [[Мургана]] (1639 м) – местността ''Бешбунар (Петте кладенеца)''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Летният вариант следва земния път, който подсича от югозапад и юг ''връх Мара Гидия''. Минава се покрай релейна станция вляво (северно) от пътя, намираща се между ''връх Мара Гидия'' и ''Етрополските зъбери''. Пътят отново се доближава до билото и коловата маркировка, след което подсича от юг ''Етрополските зъбери'' и връх ''Челопешка Баба'', завива на североизток и също излиза на местността ''Петте кладенеца (Бешбунар)'' (3 часа от ''местността Хаджийца'', 3 часа и 30 минути от ''хижа “Чавдар”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук се отделя маркирана отначало с колове, а после и с червена лентова маркировка пътека на югоизток и след това на изток за [[хижа „Мургана”]] (на 45 минути) и път на север за рудник “Елаците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Мургана” се намира в местността Топалов кладенец. Триетажна сграда, с 60 места, електрифицирана, водоснабдена, с локално парно, вътрешни санитарни възли и бани.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От асфалтовия път на [[прохода Кашана]] до хижата води земен път, проходим за високи коли.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От хижата може да се слезе в село [[Челопеч]] по маркирана пътека (синя маркировка) за два часа. Другата маркирана пътека (зелена маркировка) е силно обрасла в началото, на места е непроходима, с липсващи марки и табели, затова минаването по нея не е препоръчително.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината ''Бешбунар (Петте кладенеца)'' зимната маркировка продължава с изкачване на изток и минава през ''връх Мургана'' (1639 м). Летният вариант на чакълестия път заобикаля върха от юг, завива на север, после на изток и отново се съединява със зимния на североизток-изток от върха. След това двата варианта продължават успоредно. Двадесет минути след първия разклон се достига до още един надясно (на юг) за ''хижа „Мургана”'', който има колова маркировка до навлизането в гората, а след това до хижата се продължава по ясна, макар и немаркирана пътека (20 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността се нарича ''Равна поляна''. Вляво (северно) от пътя се намира чешма - ''Поповата чучурка'', на която има надпис, че тук са се оттеглили участници в Септемврийското въстание от ''Челопеч'' и [[Карлиево]]. От чешмата в северозападна посока започва маркирана пътека (синя маркировка) за [[хижа „Стражата”]] (2 часа) и ''град Етрополе'' (3 часа). След чешмата има и малко планинско езерце (''Попов гьол''), което не пресъхва през лятото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук зимната и лятната маркировка продължават заедно по хоризонтал по билото, с много леко спускане. Минава се покрай още един гьол (малко заблатено езерце), над което се вижда паметник на върха на възвишението вляво (северно) от пътя. Това е още един от деветте белокаменни паметника, пръснати в ''Етрополския Балкан'', свързани с Освобождението на България. Надписът на него гласи: “Тук от 28 ХI до 22 ХII 1877 г. е бил щабът на ген. Брок - командващ руските войски, действуващи в района на прохода.” От котата зад паметника се открива чудесна гледка към предстоящата част от маршрута с [[Капалу]] и [[Кордуна]] на североизток, както и изглед към [[Пирдоп]] и [[Златица]] на югоизток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От другата страна на пътя - на 400 м южно от него, има чешма с корита за добитък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За половин час от ''местността Бешбунар'' (3 часа и 30 минути от ''местността Хаджийца'', 4 часа от ''хижа „Чавдар”'') се стига до ''местността Прешнакова ливада'' в западното подножие на връх [[Невежда тепеси]] (1485 м). Тук земният път продължава на югоизток, заобикаля върха от юг и от изток, и също слиза към ''прохода Кашана''. Маркираната пътека подсича върха от запад, навлизайки в широколистна гора, и се спуска стръмно на север по ''Шишков рът''. След 20 минути се пресича електропровод, гората се разрежда и се открива гледка към ''връх Капалу''. След още 5 минути се излиза в ''местността Айдук камък'', където отново се пресича електропровод и се минава покрай паметник, отбелязващ мястото, на което през 1877 година са лагерували първите руски войски, освободили този край. Веднага след него пътеката излиза на асфалтовия път на ''прохода Кашана (Златишкия проход)''. Вдясно излиза земният път от ''хижа „Мургана”'' и ''местността Хаджийца''. Продължава се по асфалтовия път надясно (на североизток). Минава се покрай чешма, разположена вляво от пътя. Червената маркировка (заедно с новопоявила се зелена маркировка) продължава нагоре (на север) от чешмата. За ''[[хижа „Кашана”]]'' се продължава по пътя и след 50 м се слиза по отбивка надясно (на юг). Хижата се вижда на още 50 метра (30 минути от ''Прешнакова ливада'', 4 часа от ''местността Хаджийца'', 4 часа и 30 минути от ''хижа “Чавдар”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Кашана” е двуетажна постройка, край която има и три бунгала, водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пред бунгалото, разположено на изток от основната сграда, има външна чешма.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От хижата може да се стигне по асфалтов път до град Етрополе (18 километра) или до град Златица (15 километра).''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=215</id>
		<title>Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=215"/>
				<updated>2017-03-24T13:09:37Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана” (4 часа и 30 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След [[Етрополската седловина]] маршрутът Ком - Емине има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===1-ви вариант: Етрополски проход – хижа “Чавдар” – местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се по десния земен път (на югоизток), който е по-главен и обозначен с табела за [[хижа „Чавдар”]]. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''„Баба”'' и ''„Планинец”''. Представлява двуетажна сграда с капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристално чиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Над хижата - при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'', през 1867 година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в село [[Буново]] през 1943 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се слезе в ''село Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа „Чавдар”'' се продължава на североизток-изток покрай чешмата. След 300 метра (10 минути) през букова гора с леко изкачване се излиза на поляната в местността ''Полицата'' при ''Буновската мандра''. За кратко се открива гледка към горната част на връх [[Баба]] със сградата на военното поделение на самия връх. Тук пътеката завива рязко наляво (на север) и започва стръмно изкачване през рядка букова гора. За 20 минути се излиза на поляните ''Редежа'', заобиколени от вековни букове, разперили големите си сенчести корони над пътеката. Отново се навлиза в гората и след още 5 минути се достига обширната билна поляна в ''местността Хаджийца''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===2-ри вариант: Етрополски проход – по билото – местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Етрополския проход се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Хваща се левият земен път (на изток), който е по-второстепенен от десния и който през широколистна гора плавно се изкачва по самото било. Минава се до кота 1429 м, след което следва леко спускане в югоизточна посока до около 1370 м и ново изкачване по западния склон на кота 1511 м, която се подсича отдясно (от юг). В началото на това изкачване, вляво (южно) от пътеката, има извор, до който води едва забележима животинска пътечка. Водата изтича в дървено корито през маркуч. На 150 метра югоизточно от чешмата има кошара. Пътеката, минаваща през кошарата, продължава в югоизточна посока и се съединява с маркирания път от хижа „Чавдар” към местността Хаджийца, описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преодоляването на лекото възвишение на кота 1511 м, се излиза на малка кръгла поляна, след която за кратко се пресичат последните дървета от гората и се излиза от горския пояс. Върви се близо до северния край на гората през обширни, обрасли с висока трева и хвойна поляни. Покрай пътеката има и стълбова маркировка, която отвежда до местността Хаджийца, където вариант 1 и вариант 2 се съединяват. От Етрополския проход до тук е 45 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===3-и вариант: Етрополски проход - по пътя за хижа „Чавдар” - черен път - местността Хаджийца===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на Етрополския проход се продължава на изток. След 70 м от основния път за хижата се отделя по-второстепенен, но ясно различим път наляво (в източна посока). Отбивката е обозначена с табели с надпис „х. Кашана 4,30 ч.” върху дърво и червена лентова маркировка. Върви се на изток по пътя и след 400 метра се стига до нов кръстопът. На юг може да се излезе отново на главния път за хижата (вариант 1). В северна посока, само на 20 метра, е билната червена маркировка (вариант 2). Третият вариант продължава по пътя направо - първоначално на изток, а след това на югоизток, по маркиран път, който за един час излиза на поляната в местността Редежа и се слива с маркирания път от хижа „Чавдар” към местността Хаджийца, описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността Хаджийца представлява голямо, елипсовидно тревисто плато. Паметникът, разположен в нея, е построен през 1973 година в знак на признателност пред загиналите руски воини и български доброволци при зимното преминаване на Етрополска Стара планина през декември 1977 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отрядът на генерал Дандевил и доброволци от Етрополе превземат връх Баба, но на 28 и 29 декември снежна буря връхлита останалите да нощуват на билото войници. Генерал Дандевил пише до генерал Гурко: “Пратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5000 фута височина на връх Баба.” На 30 декември оцелелите от отряда слизат в Етрополе, а скоро след това руските войски и българските доброволци преминават през Кашана, за да отидат към Южна България.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес човешката фигура на паметника, свела глава пред саможертвата, ни напомня дори и в слънчевия ден да свалим раниците и да спрем за кратка молитва или минута мълчание пред тези думи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
“Тук на 28 и 29 ХII 1877 год. колона руски войски под командването на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи, ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери. ПОКЛОН!”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността Хаджийца е кръстопът. От югозапад идва червената маркировка на Ком – Емине и синята маркировка от село Буново. Синята маркировка продължава по земния път на изток-североизток, подсичайки връх Баба, минава покрай Етрополската мандра и слиза в град Етрополе. От северозапад идва билната пътека от Етрополския проход, вариант на Ком – Емине. На югоизток-изток продължават два земни пътя. По левия път се стига до паметника (отбиването до него е кратко и лесно), а десният път е обозначен с лентовата и стълбовата маркировка на Ком – Емине. Тръгва се по него и с леко изкачване за около един час се стига до западното подножие на връх Баба (1787 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е една от трите старопланински “Баби” - Етрополска Баба. Недалеч от нея на изток е нейната посестрима - Челопешка Баба. Третата се намира в Златишко-Тетевенския дял и се нарича Тетевенска Баба.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връхната кота на Етрополската Баба е недостъпна за туристи заради разположената там военна база с ограничен достъп. Все пак туристите могат да се изкачат до оградата по път или пък директно без пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Коловата маркировка заобикаля връх Баба от юг. Вляво (на север) се отделя земен път, който се изкачва до военното поделение. Маршрутът Ком – Емине продължава по земния път на югоизток. От него се откриват гледки към медодобивния рудник Елаците. След 15 минути се подминават две стари бариери и след още 15 минути се стига до мястото, където зимната и лятната маркировка се разделят. Коловете на зимната колова маркировка се изкачват стръмно до първенеца на Етрополска планина връх Мара Гидия (Говедарника) (1790 м), продължават по билото през котите на Етрополските зъбери (1745 м, 1750 м) и вр. Челопешка Баба (1722 м) и се спускат до седловината пред връх Мургана (1639 м) – местността Бешбунар (Петте кладенеца).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Летният вариант следва земния път, който подсича от югозапад и юг връх Мара Гидия. Минава се покрай релейна станция вляво (северно) от пътя, намираща се между връх Мара Гидия и Етрополските зъбери. Пътят отново се доближава до билото и коловата маркировка, след което подсича от юг Етрополските зъбери и връх Челопешка Баба, завива на североизток и също излиза на местността Петте кладенеца (Бешбунар) (3 часа от местността Хаджийца, 3 часа и 30 минути от хижа “Чавдар”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук се отделя маркирана отначало с колове, а после и с червена лентова маркировка пътека на югоизток и след това на изток за хижа „Мургана” (на 45 минути) и път на север за рудник “Елаците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Мургана” се намира в местността Топалов кладенец. Триетажна сграда, с 60 места, електрифицирана, водоснабдена, с локално парно, вътрешни санитарни възли и бани.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От асфалтовия път на прохода Кашана до хижата води земен път, проходим за високи коли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се слезе в село Челопеч по маркирана пътека (синя маркировка) за два часа. Другата маркирана пътека (зелена маркировка) е силно обрасла в началото, на места е непроходима, с липсващи марки и табели, затова минаването по нея не е препоръчително.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината Бешбунар (Петте кладенеца) зимната маркировка продължава с изкачване на изток и минава през връх Мургана (1639 м). Летният вариант на чакълестия път заобикаля върха от юг, завива на север, после на изток и отново се съединява със зимния на североизток-изток от върха. След това двата варианта продължават успоредно. Двадесет минути след първия разклон се достига до още един надясно (на юг) за хижа „Мургана”, който има колова маркировка до навлизането в гората, а след това до хижата се продължава по ясна, макар и немаркирана пътека (20 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността се нарича Равна поляна. Вляво (северно) от пътя се намира чешма - Поповата чучурка, на която има надпис, че тук са се оттеглили участници в Септемврийското въстание от Челопеч и Карлиево. От чешмата в северозападна посока започва маркирана пътека (синя маркировка) за хижа „Стражата” (2 часа) и град Етрополе (3 часа). След чешмата има и малко планинско езерце (Попов гьол), което не пресъхва през лятото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук зимната и лятната маркировка продължават заедно по хоризонтал по билото, с много леко спускане. Минава се покрай още един гьол (малко заблатено езерце), над което се вижда паметник на върха на възвишението вляво (северно) от пътя. Това е още един от деветте белокаменни паметника, пръснати в Етрополския Балкан, свързани с Освобождението на България. Надписът на него гласи: “Тук от 28 ХI до 22 ХII 1877 г. е бил щабът на ген. Брок - командващ руските войски, действуващи в района на прохода.” От котата зад паметника се открива чудесна гледка към предстоящата част от маршрута с Капалу и Кордуна на североизток, както и изглед към Пирдоп и Златица на югоизток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От другата страна на пътя - на 400 м южно от него, има чешма с корита за добитък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За половин час от местността Бешбунар (3 часа и 30 минути от местността Хаджийца, 4 часа от хижа „Чавдар”) се стига до местността Прешнакова ливада в западното подножие на връх Невежда тепеси (1485 м). Тук земният път продължава на югоизток, заобикаля върха от юг и от изток, и също слиза към прохода Кашана. Маркираната пътека подсича върха от запад, навлизайки в широколистна гора, и се спуска стръмно на север по Шишков рът. След 20 минути се пресича електропровод, гората се разрежда и се открива гледка към връх Капалу. След още 5 минути се излиза в местността Айдук камък, където отново се пресича електропровод и се минава покрай паметник, отбелязващ мястото, на което през 1877 година са лагерували първите руски войски, освободили този край. Веднага след него пътеката излиза на асфалтовия път на прохода Кашана (Златишкия проход). Вдясно излиза земният път от хижа „Мургана” и местността Хаджийца. Продължава се по асфалтовия път надясно (на североизток). Минава се покрай чешма, разположена вляво от пътя. Червената маркировка (заедно с новопоявила се зелена маркировка) продължава нагоре (на север) от чешмата. За хижа „Кашана” се продължава по пътя и след 50 м се слиза по отбивка надясно (на юг). Хижата се вижда на още 50 метра (30 минути от Прешнакова ливада, 4 часа от местността Хаджийца, 4 часа и 30 минути от хижа “Чавдар”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Кашана” е двуетажна постройка, край която има и три бунгала, водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пред бунгалото, разположено на изток от основната сграда, има външна чешма.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се стигне по асфалтов път до град Етрополе (18 километра) или до град Златица (15 километра).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=214</id>
		<title>Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=214"/>
				<updated>2017-03-24T13:05:14Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Нова страница: __NOTOC__ __NOEDITSECTION__  == Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана” (4 часа и 30 минути) ==  След Етрополската седл...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана” (4 часа и 30 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След Етрополската седловина маршрутът Ком - Емине има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1-ви вариант: Етрополски проход – хижа “Чавдар” – местността Хаджийца&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се по десния земен път (на югоизток), който е по-главен и обозначен с табела за хижа „Чавдар”. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до хижа “Чавдар”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Чавдар” се намира в местността Вихрушки поляни. Преди е носела имената „Баба” и „Планинец”. Представлява двуетажна сграда с капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристално чиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Над хижата - при Буновската мандра, в местността Полицата, през 1867 година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в село Буново през 1943 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се слезе в село Буново за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа „Чавдар” се продължава на североизток-изток покрай чешмата. След 300 метра (10 минути) през букова гора с леко изкачване се излиза на поляната в местността Полицата при Буновската мандра. За кратко се открива гледка към горната част на връх Баба със сградата на военното поделение на самия връх. Тук пътеката завива рязко наляво (на север) и започва стръмно изкачване през рядка букова гора. За 20 минути се излиза на поляните Редежа, заобиколени от вековни букове, разперили големите си сенчести корони над пътеката. Отново се навлиза в гората и след още 5 минути се достига обширната билна поляна в местността Хаджийца.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2-ри вариант: Етрополски проход – по билото – местността Хаджийца&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Етрополския проход се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Хваща се левият земен път (на изток), който е по-второстепенен от десния и който през широколистна гора плавно се изкачва по самото било. Минава се до кота 1429 м, след което следва леко спускане в югоизточна посока до около 1370 м и ново изкачване по западния склон на кота 1511 м, която се подсича отдясно (от юг). В началото на това изкачване, вляво (южно) от пътеката, има извор, до който води едва забележима животинска пътечка. Водата изтича в дървено корито през маркуч. На 150 метра югоизточно от чешмата има кошара. Пътеката, минаваща през кошарата, продължава в югоизточна посока и се съединява с маркирания път от хижа „Чавдар” към местността Хаджийца, описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преодоляването на лекото възвишение на кота 1511 м, се излиза на малка кръгла поляна, след която за кратко се пресичат последните дървета от гората и се излиза от горския пояс. Върви се близо до северния край на гората през обширни, обрасли с висока трева и хвойна поляни. Покрай пътеката има и стълбова маркировка, която отвежда до местността Хаджийца, където вариант 1 и вариант 2 се съединяват. От Етрополския проход до тук е 45 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3-и вариант: Етрополски проход - по пътя за хижа „Чавдар” - черен път - местността Хаджийца&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на Етрополския проход се продължава на изток. След 70 м от основния път за хижата се отделя по-второстепенен, но ясно различим път наляво (в източна посока). Отбивката е обозначена с табели с надпис „х. Кашана 4,30 ч.” върху дърво и червена лентова маркировка. Върви се на изток по пътя и след 400 метра се стига до нов кръстопът. На юг може да се излезе отново на главния път за хижата (вариант 1). В северна посока, само на 20 метра, е билната червена маркировка (вариант 2). Третият вариант продължава по пътя направо - първоначално на изток, а след това на югоизток, по маркиран път, който за един час излиза на поляната в местността Редежа и се слива с маркирания път от хижа „Чавдар” към местността Хаджийца, описан във вариант 1.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността Хаджийца представлява голямо, елипсовидно тревисто плато. Паметникът, разположен в нея, е построен през 1973 година в знак на признателност пред загиналите руски воини и български доброволци при зимното преминаване на Етрополска Стара планина през декември 1977 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отрядът на генерал Дандевил и доброволци от Етрополе превземат връх Баба, но на 28 и 29 декември снежна буря връхлита останалите да нощуват на билото войници. Генерал Дандевил пише до генерал Гурко: “Пратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5000 фута височина на връх Баба.” На 30 декември оцелелите от отряда слизат в Етрополе, а скоро след това руските войски и българските доброволци преминават през Кашана, за да отидат към Южна България.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес човешката фигура на паметника, свела глава пред саможертвата, ни напомня дори и в слънчевия ден да свалим раниците и да спрем за кратка молитва или минута мълчание пред тези думи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
