Преглеждане на кода на Хижа “Лескова” - местност Белия камък

__NOTOC__
__NOEDITSECTION__

== Хижа “Лескова” - местност Белия камък (6 часа) ==

От [[хижа “Лескова”]] може <u>да се тръгне обратно на север</u> – по пътеката, описана при слизането от билото до хижата в предходния етап. За 30 минути се излиза на главната билна колова маркировка Ком – Емине, по която се продължава <u>надясно</u> (югоизток-юг), подсичайки [[връх Увеса]]. Още 30 минути след това се стига до ''седловина Преслопа''.

Макар подсичането на ''връх Увеса'' да е приятно и от ливадите да се откриват гледки към [[връх Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Витоша]], то може да бъде пропуснато, като от ''хижа “Лескова”'' се излезе на билото директно <u>на югоизток</u> от хижата (южно от ''връх Увеса''). От ''хижа “Лескова”'' маркировката продължава на изток със стръмно изкачване покрай дърво с множество табели. За да се спести изкачването, може <u>да се заобиколи</u> по земния път 50 м на север до ъглопътя, където се завива по пътя надясно (на юг) и се връща до маркировката източно от хижата. Маркировката, идваща от хижата, пресича земния път и през рядка гора и поляни се изкачва на изток-югоизток до нов земен път. Той идва от север, от 180-градусовия завой (намиращ се на 200 метра северно от хижата), описан в предходния етап. Продължава се <u>надясно</u> по този път на юг-югоизток, като се минава покрай две изоставени полусъборени къщи от [[Лескова махала]]. След 300 м се стига до ъглопът.

Тук има два варианта.

Маркираният с лентова маркировка и табели вариант продължава <u>наляво</u> (на изток) и нагоре. След това земният път върви по северния край на гора, изкачва се на билото и се съединява с коловата маркировка на основния билен маршрут Ком – Емине, идващ от северозапад (след като е подсякъл югозападния склон на ''връх Увеса''). Продължава се <u>надясно</u> (на юг-югоизток) по коловата маркировка през своеобразен портал от красиви големи дървета, на които има поставени марки и табели. След още 20 минути (500 м) се слиза на ''седловина Преслопа''.

Немаркираният вариант (малко по-кратък) продължава по пътя <u>надясно</u> (на югоизток), минава покрай последните къщи на ''Лескова махала'', през горичка и поляни и за 20 минути се достига ''седловина Преслопа''.

''Седловина Преслопа'' се намира между ''връх Увеса'' (1455 м) на север и [[връх Бигла]] (1321 м) на юг. Източно от нея е ''Тевната река'', начален приток на ''р. Боговица'', а на запад – ''Карачов дол'', начален приток на ''р. Девич''. Тук се срещат землищата на [[с. Литаково]] и ''Лескова махала''.

От ''Преслопа'' се тръгва право <u>на юг</u> с леко изкачване на ''връх Бигла''. Вдясно (на запад) остава връх [[Белинишка чука]] (1243 м). ''Връх Бигла'' е покрит с гори и от него няма гледка. Той не се качва. При подсичането му се пресичат множество дървосекачески пътища, правилният път често променя посоката си и затова трябва внимателно да се следи маркировката.

На слизане от върха широколистната гора се превръща в смесена и пътеката от ясно очертана става по-трудно проследима, като основната посока е <u>на югоизток-изток</u>. Навлиза се във вековна букова гора, където има сечище. Един час след ''седловината Преслопа'' (1 час и 30 минути след хижа ''“Лескова”'') пътеката излиза от гората в северозападния край на местността ''Малка Белева поляна''. В североизточния ѝ край има ловджийско чакало, в което при необходимост могат да пренощуват двама-трима души, има врата и прозорци.

Вляво (на изток) води път до ''с. Литаково'' (9 км), а вдясно (на запад) се спуска път до ''махала Лаг'' на [[с. Огоя]] (1 час и 30 минути до ''махала Лаг''; 2 часа до центъра на ''с. Огоя''). На 10 минути надолу по пътя за ''с. Огоя'' се намира ''Хайдушкото кладенче'' (извор), което понякога пресъхва.

Стълбовата маркировка пресича поляната в южна посока и за 5 минути се качва на връх Белева поляна (1185 м). Почти на най-високата му точка има метален стълб от ЗКМ. 