“Тук на 28 и 29 ХII 1877 год. колона руски войски под командването на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи, ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери. ПОКЛОН!”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността Хаджийца е кръстопът. От югозапад идва червената маркировка на Ком – Емине и синята маркировка от село Буново. Синята маркировка продължава по земния път на изток-североизток, подсичайки връх Баба, минава покрай Етрополската мандра и слиза в град Етрополе. От северозапад идва билната пътека от Етрополския проход, вариант на Ком – Емине. На югоизток-изток продължават два земни пътя. По левия път се стига до паметника (отбиването до него е кратко и лесно), а десният път е обозначен с лентовата и стълбовата маркировка на Ком – Емине. Тръгва се по него и с леко изкачване за около един час се стига до западното подножие на връх Баба (1787 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е една от трите старопланински “Баби” - Етрополска Баба. Недалеч от нея на изток е нейната посестрима - Челопешка Баба. Третата се намира в Златишко-Тетевенския дял и се нарича Тетевенска Баба.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връхната кота на Етрополската Баба е недостъпна за туристи заради разположената там военна база с ограничен достъп. Все пак туристите могат да се изкачат до оградата по път или пък директно без пътека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Коловата маркировка заобикаля връх Баба от юг. Вляво (на север) се отделя земен път, който се изкачва до военното поделение. Маршрутът Ком – Емине продължава по земния път на югоизток. От него се откриват гледки към медодобивния рудник Елаците. След 15 минути се подминават две стари бариери и след още 15 минути се стига до мястото, където зимната и лятната маркировка се разделят. Коловете на зимната колова маркировка се изкачват стръмно до първенеца на Етрополска планина връх Мара Гидия (Говедарника) (1790 м), продължават по билото през котите на Етрополските зъбери (1745 м, 1750 м) и вр. Челопешка Баба (1722 м) и се спускат до седловината пред връх Мургана (1639 м) – местността Бешбунар (Петте кладенеца).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Летният вариант следва земния път, който подсича от югозапад и юг връх Мара Гидия. Минава се покрай релейна станция вляво (северно) от пътя, намираща се между връх Мара Гидия и Етрополските зъбери. Пътят отново се доближава до билото и коловата маркировка, след което подсича от юг Етрополските зъбери и връх Челопешка Баба, завива на североизток и също излиза на местността Петте кладенеца (Бешбунар) (3 часа от местността Хаджийца, 3 часа и 30 минути от хижа “Чавдар”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук се отделя маркирана отначало с колове, а после и с червена лентова маркировка пътека на югоизток и след това на изток за хижа „Мургана” (на 45 минути) и път на север за рудник “Елаците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Мургана” се намира в местността Топалов кладенец. Триетажна сграда, с 60 места, електрифицирана, водоснабдена, с локално парно, вътрешни санитарни възли и бани.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От асфалтовия път на прохода Кашана до хижата води земен път, проходим за високи коли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се слезе в село Челопеч по маркирана пътека (синя маркировка) за два часа. Другата маркирана пътека (зелена маркировка) е силно обрасла в началото, на места е непроходима, с липсващи марки и табели, затова минаването по нея не е препоръчително.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След седловината Бешбунар (Петте кладенеца) зимната маркировка продължава с изкачване на изток и минава през връх Мургана (1639 м). Летният вариант на чакълестия път заобикаля върха от юг, завива на север, после на изток и отново се съединява със зимния на североизток-изток от върха. След това двата варианта продължават успоредно. Двадесет минути след първия разклон се достига до още един надясно (на юг) за хижа „Мургана”, който има колова маркировка до навлизането в гората, а след това до хижата се продължава по ясна, макар и немаркирана пътека (20 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Местността се нарича Равна поляна. Вляво (северно) от пътя се намира чешма - Поповата чучурка, на която има надпис, че тук са се оттеглили участници в Септемврийското въстание от Челопеч и Карлиево. От чешмата в северозападна посока започва маркирана пътека (синя маркировка) за хижа „Стражата” (2 часа) и град Етрополе (3 часа). След чешмата има и малко планинско езерце (Попов гьол), което не пресъхва през лятото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук зимната и лятната маркировка продължават заедно по хоризонтал по билото, с много леко спускане. Минава се покрай още един гьол (малко заблатено езерце), над което се вижда паметник на върха на възвишението вляво (северно) от пътя. Това е още един от деветте белокаменни паметника, пръснати в Етрополския Балкан, свързани с Освобождението на България. Надписът на него гласи: “Тук от 28 ХI до 22 ХII 1877 г. е бил щабът на ген. Брок - командващ руските войски, действуващи в района на прохода.” От котата зад паметника се открива чудесна гледка към предстоящата част от маршрута с Капалу и Кордуна на североизток, както и изглед към Пирдоп и Златица на югоизток.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От другата страна на пътя - на 400 м южно от него, има чешма с корита за добитък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За половин час от местността Бешбунар (3 часа и 30 минути от местността Хаджийца, 4 часа от хижа „Чавдар”) се стига до местността Прешнакова ливада в западното подножие на връх Невежда тепеси (1485 м). Тук земният път продължава на югоизток, заобикаля върха от юг и от изток, и също слиза към прохода Кашана. Маркираната пътека подсича върха от запад, навлизайки в широколистна гора, и се спуска стръмно на север по Шишков рът. След 20 минути се пресича електропровод, гората се разрежда и се открива гледка към връх Капалу. След още 5 минути се излиза в местността Айдук камък, където отново се пресича електропровод и се минава покрай паметник, отбелязващ мястото, на което през 1877 година са лагерували първите руски войски, освободили този край. Веднага след него пътеката излиза на асфалтовия път на прохода Кашана (Златишкия проход). Вдясно излиза земният път от хижа „Мургана” и местността Хаджийца. Продължава се по асфалтовия път надясно (на североизток). Минава се покрай чешма, разположена вляво от пътя. Червената маркировка (заедно с новопоявила се зелена маркировка) продължава нагоре (на север) от чешмата. За хижа „Кашана” се продължава по пътя и след 50 м се слиза по отбивка надясно (на юг). Хижата се вижда на още 50 метра (30 минути от Прешнакова ливада, 4 часа от местността Хаджийца, 4 часа и 30 минути от хижа “Чавдар”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Кашана” е двуетажна постройка, край която има и три бунгала, водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пред бунгалото, разположено на изток от основната сграда, има външна чешма.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата може да се стигне по асфалтов път до град Етрополе (18 километра) или до град Златица (15 километра).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=213</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=213"/>
				<updated>2017-03-24T13:03:15Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”]] || 4 часа и 30 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=212</id>
		<title>Проходът Витиня - хижа “Чавдар”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=212"/>
				<updated>2017-03-23T14:15:56Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Проходът Витиня - хижа “Чавдар” (5 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът [[Витиня]] – [[хижа “Чавдар”]] е кратък, но труден за ориентиране. Проблем представляват участъците, обрасли с храсти и къпини, както и паднали дървета. Покрай оградата на ДДС “Витиня” и при подсичането на връх [[Звездец]] има опасност от изгубване на маркировката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От чешмата със статуята на мечка до бензиностанцията се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;в южна посока&amp;lt;/u&amp;gt; по стария път Ботевград – Витиня – София. След 200 м съвсем слабо спускане се стига до отбивката за с. [[Горно Камарци]], по която се поема &amp;lt;u&amp;gt;по асфалтовото шосе наляво (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. След 15 минути (1 км) се стига до отбивка при десен завой на пътя. Наляво (на север) се отделя шосе за бивша почивна станция на “Енергото” (300 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава надясно (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt; по шосето за с. ''Горно Камарци''. След 800 м асфалтовият път се напуска и се &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по земен път. Минава се през мочурлива поляна и се стига до оградата на ДДС “Витиня” и една от портите в нея. Маркировката минава покрай портата, завива наляво покрай оградата и &amp;lt;u&amp;gt;я следва в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;. Оградата остава вляво от пътеката. Върви се през широколистна гора. Десет минути след портата земният път завива надясно (на североизток-изток), а &amp;lt;u&amp;gt;пътеката го напуска&amp;lt;/u&amp;gt; и продължава да следва оградата в северна посока (има указателна табела). Постепенно маркировката също завива на изток, гората се разрежда и се излиза на поляни, обрасли с буйна трева, храсти и отделни дървета. Има опасност от загубване на маркировката, която &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво (на север) и се придържа плътно към оградата&amp;lt;/u&amp;gt; на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След 5 минути се излиза от гората на открито място – десния бряг на спускащо се на югоизток дере. Пътеката пресича по хоризонтал дерето, &amp;lt;u&amp;gt;завивайки леко надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Трябва да се следи внимателно, защото тук тя е тясна и обрасла с малини, къпини, храсти и млади букови леторасли. От другата страна на дерето пътеката отново навлиза в широколистната гора и продължава на изток без стръмни изкачвания и слизания. Маркировката отново доближава оградата на ДДС “Витиня”, която &amp;lt;u&amp;gt;остава от лявата страна (от север)&amp;lt;/u&amp;gt;. 20 минути след пресичането на дерето &amp;lt;u&amp;gt;се излиза на земен път&amp;lt;/u&amp;gt;, по който се върви още 5 минути. След това пътят отново &amp;lt;u&amp;gt;се изоставя&amp;lt;/u&amp;gt; (той завива надясно, на юг и също води до прохода [[Арабаконак]]) и покрай оградата за общо 30 минути от дерето се изкачва до порта и нов земен път, идващ от ''прохода Арабаконак''. Този път води до военно поделение, което се намира отвъд портата вляво – на 200 метра в посока север. До прохода може да се стигне или през обраслите поляни &amp;lt;u&amp;gt;в югоизток-източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, като се следва лентовата и оредялата колова маркировка (преодолява се леко възвишение, обрасло тук-таме с храсти и ниски дървета), или &amp;lt;u&amp;gt;по земния път в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, без маркировка. Достига се асфалтовият път от [[Ботевград]] до ''с. Горно Камарци'' и Подбалканския главен път София – Бургас (2 часа от ''Витиня'').&lt;br /&gt;
[[Ботевградският проход]] разделя планините [[Мургаш]] (на запад) и [[Етрополска планина]] (на изток), ''Камарската котловина'' (на юг) от долината на река [[Бебреш]] на север. Най-високата му точка е на 976 м н.в.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато през 1866 г. Мидхат паша прокарва път през този проход, той бива наречен ''Орханийски'' (от старото име на Ботевград - Орхание). В продължение на години, до изграждането на шосето през ''Витиня'', той служи като основна връзка между София и Северна България. По-късно проходът променя името си на ''Арабаконашки'' заради многобройните ханове, разположени в близост до ''с. Горно Камарци''. От 1942 г. проходът се нарича ''Ботевградски''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 22 септември 1872 г. тук е ограбена турската пощенска кола, пренасяща “царската хазна” - данъчните постъпления от ''Орханийско'' и ''Тетевенско''. Разкриването на извършителите - членове на Вътрешната революционна организация, начело с Димитър Общи, води до арестуването на много нейни дейци, в това число и на Васил Левски. &lt;br /&gt;
Пет години след това в прохода се разиграват и други събития от голяма важност за националната ни история - през зимата на 1877 г. се водят ожесточени боеве между 30-хилядната армия на Мехмед Али паша и руските освободителни войски, начело с генерал Гурко. След кръвопролитни сражения при с. Ташкесен (днешното Саранци), на 18 и 19 декември 1877 г. турските войски напускат арабаконашката позиция и освобождават пътя към София. На 200 м източно от най-високата точка на прохода, в подножието на връх Арабаконак (906 м), се издига паметник, който напомня за саможертвата на загиналите руски, украински, финландски, румънски и беларуски войни и носи името Паметник на победата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното значимо събитие, случило се в прохода, е опитът за атентат срещу цар Борис III през 1925 г. от група анархисти.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес пътят през прохода почти не се използва, в някои отсечки от него пътната настилка е в лошо състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 300 м от мястото, където червената маркировка пресича асфалта, в посока ''Ботевград'' (на север), се намира чешма с 2 чучура. Чешмата е разположена вляво (западно) от шосето, между него и оградата на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От асфалтовия път маркировката &amp;lt;u&amp;gt;се изкачва на изток&amp;lt;/u&amp;gt; по стъпалата, водещи към паметника. Той се заобикаля отдясно (от юг) и се продължава с леко спускане на изток по земен път. След 5 минути (300 м) се стига до кръстопът. На север води път, който се спуска към долината на р. Клисура и излиза заедно с нея на асфалтовия път от прохода до Ботевград. На юг слиза път, който след това се раздвоява – към с. [[Стъргел]] и към средата на асфалтовото шосе между ''Горно Камарци'' и ''Стъргел''. Маркировката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток по средния път&amp;lt;/u&amp;gt;. Започва изкачване в рядка борова гора. След 200 м следва рязък завой наляво. Веднага след завоя маркировката &amp;lt;u&amp;gt;напуска пътя&amp;lt;/u&amp;gt; и със стръмно изкачване вдясно (на североизток) през гората сече негова серпентина. След 300 м се излиза отново на пътя, &amp;lt;u&amp;gt;поема се надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по него и почти веднага пътеката отново &amp;lt;u&amp;gt;се отделя вляво от пътя (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Изкачва се 200 м през рядката иглолистна гора и полянки, като съкращава още един голям завой на земния път. Пътеката &amp;lt;u&amp;gt;отново пресича пътя&amp;lt;/u&amp;gt; и веднага навлиза в гората от другата му страна (вляво, на северозапад). След още 400 м пак се излиза на земния път. Така се пропуска най-големият му завой и от тук нататък &amp;lt;u&amp;gt;се продължава надясно по него (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. До тук може да се стигне с по-плавно изкачване и само по пътя (без маркировка). Има няколко обзорни места с гледка към ''Мургаш''. Трябва да се внимава за разклони с други черни пътища.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят върви през млада иглолистна гора и след 10 минути се достига важен ъглопът - разклонът за ''връх Звездец''. Наляво (на север) се изкачва път, който прехвърля билото и стига до началните притоци на р. [[Клисура]]. По този път и след това надясно (на изток) по голото било може да се изкачи ''връх Звездец'' (1 час и 30 минути). Ако се предпочете този вариант, след върха се продължава на изток. Слиза се до гората, като се достига синя маркировка (идваща от северозапад от [[хижа “Рудината”]]), която за 20 минути излиза на [[Етрополския проход]], където се слива с червената маркировка, идваща от ''прохода Арабаконак''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ъглопътя за ''връх Звездец'' червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и след 5 минути (100 м) се стига до нов разклон. Надясно (на юг) след 100 м се намират останките на мандрата на ТКЗС-то на ''с. Стъргел'', т. нар. ''Стъргелска мандра''. На 100 м източно от тях има чешма, а на 50 м южно – беседка с огнище. От тук може да се слезе в ''с. Стъргел'' по немаркирана пътека (1 час).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона Ком – Емине продължава &amp;lt;u&amp;gt;по главния земен път на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и след 200 м се стига нова отбивка. Наляво се отделя път, който се съединява с гореописания (преди 300 м) земен път към билото при разклона за ''връх Звездец''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркировката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на югоизток по главния път&amp;lt;/u&amp;gt;, от който се отделят още няколко разклонения - наляво (на север) към ''връх Звездец'' и надясно (на юг) към ''с. Стъргел''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20 минути след разклона за мандрата се напуска земният път и &amp;lt;u&amp;gt;се продължава наляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; през поляни. Отбивката е обозначена с табелки на маркировъчен стълб.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може да се продължи и по пътя, по който също има рядка стара червена маркировка. Той се спуска на югоизток през гора и поляни до земния път от ''с. Стъргел'' за ''Етрополския проход''. Завива се наляво (на североизток) по него и за 1 час с множество серпентини се достига ''Етрополската седловина''. Пътят пресича началните притоци на [[Буновска река]], до един от тях има чешма (по средата на пътя). Този вариант удължава прехода, но няма препятствия и затова е предпочитан от велосипедистите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От маркировъчния кол с табелите основният маршрут Ком – Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава наляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; през поляни по земен път, който след 100 м свършва пред малък фургон-заслон. Той е важен ориентир и подходящо място за нощувка. На едната стена на заслона има надпис “Е-3 – 20 м ляво през копривите”, с което име той става известен сред туристите. След него пътеката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток и веднага завива наляво (на север)&amp;lt;/u&amp;gt; и навлиза в иглолистна гора. Трябва да се внимава за мястото, където се навлиза в гората, заради гъсталака от коприва, шипки и къпини, през който се минава. Почти веднага след това &amp;lt;u&amp;gt;се завива надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Вляво (северно) от завоя остава малък покрит навес, който може да послужи като примитивен заслон. Продължава се през боровата гора с паднали през пътеката дървета, затрудняващи придвижването. Трябва да се следи внимателно маркировката. След 100 м се пресича поточе – начален приток на р. [[Дудов дол]]. Водата е питейна, въпреки наличието на малки песъчинки в нея. След потока пътеката &amp;lt;u&amp;gt;стръмно и рязко завива наляво (на север)&amp;lt;/u&amp;gt; и покрай шипкови храсти и къпини се изкачва покрай стар маркировъчен кол вдясно (източно). След кола отново &amp;lt;u&amp;gt;се завива надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;, върви се през гората, минава се през малки полянки. Отново трябва да се следи много внимателно маркировката! Пресичат се още 2 потока, нови поляни, местност с разхвърляни камъни, нови поляни с колове от зимната маркировка, още едно поточе и се излиза на стар земен път. &amp;lt;u&amp;gt;Продължава се наляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; по него и скоро се стига до стръмно дере, един от началните притоци на ''р. Буновска''. Потокът не пресъхва и водата му е годна за пиене. Трябва да се внимава при пресичането на дерето заради хлъзгавите му склонове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След потока &amp;lt;u&amp;gt;се продължава по широк стар земен път&amp;lt;/u&amp;gt; през широколистна гора. Върви се все на изток, гората преминава в смесена и на места се разрежда, има паднали дървета. След 30 минути (от дерето) отляво (от северозапад) към пътя се присъединява синята маркировка от ''хижа “Рудината”'', която минава по източния склон на ''връх Звездец'' (вариантът с изкачване през ''връх Звездец'', описан по-горе). Излиза се на обширни поляни на билото на [[Радина планина]] и кръстопът – това е ''Етрополският проход'', свързващ ''с. Стъргел'' с гр. [[Етрополе]]. Този проход сега не се използва. Земният път на юг до ''с. Стъргел'' (изкачващ се на прохода косо от запад) е в много лошо състояние, а на север до ''гр. Етрополе'' води стар асфалтов път (забранен за минаване заради военното поделение, разположено в долната му част).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Етрополската седловина'' има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се &amp;lt;u&amp;gt;по десния земен път (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt;, който е по-главен и обозначен с табела за ''хижа “Чавдар”''. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''“Баба”'' и ''“Планинец”''. Двуетажна сграда, капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристалночиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наблизо, при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'' през 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря. Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в ''с. Буново'' през 1943 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа “Чавдар”'' може да се слезе в ''с. Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=211</id>
		<title>Проходът Витиня - хижа “Чавдар”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=211"/>
				<updated>2017-03-23T14:09:38Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Проходът Витиня - хижа “Чавдар” (5 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът [[Витиня]] – [[хижа “Чавдар”]] е кратък, но труден за ориентиране. Проблем представляват участъците, обрасли с храсти и къпини, както и паднали дървета. Покрай оградата на ДДС “Витиня” и при подсичането на връх [[Звездец]] има опасност от изгубване на маркировката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От чешмата със статуята на мечка до бензиностанцията се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;в южна посока&amp;lt;/u&amp;gt; по стария път Ботевград – Витиня – София. След 200 м съвсем слабо спускане се стига до отбивката за с. [[Горно Камарци]], по която се поема &amp;lt;u&amp;gt;по асфалтовото шосе наляво (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. След 15 минути (1 км) се стига до отбивка при десен завой на пътя. Наляво (на север) се отделя шосе за бивша почивна станция на “Енергото” (300 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава надясно (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt; по шосето за с. ''Горно Камарци''. След 800 м асфалтовият път се напуска и се &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по земен път. Минава се през мочурлива поляна и се стига до оградата на ДДС “Витиня” и една от портите в нея. Маркировката минава покрай портата, завива наляво покрай оградата и &amp;lt;u&amp;gt;я следва в североизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;. Оградата остава вляво от пътеката. Върви се през широколистна гора. Десет минути след портата земният път завива надясно (на североизток-изток), а &amp;lt;u&amp;gt;пътеката го напуска&amp;lt;/u&amp;gt; и продължава да следва оградата в северна посока (има указателна табела). Постепенно маркировката също завива на изток, гората се разрежда и се излиза на поляни, обрасли с буйна трева, храсти и отделни дървета. Има опасност от загубване на маркировката, която &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво (на север) и се придържа плътно към оградата&amp;lt;/u&amp;gt; на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След 5 минути се излиза от гората на открито място – десния бряг на спускащо се на югоизток дере. Пътеката пресича по хоризонтал дерето, &amp;lt;u&amp;gt;завивайки леко надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Трябва да се следи внимателно, защото тук тя е тясна и обрасла с малини, къпини, храсти и млади букови леторасли. От другата страна на дерето пътеката отново навлиза в широколистната гора и продължава на изток без стръмни изкачвания и слизания. Маркировката отново доближава оградата на ДДС “Витиня”, която &amp;lt;u&amp;gt;остава от лявата страна (от север)&amp;lt;/u&amp;gt;. 20 минути след пресичането на дерето &amp;lt;u&amp;gt;се излиза на земен път&amp;lt;/u&amp;gt;, по който се върви още 5 минути. След това пътят отново &amp;lt;u&amp;gt;се изоставя&amp;lt;/u&amp;gt; (той завива надясно, на юг и също води до прохода [[Арабаконак]]) и покрай оградата за общо 30 минути от дерето се изкачва до порта и нов земен път, идващ от ''прохода Арабаконак''. Този път води до военно поделение, което се намира отвъд портата вляво – на 200 метра в посока север. До прохода може да се стигне или през обраслите поляни &amp;lt;u&amp;gt;в югоизток-източна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, като се следва лентовата и оредялата колова маркировка (преодолява се леко възвишение, обрасло тук-таме с храсти и ниски дървета), или &amp;lt;u&amp;gt;по земния път в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, без маркировка. Достига се асфалтовият път от [[Ботевград]] до ''с. Горно Камарци'' и Подбалканския главен път София – Бургас (2 часа от ''Витиня'').&lt;br /&gt;
[[Ботевградският проход]] разделя планините [[Мургаш]] (на запад) и [[Етрополска планина]] (на изток), ''Камарската котловина'' (на юг) от долината на река [[Бебреш]] на север. Най-високата му точка е на 976 м н.в.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато през 1866 г. Мидхат паша прокарва път през този проход, той бива наречен ''Орханийски'' (от старото име на Ботевград - Орхание). В продължение на години, до изграждането на шосето през ''Витиня'', той служи като основна връзка между София и Северна България. По-късно проходът променя името си на ''Арабаконашки'' заради многобройните ханове, разположени в близост до ''с. Горно Камарци''. От 1942 г. проходът се нарича ''Ботевградски''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 22 септември 1872 г. тук е ограбена турската пощенска кола, пренасяща “царската хазна” - данъчните постъпления от ''Орханийско'' и ''Тетевенско''. Разкриването на извършителите - членове на Вътрешната революционна организация, начело с Димитър Общи, води до арестуването на много нейни дейци, в това число и на Васил Левски. &lt;br /&gt;
Пет години след това в прохода се разиграват и други събития от голяма важност за националната ни история - през зимата на 1877 г. се водят ожесточени боеве между 30-хилядната армия на Мехмед Али паша и руските освободителни войски, начело с генерал Гурко. След кръвопролитни сражения при с. Ташкесен (днешното Саранци), на 18 и 19 декември 1877 г. турските войски напускат арабаконашката позиция и освобождават пътя към София. На 200 м източно от най-високата точка на прохода, в подножието на връх Арабаконак (906 м), се издига паметник, който напомня за саможертвата на загиналите руски, украински, финландски, румънски и беларуски войни и носи името Паметник на победата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното значимо събитие, случило се в прохода, е опитът за атентат срещу цар Борис III през 1925 г. от група анархисти.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес пътят през прохода почти не се използва, в някои отсечки от него пътната настилка е в лошо състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 300 м от мястото, където червената маркировка пресича асфалта, в посока ''Ботевград'' (на север), се намира чешма с 2 чучура. Чешмата е разположена вляво (западно) от шосето, между него и оградата на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От асфалтовия път маркировката &amp;lt;u&amp;gt;се изкачва на изток&amp;lt;/u&amp;gt; по стъпалата, водещи към паметника. Той се заобикаля отдясно (от юг) и се продължава с леко спускане на изток по земен път. След 5 минути (300 м) се стига до кръстопът. На север води път, който се спуска към долината на р. Клисура и излиза заедно с нея на асфалтовия път от прохода до Ботевград. На юг слиза път, който след това се раздвоява – към с. [[Стъргел]] и към средата на асфалтовото шосе между ''Горно Камарци'' и ''Стъргел''. Маркировката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток по средния път&amp;lt;/u&amp;gt;. Започва изкачване в рядка борова гора. След 200 м следва рязък завой наляво. Веднага след завоя маркировката &amp;lt;u&amp;gt;напуска пътя&amp;lt;/u&amp;gt; и със стръмно изкачване вдясно (на североизток) през гората сече негова серпентина. След 300 м се излиза отново на пътя, &amp;lt;u&amp;gt;поема се надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; по него и почти веднага пътеката отново &amp;lt;u&amp;gt;се отделя вляво от пътя (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Изкачва се 200 м през рядката иглолистна гора и полянки, като съкращава още един голям завой на земния път. Пътеката &amp;lt;u&amp;gt;отново пресича пътя&amp;lt;/u&amp;gt; и веднага навлиза в гората от другата му страна (вляво, на северозапад). След още 400 м пак се излиза на земния път. Така се пропуска най-големият му завой и от тук нататък &amp;lt;u&amp;gt;се продължава надясно по него (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. До тук може да се стигне с по-плавно изкачване и само по пътя (без маркировка). Има няколко обзорни места с гледка към ''Мургаш''. Трябва да се внимава за разклони с други черни пътища.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят върви през млада иглолистна гора и след 10 минути се достига важен ъглопът - разклонът за ''връх Звездец''. Наляво (на север) се изкачва път, който прехвърля билото и стига до началните притоци на р. [[Клисура]]. По този път и след това надясно (на изток) по голото било може да се изкачи ''връх Звездец'' (1 час и 30 минути). Ако се предпочете този вариант, след върха се продължава на изток. Слиза се до гората, като се достига синя маркировка (идваща от северозапад от [[хижа “Рудината”]]), която за 20 минути излиза на [[Етрополския проход]], където се слива с червената маркировка, идваща от ''прохода Арабаконак''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ъглопътя за ''връх Звездец'' червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и след 5 минути (100 м) се стига до нов разклон. Надясно (на юг) след 100 м се намират останките на мандрата на ТКЗС-то на ''с. Стъргел'', т. нар. ''Стъргелска мандра''. На 100 м източно от тях има чешма, а на 50 м южно – беседка с огнище. От тук може да се слезе в ''с. Стъргел'' по немаркирана пътека (1 час).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона Ком – Емине продължава &amp;lt;u&amp;gt;по главния земен път на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и след 200 м се стига нова отбивка. Наляво се отделя път, който се съединява с гореописания (преди 300 м) земен път към билото при разклона за ''връх Звездец''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркировката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на югоизток по главния път&amp;lt;u&amp;gt;, от който се отделят още няколко разклонения - наляво (на север) към ''връх Звездец'' и надясно (на юг) към ''с. Стъргел''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20 минути след разклона за мандрата се напуска земният път и &amp;lt;u&amp;gt;се продължава наляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; през поляни. Отбивката е обозначена с табелки на маркировъчен стълб.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може да се продължи и по пътя, по който също има рядка стара червена маркировка. Той се спуска на югоизток през гора и поляни до земния път от ''с. Стъргел'' за ''Етрополския проход''. Завива се наляво (на североизток) по него и за 1 час с множество серпентини се достига ''Етрополската седловина''. Пътят пресича началните притоци на [[Буновска река]], до един от тях има чешма (по средата на пътя). Този вариант удължава прехода, но няма препятствия и затова е предпочитан от велосипедистите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От маркировъчния кол с табелите основният маршрут Ком – Емине &amp;lt;u&amp;gt;продължава наляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; през поляни по земен път, който след 100 м свършва пред малък фургон-заслон. Той е важен ориентир и подходящо място за нощувка. На едната стена на заслона има надпис “Е-3 – 20 м ляво през копривите”, с което име той става известен сред туристите. След него пътеката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток и веднага завива наляво (на север)&amp;lt;/u&amp;gt; и навлиза в иглолистна гора. Трябва да се внимава за мястото, където се навлиза в гората, заради гъсталака от коприва, шипки и къпини, през който се минава. Почти веднага след това &amp;lt;u&amp;gt;се завива надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Вляво (северно) от завоя остава малък покрит навес, който може да послужи като примитивен заслон. Продължава се през боровата гора с паднали през пътеката дървета, затрудняващи придвижването. Трябва да се следи внимателно маркировката. След 100 м се пресича поточе – начален приток на р. [[Дудов дол]]. Водата е питейна, въпреки наличието на малки песъчинки в нея. След потока пътеката &amp;lt;u&amp;gt;стръмно и рязко завива наляво (на север)&amp;lt;/u&amp;gt; и покрай шипкови храсти и къпини се изкачва покрай стар маркировъчен кол вдясно (източно). След кола отново &amp;lt;u&amp;gt;се завива надясно (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;, върви се през гората, минава се през малки полянки. Отново трябва да се следи много внимателно маркировката! Пресичат се още 2 потока, нови поляни, местност с разхвърляни камъни, нови поляни с колове от зимната маркировка, още едно поточе и се излиза на стар земен път. &amp;lt;u&amp;gt;Продължава се наляво (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; по него и скоро се стига до стръмно дере, един от началните притоци на ''р. Буновска''. Потокът не пресъхва и водата му е годна за пиене. Трябва да се внимава при пресичането на дерето заради хлъзгавите му склонове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След потока &amp;lt;u&amp;gt;се продължава по широк стар земен път&amp;lt;/u&amp;gt; през широколистна гора. Върви се все на изток, гората преминава в смесена и на места се разрежда, има паднали дървета. След 30 минути (от дерето) отляво (от северозапад) към пътя се присъединява синята маркировка от ''хижа “Рудината”'', която минава по източния склон на ''връх Звездец'' (вариантът с изкачване през ''връх Звездец'', описан по-горе). Излиза се на обширни поляни на билото на [[Радина планина]] и кръстопът – това е ''Етрополският проход'', свързващ ''с. Стъргел'' с гр. [[Етрополе]]. Този проход сега не се използва. Земният път на юг до ''с. Стъргел'' (изкачващ се на прохода косо от запад) е в много лошо състояние, а на север до ''гр. Етрополе'' води стар асфалтов път (забранен за минаване заради военното поделение, разположено в долната му част).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Етрополската седловина'' има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се &amp;lt;u&amp;gt;по десния земен път (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt;, който е по-главен и обозначен с табела за ''хижа “Чавдар”''. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''“Баба”'' и ''“Планинец”''. Двуетажна сграда, капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристалночиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наблизо, при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'' през 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря. Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в ''с. Буново'' през 1943 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа “Чавдар”'' може да се слезе в ''с. Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=210</id>
		<title>Проходът Витиня - хижа “Чавдар”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=210"/>
				<updated>2017-03-23T13:59:43Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Проходът Витиня - хижа “Чавдар” (5 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът [[Витиня]] – [[хижа “Чавдар”]] е кратък, но труден за ориентиране. Проблем представляват участъците, обрасли с храсти и къпини, както и паднали дървета. Покрай оградата на ДДС “Витиня” и при подсичането на връх [[Звездец]] има опасност от изгубване на маркировката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От чешмата със статуята на мечка до бензиностанцията се тръгва в южна посока по стария път Ботевград – Витиня – София. След 200 м съвсем слабо спускане се стига до отбивката за с. [[Горно Камарци]], по която се поема по асфалтовото шосе наляво (на изток). След 15 минути (1 км) се стига до отбивка при десен завой на пътя. Наляво (на север) се отделя шосе за бивша почивна станция на “Енергото” (300 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка продължава надясно (на юг) по шосето за с. ''Горно Камарци''. След 800 м асфалтовият път се напуска и се завива наляво (на изток) по земен път. Минава се през мочурлива поляна и се стига до оградата на ДДС “Витиня” и една от портите в нея. Маркировката минава покрай портата, завива наляво покрай оградата и я следва в североизточна посока. Оградата остава вляво от пътеката. Върви се през широколистна гора. Десет минути след портата земният път завива надясно (на североизток-изток), а пътеката го напуска и продължава да следва оградата в северна посока (има указателна табела). Постепенно маркировката също завива на изток, гората се разрежда и се излиза на поляни, обрасли с буйна трева, храсти и отделни дървета. Има опасност от загубване на маркировката, която завива наляво (на север) и се придържа плътно към оградата на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След 5 минути се излиза от гората на открито място – десния бряг на спускащо се на югоизток дере. Пътеката пресича по хоризонтал дерето, завивайки леко надясно (на изток). Трябва да се следи внимателно, защото тук тя е тясна и обрасла с малини, къпини, храсти и млади букови леторасли. От другата страна на дерето пътеката отново навлиза в широколистната гора и продължава на изток без стръмни изкачвания и слизания. Маркировката отново доближава оградата на ДДС “Витиня”, която остава от лявата страна (от север). 20 минути след пресичането на дерето се излиза на земен път, по който се върви още 5 минути. След това пътят отново се изоставя (той завива надясно, на юг и също води до прохода [[Арабаконак]]) и покрай оградата за общо 30 минути от дерето се изкачва до порта и нов земен път, идващ от ''прохода Арабаконак''. Този път води до военно поделение, което се намира отвъд портата вляво – на 200 метра в посока север. До прохода може да се стигне или през обраслите поляни в югоизток-източна посока, като се следва лентовата и оредялата колова маркировка (преодолява се леко възвишение, обрасло тук-таме с храсти и ниски дървета), или по земния път в югоизточна посока, без маркировка. Достига се асфалтовият път от [[Ботевград]] до ''с. Горно Камарци'' и Подбалканския главен път София – Бургас (2 часа от ''Витиня'').&lt;br /&gt;
[[Ботевградският проход]] разделя планините [[Мургаш]] (на запад) и [[Етрополска планина]] (на изток), ''Камарската котловина'' (на юг) от долината на река [[Бебреш]] на север. Най-високата му точка е на 976 м н.в.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато през 1866 г. Мидхат паша прокарва път през този проход, той бива наречен ''Орханийски'' (от старото име на Ботевград - Орхание). В продължение на години, до изграждането на шосето през ''Витиня'', той служи като основна връзка между София и Северна България. По-късно проходът променя името си на ''Арабаконашки'' заради многобройните ханове, разположени в близост до ''с. Горно Камарци''. От 1942 г. проходът се нарича ''Ботевградски''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 22 септември 1872 г. тук е ограбена турската пощенска кола, пренасяща “царската хазна” - данъчните постъпления от ''Орханийско'' и ''Тетевенско''. Разкриването на извършителите - членове на Вътрешната революционна организация, начело с Димитър Общи, води до арестуването на много нейни дейци, в това число и на Васил Левски. &lt;br /&gt;
Пет години след това в прохода се разиграват и други събития от голяма важност за националната ни история - през зимата на 1877 г. се водят ожесточени боеве между 30-хилядната армия на Мехмед Али паша и руските освободителни войски, начело с генерал Гурко. След кръвопролитни сражения при с. Ташкесен (днешното Саранци), на 18 и 19 декември 1877 г. турските войски напускат арабаконашката позиция и освобождават пътя към София. На 200 м източно от най-високата точка на прохода, в подножието на връх Арабаконак (906 м), се издига паметник, който напомня за саможертвата на загиналите руски, украински, финландски, румънски и беларуски войни и носи името Паметник на победата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното значимо събитие, случило се в прохода, е опитът за атентат срещу цар Борис III през 1925 г. от група анархисти.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес пътят през прохода почти не се използва, в някои отсечки от него пътната настилка е в лошо състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 300 м от мястото, където червената маркировка пресича асфалта, в посока ''Ботевград'' (на север), се намира чешма с 2 чучура. Чешмата е разположена вляво (западно) от шосето, между него и оградата на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От асфалтовия път маркировката се изкачва на изток по стъпалата, водещи към паметника. Той се заобикаля отдясно (от юг) и се продължава с леко спускане на изток по земен път. След 5 минути (300 м) се стига до кръстопът. На север води път, който се спуска към долината на р. Клисура и излиза заедно с нея на асфалтовия път от прохода до Ботевград. На юг слиза път, който след това се раздвоява – към с. [[Стъргел]] и към средата на асфалтовото шосе между ''Горно Камарци'' и ''Стъргел''. Маркировката продължава на изток по средния път. Започва изкачване в рядка борова гора. След 200 м следва рязък завой наляво. Веднага след завоя маркировката напуска пътя и със стръмно изкачване вдясно (на североизток) през гората сече негова серпентина. След 300 м се излиза отново на пътя, поема се надясно (на изток) по него и почти веднага пътеката отново се отделя вляво от пътя (на североизток). Изкачва се 200 м през рядката иглолистна гора и полянки, като съкращава още един голям завой на земния път. Пътеката отново пресича пътя и веднага навлиза в гората от другата му страна (вляво, на северозапад). След още 400 м пак се излиза на земния път. Така се пропуска най-големият му завой и от тук нататък се продължава надясно по него (на изток). До тук може да се стигне с по-плавно изкачване и само по пътя (без маркировка). Има няколко обзорни места с гледка към ''Мургаш''. Трябва да се внимава за разклони с други черни пътища.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят върви през млада иглолистна гора и след 10 минути се достига важен ъглопът - разклонът за ''връх Звездец''. Наляво (на север) се изкачва път, който прехвърля билото и стига до началните притоци на р. [[Клисура]]. По този път и след това надясно (на изток) по голото било може да се изкачи ''връх Звездец'' (1 час и 30 минути). Ако се предпочете този вариант, след върха се продължава на изток. Слиза се до гората, като се достига синя маркировка (идваща от северозапад от [[хижа “Рудината”]]), която за 20 минути излиза на [[Етрополския проход]], където се слива с червената маркировка, идваща от ''прохода Арабаконак''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ъглопътя за ''връх Звездец'' червената маркировка продължава на изток и след 5 минути (100 м) се стига до нов разклон. Надясно (на юг) след 100 м се намират останките на мандрата на ТКЗС-то на ''с. Стъргел'', т. нар. ''Стъргелска мандра''. На 100 м източно от тях има чешма, а на 50 м южно – беседка с огнище. От тук може да се слезе в ''с. Стъргел'' по немаркирана пътека (1 час).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона Ком – Емине продължава по главния земен път на изток и след 200 м се стига нова отбивка. Наляво се отделя път, който се съединява с гореописания (преди 300 м) земен път към билото при разклона за ''връх Звездец''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркировката продължава на югоизток по главния път, от който се отделят още няколко разклонения - наляво (на север) към ''връх Звездец'' и надясно (на юг) към ''с. Стъргел''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20 минути след разклона за мандрата се напуска земният път и се продължава наляво (на североизток) през поляни. Отбивката е обозначена с табелки на маркировъчен стълб.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може да се продължи и по пътя, по който също има рядка стара червена маркировка. Той се спуска на югоизток през гора и поляни до земния път от ''с. Стъргел'' за ''Етрополския проход''. Завива се наляво (на североизток) по него и за 1 час с множество серпентини се достига ''Етрополската седловина''. Пътят пресича началните притоци на [[Буновска река]], до един от тях има чешма (по средата на пътя). Този вариант удължава прехода, но няма препятствия и затова е предпочитан от велосипедистите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От маркировъчния кол с табелите основният маршрут Ком – Емине продължава наляво (на североизток) през поляни по земен път, който след 100 м свършва пред малък фургон-заслон. Той е важен ориентир и подходящо място за нощувка. На едната стена на заслона има надпис “Е-3 – 20 м ляво през копривите”, с което име той става известен сред туристите. След него пътеката продължава на изток и веднага завива наляво (на север) и навлиза в иглолистна гора. Трябва да се внимава за мястото, където се навлиза в гората, заради гъсталака от коприва, шипки и къпини, през който се минава. Почти веднага след това се завива надясно (на изток). Вляво (северно) от завоя остава малък покрит навес, който може да послужи като примитивен заслон. Продължава се през боровата гора с паднали през пътеката дървета, затрудняващи придвижването. Трябва да се следи внимателно маркировката. След 100 м се пресича поточе – начален приток на р. [[Дудов дол]]. Водата е питейна, въпреки наличието на малки песъчинки в нея. След потока пътеката стръмно и рязко завива наляво (на север) и покрай шипкови храсти и къпини се изкачва покрай стар маркировъчен кол вдясно (източно). След кола отново се завива надясно (на изток), върви се през гората, минава се през малки полянки. Отново трябва да се следи много внимателно маркировката! Пресичат се още 2 потока, нови поляни, местност с разхвърляни камъни, нови поляни с колове от зимната маркировка, още едно поточе и се излиза на стар земен път. Продължава се наляво (на североизток) по него и скоро се стига до стръмно дере, един от началните притоци на ''р. Буновска''. Потокът не пресъхва и водата му е годна за пиене. Трябва да се внимава при пресичането на дерето заради хлъзгавите му склонове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След потока се продължава по широк стар земен път през широколистна гора. Върви се все на изток, гората преминава в смесена и на места се разрежда, има паднали дървета. След 30 минути (от дерето) отляво (от северозапад) към пътя се присъединява синята маркировка от ''хижа “Рудината”'', която минава по източния склон на ''връх Звездец'' (вариантът с изкачване през ''връх Звездец'', описан по-горе). Излиза се на обширни поляни на билото на [[Радина планина]] и кръстопът – това е ''Етрополският проход'', свързващ ''с. Стъргел'' с гр. [[Етрополе]]. Този проход сега не се използва. Земният път на юг до ''с. Стъргел'' (изкачващ се на прохода косо от запад) е в много лошо състояние, а на север до ''гр. Етрополе'' води стар асфалтов път (забранен за минаване заради военното поделение, разположено в долната му част).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Етрополската седловина'' има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се по десния земен път (на югоизток), който е по-главен и обозначен с табела за ''хижа “Чавдар”''. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''“Баба”'' и ''“Планинец”''. Двуетажна сграда, капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристалночиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наблизо, при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'' през 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря. Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в ''с. Буново'' през 1943 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа “Чавдар”'' може да се слезе в ''с. Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=209</id>
		<title>Проходът Витиня - хижа “Чавдар”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F_-_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%E2%80%9D&amp;diff=209"/>
				<updated>2017-03-23T13:37:16Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Нова страница: __NOTOC__ __NOEDITSECTION__  == Проходът Витиня - хижа “Чавдар” (5 часа) ==  Маршрутът Витиня – хижа “Чавда...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Проходът Витиня - хижа “Чавдар” (5 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маршрутът Витиня – хижа “Чавдар” е кратък, но труден за ориентиране. Проблем представляват участъците, обрасли с храсти и къпини, както и паднали дървета. Покрай оградата на ДДС “Витиня” и при подсичането на връх Звездец има опасност от изгубване на маркировката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От чешмата със статуята на мечка до бензиностанцията се тръгва в южна посока по стария път Ботевград – Витиня – София. След 200 м съвсем слабо спускане се стига до отбивката за с. Горно Камарци, по която се поема по асфалтовото шосе наляво (на изток). След 15 минути (1 км) се стига до отбивка при десен завой на пътя. Наляво (на север) се отделя шосе за бивша почивна станция на “Енергото” (300 м).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Червената маркировка продължава надясно (на юг) по шосето за с. Горно Камарци. След 800 м асфалтовият път се напуска и се завива наляво (на изток) по земен път. Минава се през мочурлива поляна и се стига до оградата на ДДС “Витиня” и една от портите в нея. Маркировката минава покрай портата, завива наляво покрай оградата и я следва в североизточна посока. Оградата остава вляво от пътеката. Върви се през широколистна гора. Десет минути след портата земният път завива надясно (на североизток-изток), а пътеката го напуска и продължава да следва оградата в северна посока (има указателна табела). Постепенно маркировката също завива на изток, гората се разрежда и се излиза на поляни, обрасли с буйна трева, храсти и отделни дървета. Има опасност от загубване на маркировката, която завива наляво (на север) и се придържа плътно към оградата на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След 5 минути се излиза от гората на открито място – десния бряг на спускащо се на югоизток дере. Пътеката пресича по хоризонтал дерето, завивайки леко надясно (на изток). Трябва да се следи внимателно, защото тук тя е тясна и обрасла с малини, къпини, храсти и млади букови леторасли. От другата страна на дерето пътеката отново навлиза в широколистната гора и продължава на изток без стръмни изкачвания и слизания. Маркировката отново доближава оградата на ДДС “Витиня”, която остава от лявата страна (от север). 20 минути след пресичането на дерето се излиза на земен път, по който се върви още 5 минути. След това пътят отново се изоставя (той завива надясно, на юг и също води до прохода Арабаконак) и покрай оградата за общо 30 минути от дерето се изкачва до порта и нов земен път, идващ от прохода Арабаконак. Този път води до военно поделение, което се намира отвъд портата вляво – на 200 метра в посока север. До прохода може да се стигне или през обраслите поляни в югоизток-източна посока, като се следва лентовата и оредялата колова маркировка (преодолява се леко възвишение, обрасло тук-таме с храсти и ниски дървета), или по земния път в югоизточна посока, без маркировка. Достига се асфалтовият път от Ботевград до с. Горно Камарци и Подбалканския главен път София – Бургас (2 часа от Витиня). &lt;br /&gt;
Ботевградският проход разделя планините Мургаш (на запад) и Етрополска планина (на изток), Камарската котловина (на юг) от долината на река Бебреш на север. Най-високата му точка е на 976 м н.в.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато през 1866 г. Мидхат паша прокарва път през този проход, той бива наречен Орханийски (от старото име на Ботевград - Орхание). В продължение на години, до изграждането на шосето през Витиня, той служи като основна връзка между София и Северна България. По-късно проходът променя името си на Арабаконашки заради многобройните ханове, разположени в близост до с. Горно Камарци. От 1942 г. проходът се нарича Ботевградски.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 22 септември 1872 г. тук е ограбена турската пощенска кола, пренасяща “царската хазна” - данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско. Разкриването на извършителите - членове на Вътрешната революционна организация, начело с Димитър Общи, води до арестуването на много нейни дейци, в това число и на Васил Левски. &lt;br /&gt;