Панорамата от върха е забележителна. Право на север е голата Брезовишка могила, вдясно от нея е гористата Тихова могила, пред която е закътаната Малка Белева поляна с ловното чакало, през която е минал маршрут Ком – Емине. Вляво от тях изпод мощния купол на гористия връх Бигла се подава Увеса. На запад при ясно време се стелят планините от Краището до Осоговска планина с връх Руен. От Витоша се вижда само Копитото с телевизионната кула. Южният хоризонт се запълва от Муртините чукли и Златаришка чукла. Между тях – право на юг – първенецът на Балканския полуостров – връх Мусала, вляво от който се редят върховете на Източна Рила до връх Белмекен.

На изток билото на Стара планина продължава с Рудешки камък, Мургаш, Звездец и Баба. Следват върховете Капалу, Курдуна, Свищиплаз, Паскал, Картала, Вежен. И накрая – Амбарица, Купена, Ботев, Кадемлиите.

Върхът може да не се изкачва, а да се подсече отляво (от изток) по пътека, минаваща в покрайнините на гората, по която рядко се минава.

От върха се слиза в южна посока по стръмен каменист път, покрай който продължава зимната колова маркировка. Върви се през нискостеблени храсти и се излиза на равната и обширна Белева поляна (Голяма Белева поляна). Вдясно (западно), на 50 метра от пътя, се намира котата на връх Данчулица (1113 м) – леко възвишение с трудно забележим бетонен знак.

В южния край на поляната, преди земният път да навлезе в гората, надясно (на запад) отново се отделя път за махала Лаг на с. Огоя (2 часа), който следва първите притоци на Огойска река, и след половин час (в т.нар. местност Водослива) се слива с пътя, слизащ от Малка Белева поляна през Хайдушкото кладенче.

В началото на пътя за с. Огоя, на 70 м вдясно (западно) и надолу от последния маркировъчен стълб на коловата маркировка, се намира чешма Мечулица, изградена от доброволци от Планинарски форум (http:// planina.e-psylon.net) през пролетта на 2014 година по идея на ком-еминееца Мехмет Шакир (Мечо). Мястото е подходящо за отдих и нощувка (10 минути от връх Белева поляна, 1 час и 50 минути от хижа “Лескова”).

Наблизо (вдясно, западно от пътя) има малка паметна плоча на загиналия на 20 октомври 1974 г. при злополука при изпълнение на служебния си дълг Петър Цветков Стоянов (роден на 5 юли 1942 г. в с. Буковец). След нея се навлиза в букова гора и започва постепенно изкачване, заобикаляйки връх Златаришка чукла (Златаришки камък) (1266 м) от запад. Има сечище и затова трябва да се следи маркировката. Десните разклонения (на запад) водят към Канни дол и Муртините чукли. Държат се левите разклонения на юг-югоизток и за 20 минути се излиза на билната поляна Прекръстето, където има самотен маркировъчен кол. Тук отново се открива гледка към връх Мургаш, гънките на Софийска планина и купола на Витоша.

Надясно (на запад) покрай връх Муртините чукли (1235 м) се отделя немаркиран път към с. Ябланица. След стълба маркираната пътека завива наляво (на изток) и отново навлиза в гората, заобикаляйки от юг връх Златаришка чукла. Пет минути по-късно вдясно (южно) от пътеката има висока скала с огнище в подножието ѝ – Златаришки камък. Отляво се извисяват стръмните склонове на връх Златаришка чукла. Самият връх не се вижда. След още 10 минути отново се излиза на билна поляна – местността Осенов преслоп. Появява се колова маркировка, стръмно спускаща се от северозападния към югоизточния край на обширната поляна. При втория стълб се отбива път вдясно (на юг) към с. Ябланица. По него за един час може да се слезе до асфалтовия път между махалите Рудешки дол и Горановци, откъдето до центъра на с. Ябланица са 4,5 км. 

От предпоследния стълб в долния край на поляната вдясно (на юг) има пътека. На 100 метра по нея се стига до малко дере и изворче. За да се пие обаче, първо трябва да се почисти и утаи водата. От него извира река Бръзака, приток на река Търсава.

Поляната на Осенов преслоп е дълга около 560 метра, пресича се за 5 минути и се продължава на югоизток. Навлиза се в гората, като се подсича връх Рудешки камък (1178 м) – първо от юг, а след това от изток. Върви се по земен път, с леки изкачвания и слизания. След 20 минути вдясно се появява оградата на ДДС “Витиня”. От тук нататък тя ту се приближава, ту се отдалечава от маркировката, но общо взето се върви покрай нея. Подсича се връх Погледец (1126 м), като се върви на югоизток. Следва стръмно спускане и се стига до бариера, която предшества излизането на пътя Врачеш – Ябланица в местността Дълбокия трап (1 час и 30 минути от Осенов преслоп и 4 часа от хижа “Лескова”). Тук главното старопланинско било се пресича от земния път между село Ябланица и село Врачеш. Надясно (на запад) той стига до ловен дом “Търсава”, махала Търсава на с. Ябланица (4 км), а наляво (на изток) - до Врачешкия манастир (10 км).