Пет години след това в прохода се разиграват и други събития от голяма важност за националната ни история - през зимата на 1877 г. се водят ожесточени боеве между 30-хилядната армия на Мехмед Али паша и руските освободителни войски, начело с генерал Гурко. След кръвопролитни сражения при с. Ташкесен (днешното Саранци), на 18 и 19 декември 1877 г. турските войски напускат арабаконашката позиция и освобождават пътя към София. На 200 м източно от най-високата точка на прохода, в подножието на връх Арабаконак (906 м), се издига паметник, който напомня за саможертвата на загиналите руски, украински, финландски, румънски и беларуски войни и носи името Паметник на победата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Последното значимо събитие, случило се в прохода, е опитът за атентат срещу цар Борис III през 1925 г. от група анархисти.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес пътят през прохода почти не се използва, в някои отсечки от него пътната настилка е в лошо състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На 300 м от мястото, където червената маркировка пресича асфалта, в посока Ботевград (на север), се намира чешма с 2 чучура. Чешмата е разположена вляво (западно) от шосето, между него и оградата на Дивечовъдното стопанство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От асфалтовия път маркировката се изкачва на изток по стъпалата, водещи към паметника. Той се заобикаля отдясно (от юг) и се продължава с леко спускане на изток по земен път. След 5 минути (300 м) се стига до кръстопът. На север води път, който се спуска към долината на р. Клисура и излиза заедно с нея на асфалтовия път от прохода до Ботевград. На юг слиза път, който след това се раздвоява – към с. Стъргел и към средата на асфалтовото шосе между Горно Камарци и Стъргел. Маркировката продължава на изток по средния път. Започва изкачване в рядка борова гора. След 200 м следва рязък завой наляво. Веднага след завоя маркировката напуска пътя и със стръмно изкачване вдясно (на североизток) през гората сече негова серпентина. След 300 м се излиза отново на пътя, поема се надясно (на изток) по него и почти веднага пътеката отново се отделя вляво от пътя (на североизток). Изкачва се 200 м през рядката иглолистна гора и полянки, като съкращава още един голям завой на земния път. Пътеката отново пресича пътя и веднага навлиза в гората от другата му страна (вляво, на северозапад). След още 400 м пак се излиза на земния път. Така се пропуска най-големият му завой и от тук нататък се продължава надясно по него (на изток). До тук може да се стигне с по-плавно изкачване и само по пътя (без маркировка). Има няколко обзорни места с гледка към Мургаш. Трябва да се внимава за разклони с други черни пътища.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят върви през млада иглолистна гора и след 10 минути се достига важен ъглопът - разклонът за връх Звездец. Наляво (на север) се изкачва път, който прехвърля билото и стига до началните притоци на р. Клисура. По този път и след това надясно (на изток) по голото било може да се изкачи връх Звездец (1 час и 30 минути). Ако се предпочете този вариант, след върха се продължава на изток. Слиза се до гората, като се достига синя маркировка (идваща от северозапад от хижа “Рудината”), която за 20 минути излиза на Етрополския проход, където се слива с червената маркировка, идваща от прохода Арабаконак.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ъглопътя за връх Звездец червената маркировка продължава на изток и след 5 минути (100 м) се стига до нов разклон. Надясно (на юг) след 100 м се намират останките на мандрата на ТКЗС-то на с. Стъргел, т. нар. Стъргелска мандра. На 100 м източно от тях има чешма, а на 50 м южно – беседка с огнище. От тук може да се слезе в с. Стъргел по немаркирана пътека (1 час).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От разклона Ком – Емине продължава по главния земен път на изток и след 200 м се стига нова отбивка. Наляво се отделя път, който се съединява с гореописания (преди 300 м) земен път към билото при разклона за връх Звездец.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркировката продължава на югоизток по главния път, от който се отделят още няколко разклонения - наляво (на север) към връх Звездец и надясно (на юг) към с. Стъргел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20 минути след разклона за мандрата се напуска земният път и се продължава наляво (на североизток) през поляни. Отбивката е обозначена с табелки на маркировъчен стълб.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може да се продължи и по пътя, по който също има рядка стара червена маркировка. Той се спуска на югоизток през гора и поляни до земния път от с. Стъргел за Етрополския проход. Завива се наляво (на североизток) по него и за 1 час с множество серпентини се достига Етрополската седловина. Пътят пресича началните притоци на Буновска река, до един от тях има чешма (по средата на пътя). Този вариант удължава прехода, но няма препятствия и затова е предпочитан от велосипедистите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От маркировъчния кол с табелите основният маршрут Ком – Емине продължава наляво (на североизток) през поляни по земен път, който след 100 м свършва пред малък фургон-заслон. Той е важен ориентир и подходящо място за нощувка. На едната стена на заслона има надпис “Е-3 – 20 м ляво през копривите”, с което име той става известен сред туристите. След него пътеката продължава на изток и веднага завива наляво (на север) и навлиза в иглолистна гора. Трябва да се внимава за мястото, където се навлиза в гората, заради гъсталака от коприва, шипки и къпини, през който се минава. Почти веднага след това се завива надясно (на изток). Вляво (северно) от завоя остава малък покрит навес, който може да послужи като примитивен заслон. Продължава се през боровата гора с паднали през пътеката дървета, затрудняващи придвижването. Трябва да се следи внимателно маркировката. След 100 м се пресича поточе – начален приток на р. Дудов дол. Водата е питейна, въпреки наличието на малки песъчинки в нея. След потока пътеката стръмно и рязко завива наляво (на север) и покрай шипкови храсти и къпини се изкачва покрай стар маркировъчен кол вдясно (източно). След кола отново се завива надясно (на изток), върви се през гората, минава се през малки полянки. Отново трябва да се следи много внимателно маркировката! Пресичат се още 2 потока, нови поляни, местност с разхвърляни камъни, нови поляни с колове от зимната маркировка, още едно поточе и се излиза на стар земен път. Продължава се наляво (на североизток) по него и скоро се стига до стръмно дере, един от началните притоци на р. Буновска. Потокът не пресъхва и водата му е годна за пиене. Трябва да се внимава при пресичането на дерето заради хлъзгавите му склонове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След потока се продължава по широк стар земен път през широколистна гора. Върви се все на изток, гората преминава в смесена и на места се разрежда, има паднали дървета. След 30 минути (от дерето) отляво (от северозапад) към пътя се присъединява синята маркировка от хижа “Рудината”, която минава по източния склон на връх Звездец (вариантът с изкачване през връх Звездец, описан по-горе). Излиза се на обширни поляни на билото на Радина планина и кръстопът – това е Етрополският проход, свързващ с. Стъргел с гр. Етрополе. Този проход сега не се използва. Земният път на юг до с. Стъргел (изкачващ се на прохода косо от запад) е в много лошо състояние, а на север до гр. Етрополе води стар асфалтов път (забранен за минаване заради военното поделение, разположено в долната му част).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Етрополската седловина има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От кръстопътя на прохода се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се по десния земен път (на югоизток), който е по-главен и обозначен с табела за хижа “Чавдар”. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до хижа “Чавдар”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хижа “Чавдар” се намира в местността Вихрушки поляни. Преди е носела имената “Баба” и “Планинец”. Двуетажна сграда, капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристалночиста изворна вода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наблизо, при Буновската мандра, в местността Полицата през 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря. Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в с. Буново през 1943 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижа “Чавдар” може да се слезе в с. Буново за 1 час и 40 минути (синя маркировка).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=208</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=208"/>
				<updated>2017-03-23T13:36:08Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=207</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=207"/>
				<updated>2017-03-23T13:35:48Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[Проходът Витиня - хижа “Чавдар”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=206</id>
		<title>Mестност Зла поляна - проход Витиня</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=206"/>
				<updated>2017-03-23T13:14:04Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Местност Зла поляна – прход Витиня  (4 часа и 45 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечката ''Зла поляна'' – [[Витиня]] е лека за минаване, защото е предимно спускане и се върви по земен път. Въпреки това е трудна за ориентиране, върви се почти само в гора и има много отклонения. Необходимо е да се държи лява посока, като се следва билният път от южната страна на билото. Левите разклонения (на север) се спускат към с. [[Врачеш]], а десните разклонения (на юг) – към с. [[Чурек]]. Надясно (на юг) остават долините на реките [[Метликовица]] и [[Крушевица]], чиито води се сливат в с. ''Чурек''. Вляво (на север) се спускат реките [[Осеница]] (към ''с. Врачеш'') и [[Оряк]] и [[Бела река]] (към [[язовир “Бебреш”]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Говедарника на ''Зла поляна'' в северна посока се спуска пътека за ''с. Врачеш'', маркирана с жълта лентова маркировка. Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;пресича поляната по дължина в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt; (има жалони от ЗКМ) и навлиза в гъста букова гора. Върви се &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и за 20 минути се стига до наклонената горска поляна ''Яворец'', като се подсича южния склон на слабо изразения вр. [[Въртешката]] (1494 м). Постепенно пътят завива на юг, криволичейки през гора със сечища. Преминават се местностите ''Разкръстето'' и ''Паницата'', откъдето през поляните се открива гледка на запад към вр. [[Мургаш]] и на юг към купола на [[Витоша]], [[Мусала]] и [[Западна Рила]]. Така за 40 минути от поляната ''Яворец'' (1 час от м. ''Зла поляна'') се стига до вр. [[Ралчовска Белимица]] (1410 м) – м. ''Биленица'' – обширни поляни, заобиколени от красиви широколистни дървета. Оттук отново се открива гледка назад към вр. ''Мургаш'' и на юг към ''Витоша'' и ''Западна Рила''. След няколко минути, пътеката пресича тесен рехав горски пояс и слиза в малката низина ''Бечова поляна'' (ливада) (1 час и 10 минути от м. ''Зла поляна''). Тя е кръстопът – надясно (на юг) се спуска земен път до с. ''Чурек'' (през ''Чурешката поляна'' и вр. [[Малова могила]]), наляво (на север) слиза пътека за с. ''Врачеш'' (през [[Елов връх]] и долината на р. [[Чешковица]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Бечова поляна'' &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;, пресича се тесен пояс от рехави дървета, прекосява се нова малка ливада и след 15 минути се стига до ъглопът. Надясно (на юг) се отделя земен път за с. ''Чурек'' (през вр. [[Коня]]). Земният път на Ком – Емине &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво&amp;lt;/u&amp;gt; и все през гората отначало в източна, а след това в югоизточна посока за 30 минути (1 час и 55 минути от м. ''Зла поляна'') излиза на поляната ''Маанатец'' ''(Махнатец)'', в източния край на която има големи каменни блокове и стари букови дървета, хвърлящи сянка над ливадата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят води все в източна посока, за 15-20 минути (2 часа и 15 минути от м. ''Зла поляна'') се стига до местността ''Сватбарника'' – поляна с нов кръстопът. Надясно (на юг) слиза пътека покрай ляв приток на р. [[Крушевица]], а след това покрай самата р. ''Крушевица'' до с. ''Чурек''. Наляво (на север) се спуска пътека по ''Чурешки рът'' до ''язовир “Бебреш”'' и ''с. Врачеш''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Земният път на Ком-Емине пресича м. ''Сватбарника'' и &amp;lt;u&amp;gt;от източния ѝ край&amp;lt;/u&amp;gt; отново навлиза в гората. Още 40 минути се върви все през гора със сечища, внимава се за разклоняващите се второстепенни горски пътища, като накрая се минава покрай малките горски поляни ''Кърджалийски щетини'' (щетина – място, където се добивали дървени въглища, обикновено равни горски поляни, в които се правели жижници – специална купчина дърва в трап, яма, където дървата бавно се овъглявали и превръщали във въглища). Достига се ''Хайдушкото кладенче'' – удобно място за почивка с чешма и кът за отдих с малка беседка (2 часа и 55 минути от м. ''Зла поляна''). Пътеката завива на югоизток-юг и след 10 минутно леко спускане се достига обширната ''Витинска поляна'' (3 часа и 05 минути от м. ''Зла поляна''). Тя се пресича в долния (южен) край, продължава се през букова гора и малки полянки с гледка на юг. За 20 минути се стига до разклон в местността ''Овнарника''. Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;по левия път (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;, който слиза стръмно по ''Витинския рид''. Върви се през гора 30 минути и се стига до просека на електропровод. Веднага след пресичането на електропровода червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;изоставя земния път и продължава вляво (право на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; директно към ''прохода Витиня''. Сто метра след разклона, дълбоко под земята минава тунелът “Витиня”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тунел “Витиня” е част от автомагистрала “Хемус”, предназначена да свързва столицата София с гр. Варна. Той е първият от четирите тунела в посока Варна (останалите са “Топли дол”, “Ечемишка” и “Правешки ханове”). Състои се от две тръби, всяка със сечение 86 кв. м. и дължина 1125 м. Прокопан е под най-високата точка на седловината Витиня. Навлиза в снагата на планината на 928 м н. в. и излиза от нея на 880 м н. в. Залисани в следенето на маркировката, ком-еминейците рядко се сещат, че точно в този момент под краката им се движат коли, забързани към едно ежедневие, толкова различно от това, което очаква туристите в следващите две седмици – на единение с природата. И както в народните приказки – и тук има два свята – Долната и Горната земя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на електропровода и тунела “Витиня” червената маркировка се спуска &amp;lt;u&amp;gt;директно на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и след 250 метра излиза на ''прохода Витиня'', югозападно от бензиностанцията (4 часа и 45 минути от ''Зла поляна'', 6 часа от ''х. “Мургаш”'', 11 часа и 15 минути/12 часа/13 часа и 45 минути от ''х. “Лескова”''). Дотук може да се стигне и като, след пресичането на електропровода, се продължи по земния път от ''Зла поляна'', който върви на югоизток, след което завива на североизток и излиза на прохода (има бариера) южно от бензиностанцията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
До бензиностанцията (югоизточно) има чешма със статуя на мечка. На 100 м северно от чешмата, вляво (западно) от портите на ДДС “Витиня” е [[туристическа спалня “Витиня”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Проходът Витиня'', наричан още ''Чурешки проход'', свързва Северна с Южна България. От едната страна е ''язовир “Бебреш”'', намиращ се край [[Ботевград]], а от другата е село [[Потоп]]. Дължината на прохода е 28,8 км. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината е имало пътища още по времето на траките и римляните. През 1865 г. е изградено шосе, а през 1934 г. автомобилен път, който измества движението от [[Арабаконашкия проход]] към ''Витиня''. Днес през ''Витиня'' почти не минават коли, заради автомагистрала “Хемус”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Туристическа спалня “Витиня” се намира на ''прохода Витиня'', на 965 м н. в. Представлява едноетажна барака с 20 легла. Електрифицирана, с външна чешма. Сградата е неподдържана, условията за нощувка не са добри. Работи само през лятото. Необходимо е предварително обаждане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=205</id>
		<title>Mестност Зла поляна - проход Витиня</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=205"/>
				<updated>2017-03-23T13:13:35Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Местност Зла поляна – прход Витиня  (4 часа и 45 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечката ''Зла поляна'' – [[Витиня]] е лека за минаване, защото е предимно спускане и се върви по земен път. Въпреки това е трудна за ориентиране, върви се почти само в гора и има много отклонения. Необходимо е да се държи лява посока, като се следва билният път от южната страна на билото. Левите разклонения (на север) се спускат към с. [[Врачеш]], а десните разклонения (на юг) – към с. [[Чурек]]. Надясно (на юг) остават долините на реките [[Метликовица]] и [[Крушевица]], чиито води се сливат в с. ''Чурек''. Вляво (на север) се спускат реките [[Осеница]] (към ''с. Врачеш'') и [[Оряк]] и [[Бела река]] (към [[язовир “Бебреш”]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Говедарника на ''Зла поляна'' в северна посока се спуска пътека за ''с. Врачеш'', маркирана с жълта лентова маркировка. Червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;пресича поляната по дължина в източна посока&amp;lt;/u&amp;gt; (има жалони от ЗКМ) и навлиза в гъста букова гора. Върви се &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;u&amp;gt; и за 20 минути се стига до наклонената горска поляна ''Яворец'', като се подсича южния склон на слабо изразения вр. [[Въртешката]] (1494 м). Постепенно пътят завива на юг, криволичейки през гора със сечища. Преминават се местностите ''Разкръстето'' и ''Паницата'', откъдето през поляните се открива гледка на запад към вр. [[Мургаш]] и на юг към купола на [[Витоша]], [[Мусала]] и [[Западна Рила]]. Така за 40 минути от поляната ''Яворец'' (1 час от м. ''Зла поляна'') се стига до вр. [[Ралчовска Белимица]] (1410 м) – м. ''Биленица'' – обширни поляни, заобиколени от красиви широколистни дървета. Оттук отново се открива гледка назад към вр. ''Мургаш'' и на юг към ''Витоша'' и ''Западна Рила''. След няколко минути, пътеката пресича тесен рехав горски пояс и слиза в малката низина ''Бечова поляна'' (ливада) (1 час и 10 минути от м. ''Зла поляна''). Тя е кръстопът – надясно (на юг) се спуска земен път до с. ''Чурек'' (през ''Чурешката поляна'' и вр. [[Малова могила]]), наляво (на север) слиза пътека за с. ''Врачеш'' (през [[Елов връх]] и долината на р. [[Чешковица]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Бечова поляна'' &amp;lt;u&amp;gt;се продължава на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;, пресича се тесен пояс от рехави дървета, прекосява се нова малка ливада и след 15 минути се стига до ъглопът. Надясно (на юг) се отделя земен път за с. ''Чурек'' (през вр. [[Коня]]). Земният път на Ком – Емине &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво&amp;lt;/u&amp;gt; и все през гората отначало в източна, а след това в югоизточна посока за 30 минути (1 час и 55 минути от м. ''Зла поляна'') излиза на поляната ''Маанатец'' ''(Махнатец)'', в източния край на която има големи каменни блокове и стари букови дървета, хвърлящи сянка над ливадата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят води все в източна посока, за 15-20 минути (2 часа и 15 минути от м. ''Зла поляна'') се стига до местността ''Сватбарника'' – поляна с нов кръстопът. Надясно (на юг) слиза пътека покрай ляв приток на р. [[Крушевица]], а след това покрай самата р. ''Крушевица'' до с. ''Чурек''. Наляво (на север) се спуска пътека по ''Чурешки рът'' до ''язовир “Бебреш”'' и ''с. Врачеш''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Земният път на Ком-Емине пресича м. ''Сватбарника'' и &amp;lt;u&amp;gt;от източния ѝ край&amp;lt;/u&amp;gt; отново навлиза в гората. Още 40 минути се върви все през гора със сечища, внимава се за разклоняващите се второстепенни горски пътища, като накрая се минава покрай малките горски поляни ''Кърджалийски щетини'' (щетина – място, където се добивали дървени въглища, обикновено равни горски поляни, в които се правели жижници – специална купчина дърва в трап, яма, където дървата бавно се овъглявали и превръщали във въглища). Достига се ''Хайдушкото кладенче'' – удобно място за почивка с чешма и кът за отдих с малка беседка (2 часа и 55 минути от м. ''Зла поляна''). Пътеката завива на югоизток-юг и след 10 минутно леко спускане се достига обширната ''Витинска поляна'' (3 часа и 05 минути от м. ''Зла поляна''). Тя се пресича в долния (южен) край, продължава се през букова гора и малки полянки с гледка на юг. За 20 минути се стига до разклон в местността ''Овнарника''. Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;по левия път (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt;, който слиза стръмно по ''Витинския рид''. Върви се през гора 30 минути и се стига до просека на електропровод. Веднага след пресичането на електропровода червената маркировка &amp;lt;u&amp;gt;изоставя земния път и продължава вляво (право на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; директно към ''прохода Витиня''. Сто метра след разклона, дълбоко под земята минава тунелът “Витиня”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тунел “Витиня” е част от автомагистрала “Хемус”, предназначена да свързва столицата София с гр. Варна. Той е първият от четирите тунела в посока Варна (останалите са “Топли дол”, “Ечемишка” и “Правешки ханове”). Състои се от две тръби, всяка със сечение 86 кв. м. и дължина 1125 м. Прокопан е под най-високата точка на седловината Витиня. Навлиза в снагата на планината на 928 м н. в. и излиза от нея на 880 м н. в. Залисани в следенето на маркировката, ком-еминейците рядко се сещат, че точно в този момент под краката им се движат коли, забързани към едно ежедневие, толкова различно от това, което очаква туристите в следващите две седмици – на единение с природата. И както в народните приказки – и тук има два свята – Долната и Горната земя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на електропровода и тунела “Витиня” червената маркировка се спуска &amp;lt;u&amp;gt;директно на изток&amp;lt;/u&amp;gt; и след 250 метра излиза на ''прохода Витиня'', югозападно от бензиностанцията (4 часа и 45 минути от ''Зла поляна'', 6 часа от ''х. “Мургаш”'', 11 часа и 15 минути/12 часа/13 часа и 45 минути от ''х. “Лескова”''). Дотук може да се стигне и като, след пресичането на електропровода, се продължи по земния път от ''Зла поляна'', който върви на югоизток, след което завива на североизток и излиза на прохода (има бариера) южно от бензиностанцията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
До бензиностанцията (югоизточно) има чешма със статуя на мечка. На 100 м северно от чешмата, вляво (западно) от портите на ДДС “Витиня” е [[туристическа спалня “Витиня”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Проходът Витиня'', наричан още ''Чурешки проход'', свързва Северна с Южна България. От едната страна е ''язовир “Бебреш”'', намиращ се край [[Ботевград]], а от другата е село [[Потоп]]. Дължината на прохода е 28,8 км. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината е имало пътища още по времето на траките и римляните. През 1865 г. е изградено шосе, а през 1934 г. автомобилен път, който измества движението от [[Арабаконашкия проход]] към ''Витиня''. Днес през ''Витиня'' почти не минават коли, заради автомагистрала “Хемус”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Туристическа спалня “Витиня” се намира на ''прохода Витиня'', на 965 м н. в. Представлява едноетажна барака с 20 легла. Електрифицирана, с външна чешма. Сградата е неподдържана, условията за нощувка не са добри. Работи само през лятото. Необходимо е предварително обаждане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=204</id>
		<title>Mестност Зла поляна - проход Витиня</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=204"/>
				<updated>2017-03-23T12:59:09Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Местност Зла поляна – прход Витиня  (4 часа и 45 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечката ''Зла поляна'' – [[Витиня]] е лека за минаване, защото е предимно спускане и се върви по земен път. Въпреки това е трудна за ориентиране, върви се почти само в гора и има много отклонения. Необходимо е да се държи лява посока, като се следва билният път от южната страна на билото. Левите разклонения (на север) се спускат към с. [[Врачеш]], а десните разклонения (на юг) – към [[с. Чурек]]. Надясно (на юг) остават долините на реките [[Метликовица]] и [[Крушевица]], чиито води се сливат в с. ''Чурек''. Вляво (на север) се спускат реките [[Осеница]] (към ''с. Врачеш'') и [[Оряк]] и [[Бела река]] (към [[язовир “Бебреш”]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Говедарника на ''Зла поляна'' в северна посока се спуска пътека за ''с. Врачеш'', маркирана с жълта лентова маркировка. Червената маркировка пресича поляната по дължина в източна посока (има жалони от ЗКМ) и навлиза в гъста букова гора. Върви се на изток и за 20 минути се стига до наклонената горска поляна ''Яворец'', като се подсича южния склон на слабо изразения вр. [[Въртешката]] (1494 м). Постепенно пътят завива на юг, криволичейки през гора със сечища. Преминават се местностите ''Разкръстето'' и ''Паницата'', откъдето през поляните се открива гледка на запад към вр. [[Мургаш]] и на юг към купола на [[Витоша]], [[Мусала]] и [[Западна Рила]]. Така за 40 минути от поляната ''Яворец'' (1 час от м. ''Зла поляна'') се стига до вр. [[Ралчовска Белимица]] (1410 м) – м. ''Биленица'' – обширни поляни, заобиколени от красиви широколистни дървета. Оттук отново се открива гледка назад към вр. ''Мургаш'' и на юг към ''Витоша'' и ''Западна Рила''. След няколко минути, пътеката пресича тесен рехав горски пояс и слиза в малката низина ''Бечова поляна'' (ливада) (1 час и 10 минути от м. ''Зла поляна''). Тя е кръстопът – надясно (на юг) се спуска земен път до с. ''Чурек'' (през ''Чурешката поляна'' и вр. [[Малова могила]]), наляво (на север) слиза пътека за с. ''Врачеш'' (през [[Елов връх]] и долината на р. [[Чешковица]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Бечова поляна'' се продължава на югоизток, пресича се тесен пояс от рехави дървета, прекосява се нова малка ливада и след 15 минути се стига до ъглопът. Надясно (на юг) се отделя земен път за с. ''Чурек'' (през вр. [[Коня]]). Земният път на Ком – Емине завива наляво и все през гората отначало в източна, а след това в югоизточна посока за 30 минути (1 час и 55 минути от м. ''Зла поляна'') излиза на поляната ''Маанатец'' ''(Махнатец)'', в източния край на която има големи каменни блокове и стари букови дървета, хвърлящи сянка над ливадата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят води все в източна посока, за 15-20 минути (2 часа и 15 минути от м. ''Зла поляна'') се стига до местността ''Сватбарника'' – поляна с нов кръстопът. Надясно (на юг) слиза пътека покрай ляв приток на р. [[Крушевица]], а след това покрай самата р. ''Крушевица'' до с. ''Чурек''. Наляво (на север) се спуска пътека по ''Чурешки рът'' до ''язовир “Бебреш”'' и ''с. Врачеш''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Земният път на Ком-Емине пресича м. ''Сватбарника'' и от източния ѝ край отново навлиза в гората. Още 40 минути се върви все през гора със сечища, внимава се за разклоняващите се второстепенни горски пътища, като накрая се минава покрай малките горски поляни ''Кърджалийски щетини'' (щетина – място, където се добивали дървени въглища, обикновено равни горски поляни, в които се правели жижници – специална купчина дърва в трап, яма, където дървата бавно се овъглявали и превръщали във въглища). Достига се ''Хайдушкото кладенче'' – удобно място за почивка с чешма и кът за отдих с малка беседка (2 часа и 55 минути от м. ''Зла поляна''). Пътеката завива на югоизток-юг и след 10 минутно леко спускане се достига обширната ''Витинска поляна'' (3 часа и 05 минути от м. ''Зла поляна''). Тя се пресича в долния (южен) край, продължава се през букова гора и малки полянки с гледка на юг. За 20 минути се стига до разклон в местността ''Овнарника''. Продължава се по левия път (на изток), който слиза стръмно по ''Витинския рид''. Върви се през гора 30 минути и се стига до просека на електропровод. Веднага след пресичането на електропровода червената маркировка изоставя земния път и продължава вляво (право на изток) директно към ''прохода Витиня''. Сто метра след разклона, дълбоко под земята минава тунелът “Витиня”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тунел “Витиня” е част от автомагистрала “Хемус”, предназначена да свързва столицата София с гр. Варна. Той е първият от четирите тунела в посока Варна (останалите са “Топли дол”, “Ечемишка” и “Правешки ханове”). Състои се от две тръби, всяка със сечение 86 кв. м. и дължина 1125 м. Прокопан е под най-високата точка на седловината Витиня. Навлиза в снагата на планината на 928 м н. в. и излиза от нея на 880 м н. в. Залисани в следенето на маркировката, ком-еминейците рядко се сещат, че точно в този момент под краката им се движат коли, забързани към едно ежедневие, толкова различно от това, което очаква туристите в следващите две седмици – на единение с природата. И както в народните приказки – и тук има два свята – Долната и Горната земя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на електропровода и тунела “Витиня” червената маркировка се спуска директно на изток и след 250 метра излиза на ''прохода Витиня'', югозападно от бензиностанцията (4 часа и 45 минути от ''Зла поляна'', 6 часа от ''х. “Мургаш”'', 11 часа и 15 минути/12 часа/13 часа и 45 минути от ''х. “Лескова”''). Дотук може да се стигне и като, след пресичането на електропровода, се продължи по земния път от ''Зла поляна'', който върви на югоизток, след което завива на североизток и излиза на прохода (има бариера) южно от бензиностанцията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
До бензиностанцията (югоизточно) има чешма със статуя на мечка. На 100 м северно от чешмата, вляво (западно) от портите на ДДС “Витиня” е [[туристическа спалня “Витиня”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Проходът Витиня'', наричан още ''Чурешки проход'', свързва Северна с Южна България. От едната страна е ''язовир “Бебреш”'', намиращ се край [[Ботевград]], а от другата е село [[Потоп]]. Дължината на прохода е 28,8 км. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината е имало пътища още по времето на траките и римляните. През 1865 г. е изградено шосе, а през 1934 г. автомобилен път, който измества движението от [[Арабаконашкия проход]] към ''Витиня''. Днес през ''Витиня'' почти не минават коли, заради автомагистрала “Хемус”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Туристическа спалня “Витиня” се намира на ''прохода Витиня'', на 965 м н. в. Представлява едноетажна барака с 20 легла. Електрифицирана, с външна чешма. Сградата е неподдържана, условията за нощувка не са добри. Работи само през лятото. Необходимо е предварително обаждане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D1%80._%D0%A7%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=203</id>
		<title>Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D1%80._%D0%A7%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=203"/>
				<updated>2017-03-22T13:59:14Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна (30 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Белия камък'' се продължава &amp;lt;u&amp;gt;наляво (на югоизток) по маркирана пътека&amp;lt;/u&amp;gt;. В началото тя е леко камениста и след 200 м навлиза в широколистна гора. Скоро гората става иглолистна и се стига до разклон. Наляво (на север) се отклонява слабо изразен горски път. Маркираната пътека &amp;lt;u&amp;gt;продължава направо (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt; с умерен наклон. Гората отново преминава в широколистна и за 20 минути се стига до начален поток на [[р. Чешковица]] и изворче, оградено с камъни до самия поток. Мястото е удобно за обяд и почивка, поради наличието на питейна вода. След още 10 минути се излиза на северозападния край на м. ''Зла поляна'' (30 минути от м. ''Белия камък'', 6 часа и 30 минути от [[х. “Лескова”]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Зла поляна'' е дълга 800 м и широка 200-300 м, с направление запад-изток. Районът на ''Мургаш'', както в миналото, така и днес се използва за отглеждане на добитък. В горния (западния) край на поляната се намира т. нар. Говедарника на Зла поляна – малък заслон, планински дом на пастирите (полуразрушен от силна буря през зимата на 2016 г.). В долния (южния) край има извор и чешма. В централната част на поляната (източно от говедарника) има голяма локва, която пресъхва през най-горещите летни месеци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При чешмата има удобно място за бивакуване. Също така ще може да се нощува в говедарника, ако пастирите го възстановят.&lt;br /&gt;
До чешмата може да се стигне, като се тръгне по пътека, водеща право на юг от говедарника. Минава се покрай единични дървета. Самата чешма е на границата на гората, на отсрещния (южния) склон на малко дере. До чешмата може да се стигне и от западния край на поляната – от маркировъчен кол от ЗКМ, обозначен с надпис “ВОДА” на основата му, се тръгва в посока югоизток, следвайки белите стрелки и надписи “вода” по дърветата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D1%80._%D0%A7%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=202</id>
		<title>Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D1%80._%D0%A7%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=202"/>
				<updated>2017-03-22T13:58:47Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна (30 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Белия камък'' се продължава &amp;lt;u&amp;gt;наляво (на югоизток) по маркирана пътека&amp;lt;/u&amp;gt;. В началото тя е леко камениста и след 200 м навлиза в широколистна гора. Скоро гората става иглолистна и се стига до разклон. Наляво (на север) се отклонява слабо изразен горски път. Маркираната пътека &amp;lt;u&amp;gt;продължава направо (на югоизток)&amp;lt;u&amp;gt; с умерен наклон. Гората отново преминава в широколистна и за 20 минути се стига до начален поток на [[р. Чешковица]] и изворче, оградено с камъни до самия поток. Мястото е удобно за обяд и почивка, поради наличието на питейна вода. След още 10 минути се излиза на северозападния край на м. ''Зла поляна'' (30 минути от м. ''Белия камък'', 6 часа и 30 минути от [[х. “Лескова”]]).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Зла поляна'' е дълга 800 м и широка 200-300 м, с направление запад-изток. Районът на ''Мургаш'', както в миналото, така и днес се използва за отглеждане на добитък. В горния (западния) край на поляната се намира т. нар. Говедарника на Зла поляна – малък заслон, планински дом на пастирите (полуразрушен от силна буря през зимата на 2016 г.). В долния (южния) край има извор и чешма. В централната част на поляната (източно от говедарника) има голяма локва, която пресъхва през най-горещите летни месеци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При чешмата има удобно място за бивакуване. Също така ще може да се нощува в говедарника, ако пастирите го възстановят.&lt;br /&gt;
До чешмата може да се стигне, като се тръгне по пътека, водеща право на юг от говедарника. Минава се покрай единични дървета. Самата чешма е на границата на гората, на отсрещния (южния) склон на малко дере. До чешмата може да се стигне и от западния край на поляната – от маркировъчен кол от ЗКМ, обозначен с надпис “ВОДА” на основата му, се тръгва в посока югоизток, следвайки белите стрелки и надписи “вода” по дърветата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=201</id>
		<title>Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=201"/>
				<updated>2017-03-22T13:37:16Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Mестност Белия камък – билото при разклона за х. “Лескова” (800 м източно от вр. Мургаш) – м. Йоцова поляна – м. Зла поляна (1 час и 45 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този вариант е по-кратък, но по-стръмен от този през [[х. “Мургаш”]]. От м. ''Белия камък'' се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;направо и нагоре (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt; към скалите, които се заобикалят отдясно (от запад). До скалите изкачването е без пътека, през поляни. Маркировката се появява едва след навлизането в гората, вдясно (западно) от скалите (от които се открива хубава гледка на север). След като се заобиколят камъните, буковата гора отстъпва място на тесен пояс от иглолистни дървета. Пътеката се изкачва стръмно &amp;lt;u&amp;gt;право на юг&amp;lt;/u&amp;gt;. После гората става букова, пътеката върви на серпентини по склона. На моменти се открива гледка към върха, но през повечето време няма видимост. Ето защо внимателно се следи маркировката  и слабо изразеното ребро. На няколко места се пресичат стари дърварски пътища, водещи надясно (на запад).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
50 минути след м. ''Белия камък'' пътеката завива наляво (на югоизток) и с леко изкачване за 10 минути излиза на разклон непосредствено преди края на гората. &amp;lt;u&amp;gt;Направо и наляво (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt; маркирана пътека минава малко под границата на горския пояс и след 10 минути излиза на билните ливади с колова маркировка между вр. [[Мургаш]] и м. ''Йоцови поляни'' (западно от възвишението кота 1603 м). &amp;lt;u&amp;gt;Нагоре и надясно (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt; със стръмно стометрово изкачване се преодоляват последните метри на гората. За още 10 минути през поляните по ЗКМ (6 стълба) &amp;lt;u&amp;gt;се излиза на билото&amp;lt;/u&amp;gt; (разклона за [[х. “Лескова”]] 800 м източно от ''вр. Мургаш''). До тук са 1 час и 15 минути от м. ''Белия камък'', 7 часа и 15 минути от ''х. “Лескова”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тук може да се изкачи ''вр. Мургаш'' за още 10 минути надясно (на запад), след което да се използва първия вариант, или може да се продължи директно наляво (на изток) за 30 минути към ''м. Зла поляна'' по първия вариант (1 час и 45 минути от ''м. Белия камък'', 7 часа и 45 минути от ''х. “Лескова”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=200</id>
		<title>Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=200"/>
				<updated>2017-03-22T13:29:23Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Mестността Белия камък – река Еловица – газопровода – хижа “Мургаш” – връх Мургаш – местността Йоцова поляна – местността Зла поляна (3 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От местността ''Белия камък'' се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;по десния разклон (на югозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;. Земният път съвсем скоро навлиза в широколистна гора. След 15 минути се пресича десният начален поток на [[река Еловица]]. След още 10 минути се пресича и левият начален поток на реката, а след още 5 минути – ново каменисто дере. Следва стръмно изкачване през гората, като почти веднага след това се излиза на широк горски път, продължаващ в западна посока. Тук старата маркировка остава в сечище, малко по-надолу от този път (северно от него) и е обрасла. Затова е по-добре &amp;lt;u&amp;gt;да се продължи по пътя (на запад)&amp;lt;/u&amp;gt;, който след 15 минути излиза на широкия земен път покрай газопровода (50 минути от местността ''Белия камък''). Надясно той върви на север по ''Калояновия рид'', слиза на североизток до ''река Еловица'', пресича я и се изкачва на изток до билото и червената маркировка на Ком – Емине (между ''Снегьова бара'' и ''Циганска поляна'', описано по-горе). Наляво (на юг) пътят покрай газопровода продължава към [[хижа “Мургаш”]]. Има стара маркировка, пречупени метални колове и табели, но нарядко. След по-малко от 1 час, с леки изкачвания и спускания, се стига до разклон – пътеката напуска пътя и се отбива &amp;lt;u&amp;gt;вляво (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Има дърво с маркировка и табели – на югоизток за ''хижа “Мургаш”'' и на север за [[хижа “Лескова”]]. Две минути по-късно ''хижа “Мургаш”'' се вижда между дърветата. Минава се през още един разклон – наляво (на североизток) към [[връх Мургаш]] (30 минути) и направо (на юг) към ''хижа “Мургаш”'' (1 минута). До тук е 1 час и 45 минути от местността ''Белия камък'', 7 часа и 45 минути от ''хижа “Лескова”''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Мургаш”'' е разположена на 1400 м н.в. в местността ''Турски преслап'', източно от [[връх Невижда]] (1427 м) и югозападно от ''връх Мургаш''. Представлява масивна сграда на 3 етажа. В момента не работи, макар че може да се използва за подслон. Пред хижата, вляво от нея има чешма, която понякога пресъхва. Непресъхваща и с по-хубава вода е чешмата на 150 м югозападно от хижата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
До ''хижа “Мургаш”'' води път с трошенокаменна настилка от [[гр. Бухово]] (14 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''хижа “Мургаш”'' може да се слезе до ''гр. Бухово'' – 4 часа (по пътека и път, маркирани със зелена лентова маркировка и стълбове); [[с. Желява]] – 3 часа и 30 минути; [[с. Чурек]] – 4 часа и 30 минути, местността ''Жерково'' – 4 часа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата се тръгва в северна посока обратно по пътеката за ''хижа “Лескова”'', докато се достигне до вече описания разклон. Наляво (на северозапад) от разклона след 1 минута (200 м) е пътят покрай газопровода, който води на север към ''хижа “Лескова”''. &amp;lt;u&amp;gt;Поема се надясно (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; по маркираната пътека за ''връх Мургаш''. Добре означената пътека се изкачва през красива букова гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза над горския пояс и се продължава през поляните, югозападно от върха. Появяват се коловете на зимната колова маркировка и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на ''връх Мургаш''. Маркировката пресича земния път, който с по-малък наклон опасва върха от запад и също стига до станцията. Стълбовете се качват право нагоре към върха и излизат южно от постройките на станцията (20 минути от края на гората, 30-40 минути от хижа ''“Мургаш”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Връх Мургаш'' е първенец на едноименния дял, разположен в [[Западна Стара планина]]. Той е интересен орографски и хидрографски възел. В неговия масив се събират няколко рида, а в подножието му извират множество реки и потоци. На запад спускат водите си ''реките Еловица'' и [[Непрътка]], на юг – [[Челаница]], [[Рагиница]], [[Желявската река]] и [[Елешница]], на изток – [[Жерковска]] и [[Чурекска]], а на север [[Бебреш]], [[Осеница]] и [[Чешковица]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда – Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович; Преден, под командването на ген. Гурко, и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Велико Търново – старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсирана Стара планина. На 27 декември 1877 г. части на Западния отряд преминават билото на Балкана и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. На 4 януари 1878 г. е освободена София. Един ден по-късно е освободено село Вакарел.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''През 1879 г. Иван Вазов се изкачва до Мургаш от с. Бухово и описва излета си в кратък пътепис. Красивите и силни думи и сега извикват пред нас образа на Мургаш така, както го е видял писателят: “твърде повелителен, страшно висок”.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre style=&amp;quot;white-space: pre-wrap;&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
“Мургаш! Хайдушкият Мургаш, любимият връх на Любена Каравелова, който му е посветил и песни, и проза! Отдавна е забравена тая планина, новото поколение нито е чувало за нея. Другите великани, които наскоро открихме – Родопи, Рила, Витоша, Амбарица, Юмрючал – блазнят туристи и писатели, а Мургаш се не чува. А Мургаш е бил в онова време, в героическата епоха на българина роб, люлка и свърталище на юнаците: планинските хайдуци наши там са намирали прибежище, яли са легендарните печени агнета под дебелата сянка на букака му. Песнята ни разказва за тия юнаци и въздиша за Мургаш. Той е пълен със смътни възпоминания за неизвестни витязи на отмъщението, горите му са поглъщали гласовете им, изворите му са прохладявали гърлата им, мъжка сила и енергия и буйни животи са се размахвали във волна мощ из самотиите на забравената сега планина.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
Пустата Мургаш планина!&lt;br /&gt;
Много си, Мургаш, хубава!”&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Вазов не е видял обаче змеицата, описана в народната песен “Змеица на Мургаш”:''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стоян в механа седеше,&lt;br /&gt;
червено вино пиеше,&lt;br /&gt;
към планината гледаше,&lt;br /&gt;
на планината думаше:&lt;br /&gt;
– Горо ле, Мургаш планино,&lt;br /&gt;
много си, Мургаш, хубава&lt;br /&gt;
за стадо, за зимовище,&lt;br /&gt;
а най повече за паша!&lt;br /&gt;
Ала ме, Мургаш, разплакват,&lt;br /&gt;
че ти ми вземаш, планино,&lt;br /&gt;
всяка година по овчар,&lt;br /&gt;
тази година двамина,&lt;br /&gt;
двамина със кехаята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мургашът мълчи всякога,&lt;br /&gt;
никому нищо не казва,&lt;br /&gt;
ала Стояну продума:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Стояне, младо юначе,&lt;br /&gt;
аз не ти вземам овчари,&lt;br /&gt;
а връх мен има грамада&lt;br /&gt;
и в камъните змеица,&lt;br /&gt;
змеица пуста вдовица&lt;br /&gt;
– тя ти й взема овчари,&lt;br /&gt;
тя ти взе и кехаята.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В днешно време тя съвсем не се явява нито на говедарите, пасящи стадата си около ''Зла поляна'', нито на туристите, защото през 1953 г. на върха е изградена метеорологична станция. За целта връхната му кота е изравнена и от първоначалната грамада е останало само малко възвишение зад (северно от) станцията, обозначено с кръст. Това е същинският връх, въпреки че повечето туристи се снимат с измервателните уреди източно от сградата, на които е поставена табелката с името и надморската височина на ''Мургаш''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От изграждането на метеостанцията до сега, там постоянно има метеоролози, неизменно съжителстващи с черния котарак Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Върхът е един от най-ветровитите в България, времето е непостоянно и често слънчевите лъчи се скриват зад облаците за броени минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При ясно време обаче планинарите са възнаградени за усилията при стръмното изкачване с необятни гледки. На запад се виждат гънките на хълмовете и планините в [[Краището]] и Сърбия. На северозапад все още се различават [[Ком]]овците, редуват се върховете [[Издремец]], [[Чукава]], малко настрани пресечената пирамида на [[Козница]], уж близките, а вече далечни [[Увеса]], [[Бигла]] и [[Рудешки камък]]. В ниското се очертава петното на местността ''Белия камък''. На север издига скалиста снага [[Врачанският Балкан]], а на североизток погледът се спуска до ''Ботевградската котловина''. На изток-югоизток започват да се редуват примамливите цели на следващите комеминейски дни – върховете [[Баба]], [[Свищиплаз]], [[Вежен]] и съвсем в далечината - масива на [[Триглав]], който ще остане встрани от маршрута. На заден план са зелените вълни на [[Родопи]]те, а на преден план непосредствената цел – проходът [[Витиня]]. На юг издига високите си върхове [[Рила]], а на югозапад [[Витоша]], приютила многолюдната София в пазвите си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''връх Мургаш'' се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;на изток по билото&amp;lt;/u&amp;gt;. Минава се покрай червено-белия купол за изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се зимната колова маркировка, която почти съвпада с лятната пътека. Следва кратко 10-минутно спускане до разклон, обозначен със стълб с табела (разклона за ''хижа “Лескова”'' 800 м източно от ''връх Мургаш''). Към ''хижа “Лескова”'' е наляво и надолу (на север) през поляните. Посоката е обозначена с 6 маркировъчни кола, а в гората след това с добра лентова маркировка до местността ''Белия камък'' (виж втори вариант по-долу). Пътят направо и на изток води към местността ''Зла поляна''. Върви се по билото все &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, но вече с по-малък наклон, все през поляни. Скоро (след 5 минути, 400 метра) се стига до западното подножие на малко възвишение – кота 1603 м. Тук отляво (от северозапад) от края на гората идва маркирана с червена лентова маркировка пътечка от местността ''Белия камък'' (виж втори вариант по-долу).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кота 1603 м се заобикаля леко от юг и се &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; по земен път и коловата маркировка. В тревата се виждат основите на ветрогенератори – поради силния вятър опитите да се поставят са се оказали неуспешни. Докато се върви в тази отсечка, вляво и долу (на изток) може да се види местността Зла поляна – следващата цел за този ден. Вдясно (на югоизток) остава гористият, но с голо теме връх Йоцова ливада (1490 м). Към този връх надясно (на югоизток) се отделят няколко стари земни пътища, които стигат до него след около 900 метра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За 15 минути (30 минути от връх Мургаш) се излиза в местността Йоцова поляна. След нея пътеката завива &amp;lt;u&amp;gt;наляво (на север)&amp;lt;/u&amp;gt; и през широколистна гора стига до път, по който се продължава &amp;lt;u&amp;gt;наляво (на северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;. Гората става иглолистна, после отново широколистна. За 10 минути (40 минути от връх Мургаш, 1 час и 15-20 минути от хижа “Мургаш”, 3 часа от местността Белия камък, 9 часа от хижа “Лескова”) пътят се спуска до западния край на Зла поляна. В последната си част той е изровен от мотористите, които често посещават района.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=199</id>
		<title>Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=199"/>