Врачешкият манастир “Св. Четиридесет мъченици” се намира на водослива на реките Мерущница и Чешковица, в подножието на малкия връх Калето (650 м). Манастирът е на около 4 км от с. Врачеш, на 7 км западно от Ботевград и на 60 км източно от София.

Манастирът е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. По време на турското робство манастирът е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през ХVIII в., е сринат до основи и потъва в забрава.

В края на ХIХ век Врачешкият манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша ,и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от ХVII век). През 1891 г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно около нея се изгражда манастирският комплекс.

Пресича се пътят и се продължава по коларски път в югоизточна посока. Минава се през сечище, след което вдясно (южно) от пътеката се намира малката закътана Йовчова поляна. Има огнище, но липсата на вода я прави неудобна за лагеруване. Четиридесет минути след местността Дълбокия трап гората оредява и се излиза на открито място. Пътеката е обрасла с млади дървета, а след това с бодливи храсти. Подсича се южният склон на връх Чилек (1100 м). За кратко се вижда колко близо е вече връх Мургаш. 

Следва местността Папратливите поляни – гъсто обрасли с папрат, шипкови и глогови храсти поляни, където пътеката рязко променя посоката си от югоизточна на югозападна. От завоя на пътеката нагоре (на югозапад) са поставени маркировъчни колове, които обаче са на голямо разстояние един от друг и не се виждат добре. Това е трудно за ориентиране място, защото освен основната пътека има и множество животински. При последния кол се достига тревисто възвишение с красива гледка на юг към долината на река Чешковица и Мургаш (50 минути от местността Дълбокия трап, 4 часа и 50 минути от хижа “Лескова”).

След последния кол пътеката продължава на юг през храсти, които почти я скриват. Следват няколко десетки метра с лоша маркировка поради липса на дървета, върху които да се постави. Навлиза се в гора, като се слиза до най-ниската точка – местността Снегьова бара (800 м), от която започва изкачването към връх Мургаш. Вляво (на изток) са началните притоци на Врачешка река (р. Чешковица), а вдясно (на запад) е долината на р. Еловица (начален приток на р. Ябланица). Четиридесет минути след Папратливите поляни се стига до земния път на газопровода от Ботевград към София, който пресича билото на Стара планина северозападно от връх Мургаш.

Тръбите на газопровода са заровени в земята, а трасето му е обозначено с ниски 50-сантиметрови бетонови колчета в червено и бяло, които не трябва да се бъркат с червената лентова туристическа маркировка. Покрай него има земен път, на места стръмен и обрасъл.

Надясно (на запад) пътят покрай газопровода се спуска много стръмно към долината на р. Еловица (на 600 м). Тя се използва като авариен източник на вода. Покрай нея има земен път, по който може да се стигне на север до махала Търсава на с. Ябланица. Западно от реката се намира гористият Калоянов рид, който се спуска на север от връх Мургаш.

Наляво (на запад) пътят покрай газопровода се спуска близо до Врачешкия манастир (2 часа и 30 минути).

Мястото, където Ком – Емине пресича газопровода, е обозначено с табелки. Пътеката продължава напред (на юг), като трябва да се преодолее еднометров стръмен праг от другата страна на пътя, след което се продължава с по-малък наклон през гората. Алтернативата на стръмното изкачване е да се продължи 100 м наляво (на изток) по пътя на газопровода в посока Врачеш и после надясно (на юг) и нагоре по немаркиран земен път. Маркираната пътека и немаркираният път вървят успоредно 10 минути (600 м) в широколистната гора, след което се сливат малко преди излизането в местността Циганска поляна. След още 20 минути през гората се излиза в местността Белия камък (1270 м). През поляните на Белия камък пътеката следва коловете от зимната колова маркировка, докато се стигне подножието на скалите, дали наименованието на местността. Стига се до кръстопът: на последния стълб има табели, сочещи пътеките към хижа “Мургаш”, връх Мургаш и прохода Витиня, а на скалите отсреща (на юг) високо горе е нарисуван червено-бял знак за разтрояване на маршрута във формата на кръст (1 час и 10 минути от Папратливите поляни, 2 часа от местността Дълбокия трап, 6 часа от хижа “Лескова”).

----
Яница Илиева<br>
Стефан Илиев

== Навигация ==
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]