				<updated>2017-03-22T13:01:55Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Mестността Белия камък – река Еловица – газопровода – хижа “Мургаш” – връх Мургаш – местността Йоцова поляна – местността Зла поляна (3 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От местността Белия камък се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;по десния разклон (на югозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;. Земният път съвсем скоро навлиза в широколистна гора. След 15 минути се пресича десният начален поток на река Еловица. След още 10 минути се пресича и левият начален поток на реката, а след още 5 минути – ново каменисто дере. Следва стръмно изкачване през гората, като почти веднага след това се излиза на широк горски път, продължаващ в западна посока. Тук старата маркировка остава в сечище, малко по-надолу от този път (северно от него) и е обрасла. Затова е по-добре &amp;lt;u&amp;gt;да се продължи по пътя (на запад)&amp;lt;/u&amp;gt;, който след 15 минути излиза на широкия земен път покрай газопровода (50 минути от местността Белия камък). Надясно той върви на север по Калояновия рид, слиза на североизток до река Еловица, пресича я и се изкачва на изток до билото и червената маркировка на Ком – Емине (между Снегьова бара и Циганска поляна, описано по-горе). Наляво (на юг) пътят покрай газопровода продължава към хижа “Мургаш”. Има стара маркировка, пречупени метални колове и табели, но нарядко. След по-малко от 1 час, с леки изкачвания и спускания, се стига до разклон – пътеката напуска пътя и се отбива &amp;lt;u&amp;gt;вляво (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Има дърво с маркировка и табели – на югоизток за хижа “Мургаш” и на север за хижа “Лескова”. Две минути по-късно хижа “Мургаш” се вижда между дърветата. Минава се през още един разклон – наляво (на североизток) към връх Мургаш (30 минути) и направо (на юг) към хижа “Мургаш” (1 минута). До тук е 1 час и 45 минути от местността Белия камък, 7 часа и 45 минути от хижа “Лескова”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Мургаш” е разположена на 1400 м н.в. в местността Турски преслап, източно от връх Невижда (1427 м) и югозападно от връх Мургаш. Представлява масивна сграда на 3 етажа. В момента не работи, макар че може да се използва за подслон. Пред хижата, вляво от нея има чешма, която понякога пресъхва. Непресъхваща и с по-хубава вода е чешмата на 150 м югозападно от хижата.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''До хижа “Мургаш” води път с трошенокаменна настилка от гр. Бухово (14 км).''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От хижа “Мургаш” може да се слезе до гр. Бухово – 4 часа (по пътека и път, маркирани със зелена лентова маркировка и стълбове); с. Желява – 3 часа и 30 минути; с. Чурек – 4 часа и 30 минути, местността Жерково – 4 часа.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата се тръгва в северна посока обратно по пътеката за хижа “Лескова”, докато се достигне до вече описания разклон. Наляво (на северозапад) от разклона след 1 минута (200 м) е пътят покрай газопровода, който води на север към хижа “Лескова”. &amp;lt;u&amp;gt;Поема се надясно (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; по маркираната пътека за връх Мургаш. Добре означената пътека се изкачва през красива букова гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза над горския пояс и се продължава през поляните, югозападно от върха. Появяват се коловете на зимната колова маркировка и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на връх Мургаш. Маркировката пресича земния път, който с по-малък наклон опасва върха от запад и също стига до станцията. Стълбовете се качват право нагоре към върха и излизат южно от постройките на станцията (20 минути от края на гората, 30-40 минути от хижа “Мургаш”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх Мургаш е първенец на едноименния дял, разположен в Западна Стара планина. Той е интересен орографски и хидрографски възел. В неговия масив се събират няколко рида, а в подножието му извират множество реки и потоци. На запад спускат водите си реките Еловица и Непрътка, на юг – Челаница, Рагиница, Желявската река и Елешница, на изток – Жерковска и Чурекска, а на север Бебреш, Осеница и Чешковица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда – Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович; Преден, под командването на ген. Гурко, и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Велико Търново – старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсирана Стара планина. На 27 декември 1877 г. части на Западния отряд преминават билото на Балкана и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. На 4 януари 1878 г. е освободена София. Един ден по-късно е освободено село Вакарел.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''През 1879 г. Иван Вазов се изкачва до Мургаш от с. Бухово и описва излета си в кратък пътепис. Красивите и силни думи и сега извикват пред нас образа на Мургаш така, както го е видял писателят: “твърде повелителен, страшно висок”.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre style=&amp;quot;white-space: pre-wrap;&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
“Мургаш! Хайдушкият Мургаш, любимият връх на Любена Каравелова, който му е посветил и песни, и проза! Отдавна е забравена тая планина, новото поколение нито е чувало за нея. Другите великани, които наскоро открихме – Родопи, Рила, Витоша, Амбарица, Юмрючал – блазнят туристи и писатели, а Мургаш се не чува. А Мургаш е бил в онова време, в героическата епоха на българина роб, люлка и свърталище на юнаците: планинските хайдуци наши там са намирали прибежище, яли са легендарните печени агнета под дебелата сянка на букака му. Песнята ни разказва за тия юнаци и въздиша за Мургаш. Той е пълен със смътни възпоминания за неизвестни витязи на отмъщението, горите му са поглъщали гласовете им, изворите му са прохладявали гърлата им, мъжка сила и енергия и буйни животи са се размахвали във волна мощ из самотиите на забравената сега планина.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
Пустата Мургаш планина!&lt;br /&gt;
Много си, Мургаш, хубава!”&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Вазов не е видял обаче змеицата, описана в народната песен “Змеица на Мургаш”:''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стоян в механа седеше,&lt;br /&gt;
червено вино пиеше,&lt;br /&gt;
към планината гледаше,&lt;br /&gt;
на планината думаше:&lt;br /&gt;
– Горо ле, Мургаш планино,&lt;br /&gt;
много си, Мургаш, хубава&lt;br /&gt;
за стадо, за зимовище,&lt;br /&gt;
а най повече за паша!&lt;br /&gt;
Ала ме, Мургаш, разплакват,&lt;br /&gt;
че ти ми вземаш, планино,&lt;br /&gt;
всяка година по овчар,&lt;br /&gt;
тази година двамина,&lt;br /&gt;
двамина със кехаята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мургашът мълчи всякога,&lt;br /&gt;
никому нищо не казва,&lt;br /&gt;
ала Стояну продума:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Стояне, младо юначе,&lt;br /&gt;
аз не ти вземам овчари,&lt;br /&gt;
а връх мен има грамада&lt;br /&gt;
и в камъните змеица,&lt;br /&gt;
змеица пуста вдовица&lt;br /&gt;
– тя ти й взема овчари,&lt;br /&gt;
тя ти взе и кехаята.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В днешно време тя съвсем не се явява нито на говедарите, пасящи стадата си около Зла поляна, нито на туристите, защото през 1953 г. на върха е изградена метеорологична станция. За целта връхната му кота е изравнена и от първоначалната грамада е останало само малко възвишение зад (северно от) станцията, обозначено с кръст. Това е същинският връх, въпреки че повечето туристи се снимат с измервателните уреди източно от сградата, на които е поставена табелката с името и надморската височина на Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От изграждането на метеостанцията до сега, там постоянно има метеоролози, неизменно съжителстващи с черния котарак Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Върхът е един от най-ветровитите в България, времето е непостоянно и често слънчевите лъчи се скриват зад облаците за броени минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При ясно време обаче планинарите са възнаградени за усилията при стръмното изкачване с необятни гледки. На запад се виждат гънките на хълмовете и планините в Краището и Сърбия. На северозапад все още се различават Комовците, редуват се върховете Издремец, Чукава, малко настрани пресечената пирамида на Козница, уж близките, а вече далечни Увеса, Бигла и Рудешки камък. В ниското се очертава петното на местността Белия камък. На север издига скалиста снага Врачанският Балкан, а на североизток погледът се спуска до Ботевградската котловина. На изток-югоизток започват да се редуват примамливите цели на следващите комеминейски дни – върховете Баба, Свищиплаз, Вежен и съвсем в далечината - масива на Триглав, който ще остане встрани от маршрута. На заден план са зелените вълни на Родопите, а на преден план непосредствената цел – проходът Витиня. На юг издига високите си върхове Рила, а на югозаПътеводител Ком – Емине 14 АВГУСТ 2016 г. Маршрути пад Витоша, приютила многолюдната София в пазвите си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Мургаш се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;на изток по билото&amp;lt;/u&amp;gt;. Минава се покрай червено-белия купол за изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се зимната колова маркировка, която почти съвпада с лятната пътека. Следва кратко 10-минутно спускане до разклон, обозначен със стълб с табела (разклона за хижа “Лескова” 800 м източно от връх Мургаш). Към хижа “Лескова” е наляво и надолу (на север) през поляните. Посоката е обозначена с 6 маркировъчни кола, а в гората след това с добра лентова маркировка до местността Белия камък (виж втори вариант по-долу). Пътят направо и на изток води към местността Зла поляна. Върви се по билото все &amp;lt;u&amp;gt;на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, но вече с по-малък наклон, все през поляни. Скоро (след 5 минути, 400 метра) се стига до западното подножие на малко възвишение – кота 1603 м. Тук отляво (от северозапад) от края на гората идва маркирана с червена лентова маркировка пътечка от местността Белия камък (виж втори вариант по-долу).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кота 1603 м се заобикаля леко от юг и се &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt; по земен път и коловата маркировка. В тревата се виждат основите на ветрогенератори – поради силния вятър опитите да се поставят са се оказали неуспешни. Докато се върви в тази отсечка, вляво и долу (на изток) може да се види местността Зла поляна – следващата цел за този ден. Вдясно (на югоизток) остава гористият, но с голо теме връх Йоцова ливада (1490 м). Към този връх надясно (на югоизток) се отделят няколко стари земни пътища, които стигат до него след около 900 метра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За 15 минути (30 минути от връх Мургаш) се излиза в местността Йоцова поляна. След нея пътеката завива &amp;lt;u&amp;gt;наляво (на север)&amp;lt;/u&amp;gt; и през широколистна гора стига до път, по който се продължава &amp;lt;u&amp;gt;наляво (на северозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;. Гората става иглолистна, после отново широколистна. За 10 минути (40 минути от връх Мургаш, 1 час и 15-20 минути от хижа “Мургаш”, 3 часа от местността Белия камък, 9 часа от хижа “Лескова”) пътят се спуска до западния край на Зла поляна. В последната си част той е изровен от мотористите, които често посещават района.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=198</id>
		<title>Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_-_%D0%B2._%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%88_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0&amp;diff=198"/>
				<updated>2017-03-22T12:29:13Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Mестността Белия камък – река Еловица – газопровода – хижа “Мургаш” – връх Мургаш – местността Йоцова поляна – местността Зла поляна (3 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От местността Белия камък се тръгва &amp;lt;u&amp;gt;по десния разклон (на югозапад)&amp;lt;/u&amp;gt;. Земният път съвсем скоро навлиза в широколистна гора. След 15 минути се пресича десният начален поток на река Еловица. След още 10 минути се пресича и левият начален поток на реката, а след още 5 минути – ново каменисто дере. Следва стръмно изкачване през гората, като почти веднага след това се излиза на широк горски път, продължаващ в западна посока. Тук старата маркировка остава в сечище, малко по-надолу от този път (северно от него) и е обрасла. Затова е по-добре &amp;lt;u&amp;gt;да се продължи по пътя (на запад)&amp;lt;/u&amp;gt;, който след 15 минути излиза на широкия земен път покрай газопровода (50 минути от местността Белия камък). Надясно той върви на север по Калояновия рид, слиза на североизток до река Еловица, пресича я и се изкачва на изток до билото и червената маркировка на Ком – Емине (между Снегьова бара и Циганска поляна, описано по-горе). Наляво (на юг) пътят покрай газопровода продължава към хижа “Мургаш”. Има стара маркировка, пречупени метални колове и табели, но нарядко. След по-малко от 1 час, с леки изкачвания и спускания, се стига до разклон – пътеката напуска пътя и се отбива &amp;lt;u&amp;gt;вляво (на югоизток)&amp;lt;/u&amp;gt;. Има дърво с маркировка и табели – на югоизток за хижа “Мургаш” и на север за хижа “Лескова”. Две минути по-късно хижа “Мургаш” се вижда между дърветата. Минава се през още един разклон – наляво (на североизток) към връх Мургаш (30 минути) и направо (на юг) към хижа “Мургаш” (1 минута). До тук е 1 час и 45 минути от местността Белия камък, 7 часа и 45 минути от хижа “Лескова”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Мургаш” е разположена на 1400 м н.в. в местността Турски преслап, източно от връх Невижда (1427 м) и югозападно от връх Мургаш. Представлява масивна сграда на 3 етажа. В момента не работи, макар че може да се използва за подслон. Пред хижата, вляво от нея има чешма, която понякога пресъхва. Непресъхваща и с по-хубава вода е чешмата на 150 м югозападно от хижата.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''До хижа “Мургаш” води път с трошенокаменна настилка от гр. Бухово (14 км).''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''От хижа “Мургаш” може да се слезе до гр. Бухово – 4 часа (по пътека и път, маркирани със зелена лентова маркировка и стълбове); с. Желява – 3 часа и 30 минути; с. Чурек – 4 часа и 30 минути, местността Жерково – 4 часа.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От хижата се тръгва в северна посока обратно по пътеката за хижа “Лескова”, докато се достигне до вече описания разклон. Наляво (на северозапад) от разклона след 1 минута (200 м) е пътят покрай газопровода, който води на север към хижа “Лескова”. &amp;lt;u&amp;gt;Поема се надясно (на североизток)&amp;lt;/u&amp;gt; по маркираната пътека за връх Мургаш. Добре означената пътека се изкачва през красива букова гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза над горския пояс и се продължава през поляните, югозападно от върха. Появяват се коловете на зимната колова маркировка и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на връх Мургаш. Маркировката пресича земния път, който с по-малък наклон опасва върха от запад и също стига до станцията. Стълбовете се качват право нагоре към върха и излизат южно от постройките на станцията (20 минути от края на гората, 30-40 минути от хижа “Мургаш”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Връх Мургаш е първенец на едноименния дял, разположен в Западна Стара планина. Той е интересен орографски и хидрографски възел. В неговия масив се събират няколко рида, а в подножието му извират множество реки и потоци. На запад спускат водите си реките Еловица и Непрътка, на юг – Челаница, Рагиница, Желявската река и Елешница, на изток – Жерковска и Чурекска, а на север Бебреш, Осеница и Чешковица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда – Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович; Преден, под командването на ген. Гурко, и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Велико Търново – старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсирана Стара планина. На 27 декември 1877 г. части на Западния отряд преминават билото на Балкана и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. На 4 януари 1878 г. е освободена София. Един ден по-късно е освободено село Вакарел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1879 г. Иван Вазов се изкачва до Мургаш от с. Бухово и описва излета си в кратък пътепис. Красивите и силни думи и сега извикват пред нас образа на Мургаш така, както го е видял писателят: “твърде повелителен, страшно висок”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre style=&amp;quot;white-space: pre-wrap;&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
“Мургаш! Хайдушкият Мургаш, любимият връх на Любена Каравелова, който му е посветил и песни, и проза! Отдавна е забравена тая планина, новото поколение нито е чувало за нея. Другите великани, които наскоро открихме – Родопи, Рила, Витоша, Амбарица, Юмрючал – блазнят туристи и писатели, а Мургаш се не чува. А Мургаш е бил в онова време, в героическата епоха на българина роб, люлка и свърталище на юнаците: планинските хайдуци наши там са намирали прибежище, яли са легендарните печени агнета под дебелата сянка на букака му. Песнята ни разказва за тия юнаци и въздиша за Мургаш. Той е пълен със смътни възпоминания за неизвестни витязи на отмъщението, горите му са поглъщали гласовете им, изворите му са прохладявали гърлата им, мъжка сила и енергия и буйни животи са се размахвали във волна мощ из самотиите на забравената сега планина.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
Пустата Мургаш планина!&lt;br /&gt;
Много си, Мургаш, хубава!”&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вазов не е видял обаче змеицата, описана в народната песен “Змеица на Мургаш”:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стоян в механа седеше,&lt;br /&gt;
червено вино пиеше,&lt;br /&gt;
към планината гледаше,&lt;br /&gt;
на планината думаше:&lt;br /&gt;
– Горо ле, Мургаш планино,&lt;br /&gt;
много си, Мургаш, хубава&lt;br /&gt;
за стадо, за зимовище,&lt;br /&gt;
а най повече за паша!&lt;br /&gt;
Ала ме, Мургаш, разплакват,&lt;br /&gt;
че ти ми вземаш, планино,&lt;br /&gt;
всяка година по овчар,&lt;br /&gt;
тази година двамина,&lt;br /&gt;
двамина със кехаята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мургашът мълчи всякога,&lt;br /&gt;
никому нищо не казва,&lt;br /&gt;
ала Стояну продума:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Стояне, младо юначе,&lt;br /&gt;
аз не ти вземам овчари,&lt;br /&gt;
а връх мен има грамада&lt;br /&gt;
и в камъните змеица,&lt;br /&gt;
змеица пуста вдовица&lt;br /&gt;
– тя ти й взема овчари,&lt;br /&gt;
тя ти взе и кехаята.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/pre&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В днешно време тя съвсем не се явява нито на говедарите, пасящи стадата си около Зла поляна, нито на туристите, защото през 1953 г. на върха е изградена метеорологична станция. За целта връхната му кота е изравнена и от първоначалната грамада е останало само малко възвишение зад (северно от) станцията, обозначено с кръст. Това е същинският връх, въпреки че повечето туристи се снимат с измервателните уреди източно от сградата, на които е поставена табелката с името и надморската височина на Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От изграждането на метеостанцията до сега, там постоянно има метеоролози, неизменно съжителстващи с черния котарак Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Върхът е един от най-ветровитите в България, времето е непостоянно и често слънчевите лъчи се скриват зад облаците за броени минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При ясно време обаче планинарите са възнаградени за усилията при стръмното изкачване с необятни гледки. На запад се виждат гънките на хълмовете и планините в Краището и Сърбия. На северозапад все още се различават Комовците, редуват се върховете Издремец, Чукава, малко настрани пресечената пирамида на Козница, уж близките, а вече далечни Увеса, Бигла и Рудешки камък. В ниското се очертава петното на местността Белия камък. На север издига скалиста снага Врачанският Балкан, а на североизток погледът се спуска до Ботевградската котловина. На изток-югоизток започват да се редуват примамливите цели на следващите комеминейски дни – върховете Баба, Свищиплаз, Вежен и съвсем в далечината - масива на Триглав, който ще остане встрани от маршрута. На заден план са зелените вълни на Родопите, а на преден план непосредствената цел – проходът Витиня. На юг издига високите си върхове Рила, а на югозаПътеводител Ком – Емине 14 АВГУСТ 2016 г. Маршрути пад Витоша, приютила многолюдната София в пазвите си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От връх Мургаш се тръгва на изток по билото. Минава се покрай червено-белия купол за изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се зимната колова маркировка, която почти съвпада с лятната пътека. Следва кратко 10-минутно спускане до разклон, обозначен със стълб с табела (разклона за хижа “Лескова” 800 м източно от връх Мургаш). Към хижа “Лескова” е наляво и надолу (на север) през поляните. Посоката е обозначена с 6 маркировъчни кола, а в гората след това с добра лентова маркировка до местността Белия камък (виж втори вариант по-долу). Пътят направо и на изток води към местността Зла поляна. Върви се по билото все на изток, но вече с по-малък наклон, все през поляни. Скоро (след 5 минути, 400 метра) се стига до западното подножие на малко възвишение – кота 1603 м. Тук отляво (от северозапад) от края на гората идва маркирана с червена лентова маркировка пътечка от местността Белия камък (виж втори вариант по-долу).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кота 1603 м се заобикаля леко от юг и се продължава на изток по земен път и коловата маркировка. В тревата се виждат основите на ветрогенератори – поради силния вятър опитите да се поставят са се оказали неуспешни. Докато се върви в тази отсечка, вляво и долу (на изток) може да се види местността Зла поляна – следващата цел за този ден. Вдясно (на югоизток) остава гористият, но с голо теме връх Йоцова ливада (1490 м). Към този връх надясно (на югоизток) се отделят няколко стари земни пътища, които стигат до него след около 900 метра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За 15 минути (30 минути от връх Мургаш) се излиза в местността Йоцова поляна. След нея пътеката завива наляво (на север) и през широколистна гора стига до път, по който се продължава наляво (на северозапад). Гората става иглолистна, после отново широколистна. За 10 минути (40 минути от връх Мургаш, 1 час и 15-20 минути от хижа “Мургаш”, 3 часа от местността Белия камък, 9 часа от хижа “Лескова”) пътят се спуска до западния край на Зла поляна. В последната си част той е изровен от мотористите, които често посещават района.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA&amp;diff=197</id>
		<title>Хижа “Лескова” - местност Белия камък</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA&amp;diff=197"/>
				<updated>2017-01-05T12:20:22Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Лескова” - местност Белия камък (6 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От [[хижа “Лескова”]] може &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне обратно на север&amp;lt;/u&amp;gt; – по пътеката, описана при слизането от билото до хижата в предходния етап. За 30 минути се излиза на главната билна колова маркировка Ком – Емине, по която се продължава &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; (югоизток-юг), подсичайки [[връх Увеса]]. Още 30 минути след това се стига до ''седловина Преслопа''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Макар подсичането на ''връх Увеса'' да е приятно и от ливадите да се откриват гледки към [[връх Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Витоша]], то може да бъде пропуснато, като от ''хижа “Лескова”'' се излезе на билото директно &amp;lt;u&amp;gt;на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; от хижата (южно от ''връх Увеса''). От ''хижа “Лескова”'' маркировката продължава на изток със стръмно изкачване покрай дърво с множество табели. За да се спести изкачването, може &amp;lt;u&amp;gt;да се заобиколи&amp;lt;/u&amp;gt; по земния път 50 м на север до ъглопътя, където се завива по пътя надясно (на юг) и се връща до маркировката източно от хижата. Маркировката, идваща от хижата, пресича земния път и през рядка гора и поляни се изкачва на изток-югоизток до нов земен път. Той идва от север, от 180-градусовия завой (намиращ се на 200 метра северно от хижата), описан в предходния етап. Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; по този път на юг-югоизток, като се минава покрай две изоставени полусъборени къщи от [[Лескова махала]]. След 300 м се стига до ъглопът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук има два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркираният с лентова маркировка и табели вариант продължава &amp;lt;u&amp;gt;наляво&amp;lt;/u&amp;gt; (на изток) и нагоре. След това земният път върви по северния край на гора, изкачва се на билото и се съединява с коловата маркировка на основния билен маршрут Ком – Емине, идващ от северозапад (след като е подсякъл югозападния склон на ''връх Увеса''). Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; (на юг-югоизток) по коловата маркировка през своеобразен портал от красиви големи дървета, на които има поставени марки и табели. След още 20 минути (500 м) се слиза на ''седловина Преслопа''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Немаркираният вариант (малко по-кратък) продължава по пътя &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; (на югоизток), минава покрай последните къщи на ''Лескова махала'', през горичка и поляни и за 20 минути се достига ''седловина Преслопа''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Седловина Преслопа'' се намира между ''връх Увеса'' (1455 м) на север и [[връх Бигла]] (1321 м) на юг. Източно от нея е ''Тевната река'', начален приток на ''р. Боговица'', а на запад – ''Карачов дол'', начален приток на ''р. Девич''. Тук се срещат землищата на [[с. Литаково]] и ''Лескова махала''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Преслопа'' се тръгва право &amp;lt;u&amp;gt;на юг&amp;lt;/u&amp;gt; с леко изкачване на ''връх Бигла''. Вдясно (на запад) остава връх [[Белинишка чука]] (1243 м). ''Връх Бигла'' е покрит с гори и от него няма гледка. Той не се качва. При подсичането му се пресичат множество дървосекачески пътища, правилният път често променя посоката си и затова трябва внимателно да се следи маркировката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На слизане от върха широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана става по-трудно проследима, като основната посока е &amp;lt;u&amp;gt;на югоизток-изток&amp;lt;/u&amp;gt;. Навлиза се във вековна букова гора, където има сечище. Един час след ''седловината Преслопа'' (1 час и 30 минути след хижа ''“Лескова”'') пътеката излиза от гората в северозападния край на местността ''Малка Белева поляна''. В североизточния ѝ край има ловджийско чакало, в което при необходимост могат да пренощуват двама-трима души, има врата и прозорци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вляво (на изток) води път до ''с. Литаково'' (9 км), а вдясно (на запад) се спуска път до ''махала Лаг'' на [[с. Огоя]] (1 час и 30 минути до ''махала Лаг''; 2 часа до центъра на ''с. Огоя''). На 10 минути надолу по пътя за ''с. Огоя'' се намира ''Хайдушкото кладенче'' (извор), което понякога пресъхва.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стълбовата маркировка пресича поляната &amp;lt;u&amp;gt;в южна посока&amp;lt;/u&amp;gt; и за 5 минути се качва на връх [[Белева поляна]] (1185 м). Почти на най-високата му точка има метален стълб от ЗКМ. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Панорамата от върха е забележителна. Право на север е голата [[Брезовишка могила]], вдясно от нея е гористата [[Тихова могила]], пред която е закътаната [[Малка Белева поляна]] с ловното чакало, през която е минал маршрут Ком – Емине. Вляво от тях изпод мощния купол на гористия връх ''Бигла'' се подава ''Увеса''. На запад при ясно време се стелят планините от [[Краището]] до [[Осоговска планина]] с връх [[Руен]]. От Витоша се вижда само ''Копитото'' с телевизионната кула. Южният хоризонт се запълва от [[Муртините чукли]] и [[Златаришка чукла]]. Между тях – право на юг – първенецът на Балканския полуостров – връх [[Мусала]], вляво от който се редят върховете на Източна [[Рила]] до връх [[Белмекен]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток билото на Стара планина продължава с [[Рудешки камък]], [[Мургаш]], [[Звездец]] и [[Баба]]. Следват върховете [[Капалу]], [[Курдуна]], [[Свищиплаз]], [[Паскал]], [[Картала]], [[Вежен]]. И накрая – [[Амбарица]], [[Купена]], [[Ботев]], [[Кадемлиите]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Върхът може да не се изкачва, а да се подсече отляво (от изток) по пътека, минаваща в покрайнините на гората, по която рядко се минава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От върха се слиза &amp;lt;u&amp;gt;в южна посока&amp;lt;/u&amp;gt; по стръмен каменист път, покрай който продължава зимната колова маркировка. Върви се през нискостеблени храсти и се излиза на равната и обширна ''Белева поляна'' (Голяма Белева поляна). Вдясно (западно), на 50 метра от пътя, се намира котата на връх [[Данчулица]] (1113 м) – леко възвишение с трудно забележим бетонен знак.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В южния край на поляната, преди земният път да навлезе в гората, надясно (на запад) отново се отделя път за ''махала Лаг'' на ''с. Огоя'' (2 часа), който следва първите притоци на [[Огойска река]], и след половин час (в т.нар. ''местност Водослива'') се слива с пътя, слизащ от ''Малка Белева поляна'' през ''Хайдушкото кладенче''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В началото на пътя за ''с. Огоя'', на 70 м вдясно (западно) и надолу от последния маркировъчен стълб на коловата маркировка, се намира ''чешма Мечулица'', изградена от доброволци от Планинарски форум (http:// planina.e-psylon.net) през пролетта на 2014 година по идея на ком-еминееца Мехмет Шакир (Мечо). Мястото е подходящо за отдих и нощувка (10 минути от връх ''Белева поляна'', 1 час и 50 минути от хижа ''“Лескова”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наблизо (вдясно, западно от пътя) има малка паметна плоча на загиналия на 20 октомври 1974 г. при злополука при изпълнение на служебния си дълг Петър Цветков Стоянов (роден на 5 юли 1942 г. в с. Буковец). След нея се навлиза в букова гора и започва постепенно изкачване, заобикаляйки връх ''Златаришка чукла'' (Златаришки камък) (1266 м) от запад. Има сечище и затова трябва да се следи маркировката. Десните разклонения (на запад) водят към Канни дол и Муртините чукли. Държат се &amp;lt;u&amp;gt;левите разклонения на юг-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; и за 20 минути се излиза на билната поляна ''Прекръстето'', където има самотен маркировъчен кол. Тук отново се открива гледка към връх ''Мургаш'', гънките на ''Софийска планина'' и купола на ''Витоша''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Надясно (на запад) покрай връх ''Муртините чукли'' (1235 м) се отделя немаркиран път към [[с. Ябланица]]. След стълба маркираната пътека &amp;lt;u&amp;gt;завива наляво&amp;lt;/u&amp;gt; (на изток) и отново навлиза в гората, заобикаляйки от юг връх ''Златаришка чукла''. Пет минути по-късно вдясно (южно) от пътеката има висока скала с огнище в подножието ѝ – ''Златаришки камък''. Отляво се извисяват стръмните склонове на връх ''Златаришка чукла''. Самият връх не се вижда. След още 10 минути отново се излиза на билна поляна – местността ''Осенов преслоп''. Появява се колова маркировка, стръмно спускаща се &amp;lt;u&amp;gt;от северозападния към югоизточния край&amp;lt;/u&amp;gt; на обширната поляна. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към ''с. Ябланица''. По него за един час може да се слезе до асфалтовия път между махалите ''Рудешки дол'' и ''Горановци'', откъдето до центъра на ''с. Ябланица'' са 4,5 км. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От предпоследния стълб в долния край на поляната вдясно (на юг) има пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи водата. От него извира ''река Бръзака'', приток на ''река Търсава''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поляната на ''Осенов преслоп'' е дълга около 560 метра, пресича се за 5 минути и се продължава &amp;lt;u&amp;gt;на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;. Навлиза се в гората, като се подсича връх ''Рудешки камък'' (1178 м) – първо от юг, а след това от изток. Върви се по земен път, с леки изкачвания и слизания. След 20 минути вдясно се появява оградата на ДДС “Витиня”. От тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава от маркировката, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се [[връх Погледец]] (1126 м), като се върви на югоизток. Следва стръмно спускане и се стига до бариера, която предшества излизането на пътя ''Врачеш'' – ''Ябланица'' в местността ''Дълбокия трап'' (1 час и 30 минути от ''Осенов преслоп'' и 4 часа от хижа ''“Лескова”''). Тук главното старопланинско било се пресича от земния път между село ''Ябланица'' и село ''Врачеш''. Надясно (на запад) той стига до ловен дом ''“Търсава”'', махала ''Търсава'' на с. ''Ябланица'' (4 км), а наляво (на изток) - до [[Врачешкия манастир]] (10 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Врачешкият манастир “Св. Четиридесет мъченици”'' се намира на водослива на реките ''Мерущница'' и ''Чешковица'', в подножието на малкия връх [[Калето]] (650 м). Манастирът е на около 4 км от с. ''Врачеш'', на 7 км западно от [[Ботевград]] и на 60 км източно от София.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Манастирът е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. По време на турското робство манастирът е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през ХVIII в., е сринат до основи и потъва в забрава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на ХIХ век ''Врачешкият манастир'' е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша, и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от ХVII век). През 1891 г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно около нея се изгражда манастирският комплекс.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пресича се пътят и се продължава &amp;lt;u&amp;gt;по коларски път в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;. Минава се през сечище, след което вдясно (южно) от пътеката се намира малката закътана ''Йовчова поляна''. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Четиридесет минути след местността ''Дълбокия трап'' гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Подсича се южният склон на връх [[Чилек]] (1100 м). За кратко се вижда колко близо е вече връх ''Мургаш''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следва местността ''Папратливите поляни'' – гъсто обрасли с папрат, шипкови и глогови храсти поляни, където пътеката рязко променя посоката си &amp;lt;u&amp;gt;от югоизточна на югозападна&amp;lt;/u&amp;gt;. От завоя на пътеката нагоре (на югозапад) са поставени маркировъчни колове, които обаче са на голямо разстояние един от друг и не се виждат добре. Това е трудно за ориентиране място, защото освен основната пътека има и множество животински. При последния кол се достига тревисто възвишение с красива гледка на юг към долината на река ''Чешковица'' и ''Мургаш'' (50 минути от местността ''Дълбокия трап'', 4 часа и 50 минути от ''хижа “Лескова”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След последния кол пътеката &amp;lt;u&amp;gt;продължава на юг&amp;lt;/u&amp;gt; през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка поради липса на дървета, върху които да се постави. Навлиза се в гора, като се слиза до най-ниската точка – местността ''Снегьова бара'' (800 м), от която започва изкачването към връх ''Мургаш''. Вляво (на изток) са началните притоци на ''Врачешка река'' (р. Чешковица), а вдясно (на запад) е долината на р. ''Еловица'' (начален приток на ''р. Ябланица''). Четиридесет минути след ''Папратливите поляни'' се стига до земния път на газопровода от Ботевград към София, който пресича билото на Стара планина северозападно от връх ''Мургаш''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръбите на газопровода са заровени в земята, а трасето му е обозначено с ниски 50-сантиметрови бетонови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова туристическа маркировка. Покрай него има земен път, на места стръмен и обрасъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Надясно (на запад) пътят покрай газопровода се спуска много стръмно към долината на ''р. Еловица'' (на 600 м). Тя се използва като авариен източник на вода. Покрай нея има земен път, по който може да се стигне на север до ''махала Търсава'' на с. ''Ябланица''. Западно от реката се намира гористият ''Калоянов рид'', който се спуска на север от връх ''Мургаш''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наляво (на запад) пътят покрай газопровода се спуска близо до ''Врачешкия манастир'' (2 часа и 30 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мястото, където Ком – Емине пресича газопровода, е обозначено с табелки. Пътеката &amp;lt;u&amp;gt;продължава напред&amp;lt;/u&amp;gt; (на юг), като трябва да се преодолее еднометров стръмен праг от другата страна на пътя, след което се продължава с по-малък наклон през гората. Алтернативата на стръмното изкачване е да се продължи 100 м наляво (на изток) по пътя на газопровода в посока ''Врачеш'' и после надясно (на юг) и нагоре по немаркиран земен път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно 10 минути (600 м) в широколистната гора, след което се сливат малко преди излизането в местността ''Циганска поляна''. След още 20 минути през гората се излиза в местността ''Белия камък'' (1270 м). През поляните на ''Белия камък'' пътеката следва коловете от зимната колова маркировка, докато се стигне подножието на скалите, дали наименованието на местността. Стига се до кръстопът: на последния стълб има табели, сочещи пътеките към [[хижа “Мургаш”]], връх ''Мургаш'' и прохода [[Витиня]], а на скалите отсреща (на юг) високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута във формата на кръст (1 час и 10 минути от ''Папратливите поляни'', 2 часа от местността ''Дълбокия трап'', 6 часа от ''хижа “Лескова”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA&amp;diff=196</id>
		<title>Хижа “Лескова” - местност Белия камък</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D_-_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA&amp;diff=196"/>
				<updated>2017-01-04T17:38:14Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Лескова” - местност Белия камък (6 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От [[хижа “Лескова”]] може &amp;lt;u&amp;gt;да се тръгне обратно на север&amp;lt;/u&amp;gt; – по пътеката, описана при слизането от билото до хижата в предходния етап. За 30 минути се излиза на главната билна колова маркировка Ком – Емине, по която се продължава &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; (югоизток-юг), подсичайки [[връх Увеса]]. Още 30 минути след това се стига до ''седловина Преслопа''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Макар подсичането на ''връх Увеса'' да е приятно и от ливадите да се откриват гледки към [[връх Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Витоша]], то може да бъде пропуснато, като от ''хижа “Лескова”'' се излезе на билото директно &amp;lt;u&amp;gt;на югоизток&amp;lt;/u&amp;gt; от хижата (южно от ''връх Увеса''). От ''хижа “Лескова”'' маркировката продължава на изток със стръмно изкачване покрай дърво с множество табели. За да се спести изкачването, може &amp;lt;u&amp;gt;да се заобиколи&amp;lt;/u&amp;gt; по земния път 50 м на север до ъглопътя, където се завива по пътя надясно (на юг) и се връща до маркировката източно от хижата. Маркировката, идваща от хижата, пресича земния път и през рядка гора и поляни се изкачва на изток-югоизток до нов земен път. Той идва от север, от 180-градусовия завой (намиращ се на 200 метра северно от хижата), описан в предходния етап. Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; по този път на юг-югоизток, като се минава покрай две изоставени полусъборени къщи от [[Лескова махала]]. След 300 м се стига до ъглопът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук има два варианта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Маркираният с лентова маркировка и табели вариант продължава &amp;lt;u&amp;gt;наляво&amp;lt;/u&amp;gt; (на изток) и нагоре. След това земният път върви по северния край на гора, изкачва се на билото и се съединява с коловата маркировка на основния билен маршрут Ком – Емине, идващ от северозапад (след като е подсякъл югозападния склон на ''връх Увеса''). Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; (на юг-югоизток) по коловата маркировка през своеобразен портал от красиви големи дървета, на които има поставени марки и табели. След още 20 минути (500 м) се слиза на ''седловина Преслопа''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Немаркираният вариант (малко по-кратък) продължава по пътя &amp;lt;u&amp;gt;надясно&amp;lt;/u&amp;gt; (на югоизток), минава покрай последните къщи на ''Лескова махала'', през горичка и поляни и за 20 минути се достига ''седловина Преслопа''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Седловина Преслопа'' се намира между ''връх Увеса'' (1455 м) на север и [[връх Бигла]] (1321 м) на юг. Източно от нея е ''Тевната река'', начален приток на ''р. Боговица'', а на запад – ''Карачов дол'', начален приток на ''р. Девич''. Тук се срещат землищата на [[с. Литаково]] и ''Лескова махала''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Преслопа'' се тръгва право &amp;lt;u&amp;gt;на юг&amp;lt;/u&amp;gt; с леко изкачване на ''връх Бигла''. Вдясно (на запад) остава връх [[Белинишка чука]] (1243 м). ''Връх Бигла'' е покрит с гори и от него няма гледка. Той не се качва. При подсичането му се пресичат множество дървосекачески пътища, правилният път често променя посоката си и затова трябва внимателно да се следи маркировката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На слизане от върха широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана става по-трудно проследима, като основната посока е &amp;lt;u&amp;gt;на югоизток-изток&amp;lt;/u&amp;gt;. Навлиза се във вековна букова гора, където има сечище. Един час след ''седловината Преслопа'' (1 час и 30 минути след хижа ''“Лескова”'') пътеката излиза от гората в северозападния край на местността ''Малка Белева поляна''. В североизточния ѝ край има ловджийско чакало, в което при необходимост могат да пренощуват двама-трима души, има врата и прозорци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вляво (на изток) води път до ''с. Литаково'' (9 км), а вдясно (на запад) се спуска път до ''махала Лаг'' на [[с. Огоя]] (1 час и 30 минути до ''махала Лаг''; 2 часа до центъра на ''с. Огоя''). На 10 минути надолу по пътя за ''с. Огоя'' се намира ''Хайдушкото кладенче'' (извор), което понякога пресъхва.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стълбовата маркировка пресича поляната в южна посока и за 5 минути се качва на връх Белева поляна (1185 м). Почти на най-високата му точка има метален стълб от ЗКМ. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Панорамата от върха е забележителна. Право на север е голата Брезовишка могила, вдясно от нея е гористата Тихова могила, пред която е закътаната Малка Белева поляна с ловното чакало, през която е минал маршрут Ком – Емине. Вляво от тях изпод мощния купол на гористия връх Бигла се подава Увеса. На запад при ясно време се стелят планините от Краището до Осоговска планина с връх Руен. От Витоша се вижда само Копитото с телевизионната кула. Южният хоризонт се запълва от Муртините чукли и Златаришка чукла. Между тях – право на юг – първенецът на Балканския полуостров – връх Мусала, вляво от който се редят върховете на Източна Рила до връх Белмекен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На изток билото на Стара планина продължава с Рудешки камък, Мургаш, Звездец и Баба. Следват върховете Капалу, Курдуна, Свищиплаз, Паскал, Картала, Вежен. И накрая – Амбарица, Купена, Ботев, Кадемлиите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Върхът може да не се изкачва, а да се подсече отляво (от изток) по пътека, минаваща в покрайнините на гората, по която рядко се минава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От върха се слиза в южна посока по стръмен каменист път, покрай който продължава зимната колова маркировка. Върви се през нискостеблени храсти и се излиза на равната и обширна Белева поляна (Голяма Белева поляна). Вдясно (западно), на 50 метра от пътя, се намира котата на връх Данчулица (1113 м) – леко възвишение с трудно забележим бетонен знак.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В южния край на поляната, преди земният път да навлезе в гората, надясно (на запад) отново се отделя път за махала Лаг на с. Огоя (2 часа), който следва първите притоци на Огойска река, и след половин час (в т.нар. местност Водослива) се слива с пътя, слизащ от Малка Белева поляна през Хайдушкото кладенче.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В началото на пътя за с. Огоя, на 70 м вдясно (западно) и надолу от последния маркировъчен стълб на коловата маркировка, се намира чешма Мечулица, изградена от доброволци от Планинарски форум (http:// planina.e-psylon.net) през пролетта на 2014 година по идея на ком-еминееца Мехмет Шакир (Мечо). Мястото е подходящо за отдих и нощувка (10 минути от връх Белева поляна, 1 час и 50 минути от хижа “Лескова”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наблизо (вдясно, западно от пътя) има малка паметна плоча на загиналия на 20 октомври 1974 г. при злополука при изпълнение на служебния си дълг Петър Цветков Стоянов (роден на 5 юли 1942 г. в с. Буковец). След нея се навлиза в букова гора и започва постепенно изкачване, заобикаляйки връх Златаришка чукла (Златаришки камък) (1266 м) от запад. Има сечище и затова трябва да се следи маркировката. Десните разклонения (на запад) водят към Канни дол и Муртините чукли. Държат се левите разклонения на юг-югоизток и за 20 минути се излиза на билната поляна Прекръстето, където има самотен маркировъчен кол. Тук отново се открива гледка към връх Мургаш, гънките на Софийска планина и купола на Витоша.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Надясно (на запад) покрай връх Муртините чукли (1235 м) се отделя немаркиран път към с. Ябланица. След стълба маркираната пътека завива наляво (на изток) и отново навлиза в гората, заобикаляйки от юг връх Златаришка чукла. Пет минути по-късно вдясно (южно) от пътеката има висока скала с огнище в подножието ѝ – Златаришки камък. Отляво се извисяват стръмните склонове на връх Златаришка чукла. Самият връх не се вижда. След още 10 минути отново се излиза на билна поляна – местността Осенов преслоп. Появява се колова маркировка, стръмно спускаща се от северозападния към югоизточния край на обширната поляна. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към с. Ябланица. По него за един час може да се слезе до асфалтовия път между махалите Рудешки дол и Горановци, откъдето до центъра на с. Ябланица са 4,5 км. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От предпоследния стълб в долния край на поляната вдясно (на юг) има пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи водата. От него извира река Бръзака, приток на река Търсава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поляната на Осенов преслоп е дълга около 560 метра, пресича се за 5 минути и се продължава на югоизток. Навлиза се в гората, като се подсича връх Рудешки камък (1178 м) – първо от юг, а след това от изток. Върви се по земен път, с леки изкачвания и слизания. След 20 минути вдясно се появява оградата на ДДС “Витиня”. От тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава от маркировката, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се връх Погледец (1126 м), като се върви на югоизток. Следва стръмно спускане и се стига до бариера, която предшества излизането на пътя Врачеш – Ябланица в местността Дълбокия трап (1 час и 30 минути от Осенов преслоп и 4 часа от хижа “Лескова”). Тук главното старопланинско било се пресича от земния път между село Ябланица и село Врачеш. Надясно (на запад) той стига до ловен дом “Търсава”, махала Търсава на с. Ябланица (4 км), а наляво (на изток) - до Врачешкия манастир (10 км).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Врачешкият манастир “Св. Четиридесет мъченици” се намира на водослива на реките Мерущница и Чешковица, в подножието на малкия връх Калето (650 м). Манастирът е на около 4 км от с. Врачеш, на 7 км западно от Ботевград и на 60 км източно от София.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Манастирът е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. По време на турското робство манастирът е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през ХVIII в., е сринат до основи и потъва в забрава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на ХIХ век Врачешкият манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша ,и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от ХVII век). През 1891 г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно около нея се изгражда манастирският комплекс.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пресича се пътят и се продължава по коларски път в югоизточна посока. Минава се през сечище, след което вдясно (южно) от пътеката се намира малката закътана Йовчова поляна. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Четиридесет минути след местността Дълбокия трап гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Подсича се южният склон на връх Чилек (1100 м). За кратко се вижда колко близо е вече връх Мургаш. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следва местността Папратливите поляни – гъсто обрасли с папрат, шипкови и глогови храсти поляни, където пътеката рязко променя посоката си от югоизточна на югозападна. От завоя на пътеката нагоре (на югозапад) са поставени маркировъчни колове, които обаче са на голямо разстояние един от друг и не се виждат добре. Това е трудно за ориентиране място, защото освен основната пътека има и множество животински. При последния кол се достига тревисто възвишение с красива гледка на юг към долината на река Чешковица и Мургаш (50 минути от местността Дълбокия трап, 4 часа и 50 минути от хижа “Лескова”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След последния кол пътеката продължава на юг през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка поради липса на дървета, върху които да се постави. Навлиза се в гора, като се слиза до най-ниската точка – местността Снегьова бара (800 м), от която започва изкачването към връх Мургаш. Вляво (на изток) са началните притоци на Врачешка река (р. Чешковица), а вдясно (на запад) е долината на р. Еловица (начален приток на р. Ябланица). Четиридесет минути след Папратливите поляни се стига до земния път на газопровода от Ботевград към София, който пресича билото на Стара планина северозападно от връх Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тръбите на газопровода са заровени в земята, а трасето му е обозначено с ниски 50-сантиметрови бетонови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова туристическа маркировка. Покрай него има земен път, на места стръмен и обрасъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Надясно (на запад) пътят покрай газопровода се спуска много стръмно към долината на р. Еловица (на 600 м). Тя се използва като авариен източник на вода. Покрай нея има земен път, по който може да се стигне на север до махала Търсава на с. Ябланица. Западно от реката се намира гористият Калоянов рид, който се спуска на север от връх Мургаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наляво (на запад) пътят покрай газопровода се спуска близо до Врачешкия манастир (2 часа и 30 минути).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мястото, където Ком – Емине пресича газопровода, е обозначено с табелки. Пътеката продължава напред (на юг), като трябва да се преодолее еднометров стръмен праг от другата страна на пътя, след което се продължава с по-малък наклон през гората. Алтернативата на стръмното изкачване е да се продължи 100 м наляво (на изток) по пътя на газопровода в посока Врачеш и после надясно (на юг) и нагоре по немаркиран земен път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно 10 минути (600 м) в широколистната гора, след което се сливат малко преди излизането в местността Циганска поляна. След още 20 минути през гората се излиза в местността Белия камък (1270 м). През поляните на Белия камък пътеката следва коловете от зимната колова маркировка, докато се стигне подножието на скалите, дали наименованието на местността. Стига се до кръстопът: на последния стълб има табели, сочещи пътеките към хижа “Мургаш”, връх Мургаш и прохода Витиня, а на скалите отсреща (на юг) високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута във формата на кръст (1 час и 10 минути от Папратливите поляни, 2 часа от местността Дълбокия трап, 6 часа от хижа “Лескова”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%8F%E2%80%9D_%E2%80%93_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=195</id>
		<title>Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%A2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%8F%E2%80%9D_%E2%80%93_%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0_%E2%80%9C%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D&amp;diff=195"/>
				<updated>2017-01-04T17:27:37Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова” (6 часа) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От [[хижа “Тръстеная”]] се поема &amp;lt;u&amp;gt;в южна посока&amp;lt;/u&amp;gt; през малиновите насаждения. След 300 метра се излиза през порта в оградата, пресича се земен път и се продължава &amp;lt;u&amp;gt;по пътеката на юг&amp;lt;/u&amp;gt; през поляни. Вдясно (западно) остава ''Горното езеро''. След още 700 метра &amp;lt;u&amp;gt;се излиза на земния път&amp;lt;/u&amp;gt; при ''местност Чемерника'', където се намира биоферма “Чемерник”. Този земен път идва от ''местността Ключ'', където се срещат двата пътя – от [[с. Бов]] (7 км) и от [[с. Лакатник]] (7 км). Който не желае да се отбива в ''хижа “Тръстеная”'', може да продължи от разклона 500 метра преди хижата &amp;lt;u&amp;gt;по земния път&amp;lt;/u&amp;gt; от ''с. Лакатник'' в южна посока до ''местността Ключ'', откъдето по пътя &amp;lt;u&amp;gt;в югоизточна-източна посока&amp;lt;/u&amp;gt; за 5 минути се стига до ''местността Чемерника''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Биоферма “Чемерник” е разположена в северното подножие на [[връх Издремец]], до ''Горното езеро''. Представлява комплекс от постройки, включващи три къщи за гости с капацитет 23 места. Предлагат се храна, мляко и млечни произведения. Освен овце, крави и коне във фермата като атракция се отглеждат и муфлони, елени и глигани.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на всеки летен месец се провеждат рицарски турнири.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължава се &amp;lt;u&amp;gt;на юг&amp;lt;/u&amp;gt; по колова и лентова маркировка. Вдясно (западно) от пътеката има чешма. През поляни и ливади в широколистната гора се стига до северното подножие на ''вр. Издремец'' (1493 м). Той е втори по височина в [[Голема планина]], обгледен връх, от който при ясно време могат да се видят позлатените кубета на храм “Свети Александър Невски” в София. Върхът може да се изкачи без пътека през проходима широколистна гора за 30 минути.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътеката продължава &amp;lt;u&amp;gt;в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt;, подсича североизточните открити склонове на ''връх Издремец'', от които се открива широка панорама към [[Врачанския Балкан]] на север и [[Ржана планина]] на изток. Навлиза се в гъста букова гора, в която се върви 15 минути и се излиза на ''Манастирската ливада'' – характерна голяма поляна с маркировъчен стълб (1 час от ''хижа “Тръстеная”''). Тук пътеката променя рязко посоката си &amp;lt;u&amp;gt;от югоизточна на югозападна&amp;lt;/u&amp;gt;, спуска се стръмно до началото на дере, което се пресича. Мястото е мочурливо. Пътеката продължава &amp;lt;u&amp;gt;на юг&amp;lt;/u&amp;gt; и преминава в земен път, успореден на билото. 5 минути (200 м) след дерето се стига до разклон (1 час и 15 минути от ''хижа “Тръстеная”''). Вляво (на югоизток) слиза пътеката за [[манастир “Седемте престола”]] (жълта маркировка). Червената маркировка продължава &amp;lt;u&amp;gt;направо и вдясно (на юг)&amp;lt;/u&amp;gt;, подсичайки източните склонове на [[връх Лиляка (1399 м)]]. След 10 минути от разклона за манастира (25 минути от манастирската ливада) се излиза в ''местността Баин камък'' (стара кариера за червен гранит).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От характерна скала, надвесена над склона, се открива гледка на изток към долината на [[река Габровница]] и сгушения в нея ''манастир “Седемте престола”''. На заден план се извисяват варовиковият масив на [[връх Козница]] (1636 м), първенецът на ''Ржана планина'', и [[Чукава]] (1588 м), първенецът на ''Голема планина''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Осеновлашкият [[манастир “Рождество Богородично”]] се намира на 10 км от [[гара Елисейна]] и е разположен на границата между ''Голема'' и ''Ржана планина''. По-известен е с името ''“Седемте престола”'' заради своята уникална църква със седем параклиса.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Историята му започва през ХVI век и оттогава два пъти е разрушаван и след това възстановяван, което вдъхновява Вазов да напише прекрасните стихове на “Клепалото бие”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Уникални са още големият резбован дървен полилей “Хоро” и манастирското клепало, изработено от железните врати на крепостта Калето по идея на ''Софроний Врачански''. Останките от крепостта се намират в близост до манастира.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В двора на манастира е гробът на ''поета Змей Горянин'', а от другата страна на пътя се намира аязмо (извор с лековита чудотворна вода).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
10 минути след ''Баин камък'' коларският път достига до ''местността Берилова воденица'' – обширни поляни с ловджийско чакало, маркировъчен кол и гледки към ''махалите Редина'', ''Размерица'' и ''Лесков дол'' надясно (на запад), закъдето се отделя земен път. Според едно предание оттук ''хан Крум'' е наблюдавал битката с византийците за превземането на София през 809 година. От ''местността Берилова воденица'' пътят продължава &amp;lt;u&amp;gt;в югоизточна посока&amp;lt;/u&amp;gt; през рехави гори и билни поляни. Редуват се широколистни и иглолистни дървета. Преминава се покрай [[връх Старо пладнище]] (1297 м), ''Говеждия преслоп'', ''Вита поляна'' и [[връх Плато]] (Чух петел), който остава вляво (източно) от пътеката. &amp;lt;u&amp;gt;Продължава се през просторните поляни&amp;lt;/u&amp;gt;, южно от върха се достига до седловина с кръстопът в ''местността Влаина'' (1 час от ''Берилова воденица'' / 2 часа и 35 минути от ''хижа “Тръстеная”''). Отдясно (от запад) се изкачва земният път от ''град Своге'' и ''махала Лесков дол'', който пресича билото и се спуска наляво (на югоизток-изток) към [[село Брезов дол]] и шосето от [[село Осеновлаг]] за ''манастир “Седемте престола”'' и ''село Елисейна''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Маршрутът Ком – Емине'' &amp;lt;u&amp;gt;пресича кръстопътя от север на юг&amp;lt;/u&amp;gt; и продължава през ливадите на ''местността Влаина''. От ''Берилова воденица'' до тук периодично се появяват колове от зимната маркировка, като повечето от тях са отрязани и са останали само бетонните основи. Право насреща се издига тревистият [[връх Високата чукла]] (1337 м). Той е важен орографски възел между долините на [[Лесковдолската (Размеришката)]], [[Брезовдолската]] и [[Кръстешката река]]. За 15 минути червената маркировка подсича върха от изток през нискостеблена гора, храсталаци и поляни. При желание върхът може да бъде изкачен по земен път. Отгоре се откриват гледки към ''Северозападна Рила'', ''Витоша'', ''Люлин'', ''Вискяр'', ''Руй'' и планините от ''Краището'', а на север може да се проследи изминатият дотук път от [[връх Ком]] покрай върховете ''Малък Ком'', [[Зелена глава]], [[Тодорини кукли]], [[Крушачки връх]], [[Калугерска чукла]], [[Угърски връх]], [[Яворец]], [[Издремец]], [[Лиляка]], [[Старо пладнище]], [[Плато]] и [[Влаина]]. На север се показват най-високите части на ''Врачанския Балкан'', на североизток е масивът на ''Ржана планина'' и ''вр. Козница'', на изток – предстоящият път между [[връх Лескова могила]] и ''връх Чукава''. На югоизток е легендарният [[Мургаш]], а между него и ''Чукава'' съвсем леко се подават [[връх Звездец]], [[Етрополска Баба]] и [[Марагидия]] от [[Етрополската планина]] (граница между Западна и Средна Стара планина).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В източното подножие на връх ''Високата чукла'' маркираният път минава покрай изворче с малък дебит, което обаче не пресъхва и в най-сухите лета (важен водоизточник за този преход).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След изворчето се стига до кръстопът на земни пътища. Отдясно (от северозапад) се спуска пътят от върха, който продължава на юг към [[връх Джуренец]] (1397 м). Между тях (вдясно, в югозападна посока) се отделя път за [[село Батулия]] покрай [[река Кръстешка]]. Идвайки от север, маркировката продължава &amp;lt;u&amp;gt;по пътя вляво (на изток)&amp;lt;/u&amp;gt; през букова гора със сечища (да се внимава за отклоненията на дърварските пътища). За 30 минути (45 минути от кръстопътя в ''местността Влахина'') 1 час и 45 минути от ''Берилова воденица'' (3 часа и 20 минути от ''хижа “Тръстеная”'') се стига до [[горски дом “Чукава”]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Горски дом “Чукава”'' представлява изоставена едноетажна постройка. Няма възможност за преспиване. Няма вода!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След ''горски дом “Чукава”'' пътят &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, подсичайки северните склонове на ''връх Чукава'' (1588 м) с леко, но постоянно изкачване. След 1 час се пресича малко поточе, течащо през тръба под пътя, след което се излиза на голяма поляна с кръстопът. На север слиза път към ''село Осеновлаг'' и долината на ''река Габровница'', над която се извисява трапецовидният масив на ''връх Козница'' (1363 м). Той се разпознава по предавателя, който се намира недалече западно от най-високата му точка. На юг се изкачва път за ''връх Чукава'' – първенеца на ''Голема планина'' (30 минути). 50 метра по-нагоре по този път и западно от него има маса с пейки и огнище, а на още 30 метра западно от тях се намира изворчето ''Хайдушкият кладенец''. Мястото е подходящо за почивка или пренощуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Ком – Емине'' продължава &amp;lt;u&amp;gt;по пътя на изток-югоизток&amp;lt;/u&amp;gt;, подсичайки източните склонове на ''връх Чукава''. С леко спускане за 30 минути се стига до ''местността Разделената вода'' (1380 м) (1 час 30 минути от ''Горски дом “Чукава”''). Тук е вододелът на ''реките Брезовдолска'' и ''Огойска'', откъдето идва и името на местността – място, където един поток се разделя към два различни водосбора. Явлението се нарича бифуркация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От ''Разделената вода'' пътят &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток-североизток&amp;lt;/u&amp;gt; по равното тревисто било. След 20 минути се стига ''оброчището “Свети Дух”'' – каменен кръст и метална кутия за палене на свещи отляво на пътя в началото на гората. След оброка има кръстопът с табелки върху старо голямо самотно дърво. Наляво (на север) слиза път към ''село Осеновлаг'' за 1 час и 20 минути. Надясно (на югоизток) слиза път до ''Лескова махала'' (стар вариант на ''Ком – Емине'', който минава покрай къщите и дворовете на изоставената махала и след 20 минути достига [[хижа “Лескова”]]). Маркираният с лентова и колова маркировка път &amp;lt;u&amp;gt;продължава на изток&amp;lt;/u&amp;gt;, подсичайки южните склонове на връх ''Лескова могила'' (1432 м) и достига западното подножие на [[връх Увеса]] (1455 м). Върви се през ливади и пасища. Главната билна маркировка траверсира югозападния склон на ''връх Увеса'', постепенно завивайки надясно (на юг).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''Хижа “Лескова”'' остава вдясно (западно) от главното било. До нея се стига по отклонение, маркирано със стълбова и лентова маркировка, което се отделя от главната билна маркировка при западното подножие на ''вр. Увеса'' още преди подсичането му (30 минути от оброчището). Коловете &amp;lt;u&amp;gt;слизат в южна посока&amp;lt;/u&amp;gt; и стигат до широколистна гора, в която се продължава по ясно очертана пътека с червена маркировка. Пресича се началото на поток с каптаж. Стига се до дърво, върху което червена марка обозначава предстоящ завой надясно (на запад). Излиза се на поляна с кръстопът и &amp;lt;u&amp;gt;се поема по десния път (на запад)&amp;lt;/u&amp;gt;, който слиза до голям 180-градусов завой на 200 метра северно от ''хижа “Лескова”''. &amp;lt;u&amp;gt;Тръгва се надясно (на югозапад)&amp;lt;/u&amp;gt; и след 100 метра се стига нов ъглопът. Хижата се вижда на 100 метра &amp;lt;u&amp;gt;по десния път (на югозапад)&amp;lt;/u&amp;gt; (20 минути от билото; 2 часа и 40 минути от ''горски дом “Чукава”''; 4 часа и 25 минути от Берилова воденица; 6 часа от ''хижа “Тръстеная”'').&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се пропусне описаната по-горе отбивка от билния път и се продължи по билото, до ''хижа “Лескова”'' може да се стигне и от южното подножие на ''връх Увеса'' по земен път, &amp;lt;u&amp;gt;отклоняващ се надясно (на запад)&amp;lt;/u&amp;gt;. Този път слиза до кръстовището на поляната след дървото с марка за завой надясно, откъдето &amp;lt;u&amp;gt;се продължава направо (на запад)&amp;lt;/u&amp;gt; за хижата по вече описания маркиран път (15 минути от билото). ''Хижа “Лескова”'' се намира в ''махала Лескова''. На 27 км от ''гара Елисейна'' (21 км асфалтово шосе до ''село Осеновлаг'' и 6 км земен път) и на 25 км от [[село Реброво]] (19 км по асфалтово шосе до [[село Огоя]] и 6 км земен път). Представлява едноетажна сграда с капацитет 28 места. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат. Не работи постоянно, нужно е предварително запитване. Има голям навес с пейки, маси и огнище, под който при нужда може да се пренощува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=194</id>
		<title>Mестност Зла поляна - проход Витиня</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=M%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%97%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_-_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F&amp;diff=194"/>
				<updated>2016-11-16T16:59:16Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: Нова страница: __NOTOC__ __NOEDITSECTION__  == Местност Зла поляна – прход Витиня  (4 часа и 45 минути) ==  Отсечката Зла поля...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Местност Зла поляна – прход Витиня  (4 часа и 45 минути) ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечката Зла поляна – Витиня е лека за минаване, защото е предимно спускане и се върви по земен път. Въпреки това е трудна за ориентиране, върви се почти само в гора и има много отклонения. Необходимо е да се държи лява посока, като се следва билният път от южната страна на билото. Левите разклонения (на север) се спускат към с. Врачеш, а десните разклонения (на юг) – към с. Чурек. Надясно (на юг) остават долините на реките Метликовица и Крушевица, чиито води се сливат в с. Чурек. Вляво (на север) се спускат реките Осеница (към с. Врачеш) и Оряк и Бела река (към язовир “Бебреш”).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Говедарника на Зла поляна в северна посока се спуска пътека за с. Врачеш, маркирана с жълта лентова маркировка. Червената маркировка пресича поляната по дължина в източна посока (има жалони от ЗКМ) и навлиза в гъста букова гора. Върви се на изток и за 20 минути се стига до наклонената горска поляна Яворец, като се подсича южния склон на слабо изразения вр. Въртешката (1494 м). Постепенно пътят завива на юг, криволичейки през гора със сечища. Преминават се местностите Разкръстето и Паницата, откъдето през поляните се открива гледка на запад към вр. Мургаш и на юг към купола на Витоша, Мусала и Западна Рила. Така за 40 минути от поляната Яворец (1 час от м. Зла поляна) се стига до вр. Ралчовска Белимица (1410 м) – м. Биленица – обширни поляни, заобиколени от красиви широколистни дървета. Оттук отново се открива гледка назад към вр. Мургаш и на юг към Витоша и Западна Рила. След няколко минути, пътеката пресича тесен рехав горски пояс и слиза в малката низина Бечова поляна (ливада) (1 час и 10 минути от м. Зла поляна). Тя е кръстопът – надясно (на юг) се спуска земен път до с. Чурек (през Чурешката поляна и вр. Малова могила), наляво (на север) слиза пътека за с. Врачеш (през Елов връх и долината на р. Чешковица).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От Бечова поляна се продължава на югоизток, пресича се тесен пояс от рехави дървета, прекосява се нова малка ливада и след 15 минути се стига до ъглопът. Надясно (на юг) се отделя земен път за с. Чурек (през вр. Коня). Земният път на Ком – Емине завива наляво и все през гората отначало в източна, а след това в югоизточна посока за 30 минути (1 час и 55 минути от м. Зла поляна) излиза на поляната Маанатец (Махнатец), в източния край на която има големи каменни блокове и стари букови дървета, хвърлящи сянка над ливадата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пътят води все в източна посока, за 15-20 минути (2 часа и 15 минути от м. Зла поляна) се стига до местността Сватбарника – поляна с нов кръстопът. Надясно (на юг) слиза пътека покрай ляв приток на р. Крушевица, а след това покрай самата р. Крушевица до с. Чурек. Наляво (на север) се спуска пътека по Чурешки рът до язовир “Бебреш” и с. Врачеш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Земният път на Ком-Емине пресича м. Сватбарника и от източния ѝ край отново навлиза в гората. Още 40 минути се върви все през гора със сечища, внимава се за разклоняващите се второстепенни горски пътища, като накрая се минава покрай малките горски поляни Кърджалийски щетини (щетина – място, където се добивали дървени въглища, обикновено равни горски поляни, в които се правели жижници – специална купчина дърва в трап, яма, където дървата бавно се овъглявали и превръщали във въглища). Достига се Хайдушкото кладенче – удобно място за почивка с чешма и кът за отдих с малка беседка (2 часа и 55 минути от м. Зла поляна). Пътеката завива на югоизток-юг и след 10 минутно леко спускане се достига обширната Витинска поляна (3 часа и 05 минути от м. Зла поляна). Тя се пресича в долния (южен) край, продължава се през букова гора и малки полянки с гледка на юг. За 20 минути се стига до разклон в местността Овнарника. Продължава се по левия път (на изток), който слиза стръмно по Витинския рид. Върви се през гора 30 минути и се стига до просека на електропровод. Веднага след пресичането на електропровода червената маркировка изоставя земния път и продължава вляво (право на изток) директно към прохода Витиня. Сто метра след разклона, дълбоко под земята минава тунелът “Витиня”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тунел “Витиня” е част от автомагистрала “Хемус”, предназначена да свързва столицата София с гр. Варна. Той е първият от четирите тунела в посока Варна (останалите са “Топли дол”, “Ечемишка” и “Правешки ханове”). Състои се от две тръби, всяка със сечение 86 кв. м. и дължина 1125 м. Прокопан е под най-високата точка на седловината Витиня. Навлиза в снагата на планината на 928 м н. в. и излиза от нея на 880 м н. в. Залисани в следенето на маркировката, ком-еминейците рядко се сещат, че точно в този момент под краката им се движат коли, забързани към едно ежедневие, толкова различно от това, което очаква туристите в следващите две седмици – на единение с природата. И както в народните приказки – и тук има два свята – Долната и Горната земя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След пресичането на електропровода и тунела “Витиня” червената маркировка се спуска директно на изток и след 250 метра излиза на прохода Витиня, югозападно от бензиностанцията (4 часа и 45 минути от Зла поляна, 6 часа от х. “Мургаш”, 11 часа и 15 минути/12 часа/13 часа и 45 минути от х. “Лескова”). Дотук може да се стигне и като, след пресичането на електропровода, се продължи по земния път от Зла поляна, който върви на югоизток, след което завива на североизток и излиза на прохода (има бариера) южно от бензиностанцията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
До бензиностанцията (югоизточно) има чешма със статуя на мечка. На 100 м северно от чешмата, вляво (западно) от портите на ДДС “Витиня” е туристическа спалня “Витиня”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Проходът Витиня, наричан още Чурешки проход, свързва Северна с Южна България. От едната страна е язовир “Бебреш”, намиращ се край Ботевград, а от другата е село Потоп. Дължината на прохода е 28,8 км. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През седловината е имало пътища още по времето на траките и римляните. През 1865 г. е изградено шосе, а през 1934 г. автомобилен път, който измества движението от Арабаконашкия проход към Витиня. Днес през Витиня почти не минават коли, заради автомагистрала “Хемус”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Туристическа спалня “Витиня” се намира на прохода Витиня, на 965 м н. в. Представлява едноетажна барака с 20 легла. Електрифицирана, с външна чешма. Сградата е неподдържана, условията за нощувка не са добри. Работи само през лятото. Необходимо е предварително обаждане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
----&lt;br /&gt;
Яница Илиева&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Стефан Илиев&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Навигация ==&lt;br /&gt;
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=193</id>
		<title>Отсечки от маршрута Ком Емине</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://ke.bgmountains.org/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BC_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5&amp;diff=193"/>
				<updated>2016-11-16T16:56:52Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Dido: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;__NOEDITSECTION__&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Отсечки от маршрута „Ком-Емине“ == &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отсечките са подредени последователно от запад на изток по трасето на маршрута  „Ком-Емине“ и могат да се ползват за изготвянето на самостоятелен маршрут.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;wikitable&amp;quot;&lt;br /&gt;
! Отсечка&lt;br /&gt;
! Времетраене&lt;br /&gt;
! Дистанция&lt;br /&gt;
! Денивелация, качване&lt;br /&gt;
! Денивелация, слизане&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа „Ком” (нова) - връх Ком]] || 2 часа &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Връх Ком – Петрохан]] || 3 часа и 15 минути &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Петрохан – хижа „Пробойница”]] || 5 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”]] || 7 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Хижа “Лескова” - местност Белия камък ]] || 6 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|Mестност Белия камък - местност Зла поляна &lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант едно през връх в. Мургаш]] || 3 часа&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - източно от в. Мургаш - местност Зла поляна|Вариант две източно от в. Мургаш]] || 1 час и 45 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|style=&amp;quot;padding-left:50px;&amp;quot;|[[Mестност Белия камък - р. Чешковица - местност Зла поляна|Вариант три през р. Чешковица]] || 30 минути&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|[[Mестност Зла поляна - проход Витиня]] || 4 часа и 45 минути&lt;br /&gt;
|}&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Dido</name></author>	</entry>

	</feed>