Преглеждане на кода на Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо”

__NOTOC__
__NOEDITSECTION__

== Хижа “Свищиплаз” - Хижа “Ехо” (10 часа и 30 минути ) ==

=== Хижа “Свищиплаз” - местността Табиите (Косишки превал) (2 часа) ===

От [[хижа „Свищиплаз”]] до седловина Табиите на изток няма ясно и еднозначно трасе за преминаване. Съществуват няколко варианта, които използват части от различни, разположени на юг от планинското било пътеки, както и преминавания без пътека. По-долу е описано препоръчително според авторите трасе заедно с два варианта.

След хижа „Свищиплаз” маршрутът Ком-Емине <u>продължава на югоизток</u> по камионния път за град Златица. Следва се червена лентова маркировка. Заедно с нея продължават маршрут за [[хижа „Паскал”]] (маркиран в зелено) и маршрут за град [[Златица]] (синя маркировка).

На 5 минути (200 метра) след хижата, веднага след запуснатата ведомствена вила „Тихият кът", камионният път се изоставя и <u>се поема наляво (изток)</u> по пътека в гората. След кратко стръмно изкачване пътеката излиза на открития билен скат при местността Голямата поляна, подминавайки два насипа на изоставени минни галерии. Следва кратък горски пасаж, откъдето пътеката върви изцяло по тревист терен.

На 25 минути (1 км) след хижата, при кол от зимната колова маркировка, следва важен разклон. Напред (изток) продължава маркираното в зелено трасе за хижа „Паскал”. Пътеката Ком-Емине <u>се отклонява вляво стръмно нагоре (на североизток)</u> и след още 200 метра достига до широката Втора Лопянска пътека. Тя идва от [[Лопянски колиби|Лопянските колиби]] на север, прехвърля главното било през седловината [[Гроба (седловина)|Гроба]] и слиза до селищата [[Пирдоп]] и Златица в южните поли на Стара планина, следвайки трасето на стар римски път. Известна е като Втора в отличие от разположената на запад Първа Лопянска пътека.

След пресичането на Лопянската пътека маршрутът има две алтернативи:

=== ВАРИАНТ I ===

<u>Да се продължи в североизточна посока</u> със стръмно 150-метрово изкачване до главното планинско било при седловината източно от връх [[Миале]]. Седловината (1763 м) отстои на 1 час (1,5 км) от хижата. Пътеката се слива с билното трасе, провира се между скалите в местността Черната скала, изкачва близката кота 1828 м и плавно слиза към понижение на главното било при 1774 м. Тук се слива с пътеката, описана по-долу в препоръчителното трасе.

=== <u>Трасе, препоръчително за следване</u> ===

Поема се <u>на изток-югоизток</u> по Втората Лопянска пътека и след 500 м се достига каптираният извор [[Атбунар]] (40 мин., 1,5 км от хижата). Той дава начало на Второ Керездере, един от горните притоци на Златишкото [[Курудере]].

При извора следва троен разклон. Тук трябва <u>да се изостави</u> Втората Лопянска пътека, която слиза надясно (югоизток), и <u>да се тръгне нагоре</u> по слабо забележимото ляво разклонение. Внимание! Средното и дясното отклонение (Втората Лопянска пътека) слизат плавно на югоизток до възловия разклон и пресъхналата чешма в местността Малка Равна и не трябва да се следват!

Предстои изкачване през откритите тревисти пасбища на местността Равна. Пътеката е добре различима и се използва от пашуващите стада в района. Насреща доминира масивът на връх [[Косица]] (2001 м н.в.), в чието западно подножие е краят на отсечката - проходната седловина [[Табиите]] (Косишки превал).

На 1720 м.н.в., 1 час и 10 минути от хижата, пътеката се слива с идващата от югоизток Първа Чернивитска пътека. Тук трябва <u>да се завие наляво (северозапад)</u> и да се следва трасето на Първата Чернивитска пътека <u>до излизането є на главното било</u> при седловината на 1774 м - 1 час и 20 минути (2,5 км) от хижа „Свищиплаз”.

На седловината Първата Чернивитска пътека <u>се изоставя и се поема надясно (изток)</u> по билния маршрут Ком-Емине (червена лентова маркировка, зимна колова маркировка). Пътеката криволичи по билото, заобикаля няколко каменни струпвания, изкачва безименната кота 1837 м и слиза по полегат тревист скат до седловината Табиите (Косишки превал). От хижа „Свищиплаз” до тук се стига за 2 часа (4,3 км).

=== ВАРИАНТ II ===

При слива на пътеките от извора Атбунар и Първата Чернивитска пътека на 1720 м съществува алтернатива за излизане към седловината Табиите (Косишки превал). Тук утъпканите пътеки към главното било <u>се изоставят</u>. Широкият тревист скат на местността Равна се подсича под планинското било без пътека, без изкачване или слизане в посока изток-югоизток, следвайки гънките на релефа. Отправен ориентир напред е масивът на връх Косица. След 40 минути и 1500 м от разклона при Първата Чернивитска пътека се достига идващата от югозапад Втора Чернивитска пътека. Следвайки я в посока североизток, след още 10 минути се излиза на [[Табиите|Косишки превал]].

Този вариант води до оптимален маршрут без загуба на височина по цялото протежение от хижа „Свищиплаз” до Косишки превал. В участъка си, след разклона при Първата Чернивитска пътека, той е немаркиран, като част от ходенето е без видима или утъпкана пътека. Да не се предприема от туристи с лоши способности за ориентация! Да не се предприема в неподходящи метеорологични условия - мъгла, дъжд, виелица!

През седловината Табиите минава друга важна пътека в описвания район - Втората Чернивитска пътека. Съдейки по името є, тя, подобно на Първата, свързва селищата [[Черни Вит]] от север с Пирдоп на юг. В близост до седловината има едва личащи останки от защитни укрепления, а пътеката на места е подзидана. Смята се, че тя се използва от местните хора още от римско време. При нужда по Втората Чернивитска пътека може да се слезе на юг до близката хижа „Паскал” (40 минути) или на север до сградите и асфалтовото шосе в местността Анчова бичкия.

Хижа „Паскал” е разположена в местността Мали извор (1470 м). Построена е през 1930 г. с дарения и доброволчески труд. Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. Разполага с вътрешни санитарни възли и баня. Отоплението е с печки с дърва. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до град Пирдоп за 1 час и 20 минути.

=== Местността Табиите (Косишки превал) - хижа „Ехо” (8 часа и 30 минути) ===

След Косишки превал се следва билото на масива Косица, като <u>се върви в източна посока</u>. В този участък то е тясно и скалисто. Отново се набира височина и се стига до връх Косица (2010 м). След връх [[Ком]] (2016 м) това е първият двухилядник, който срещаме, и от него започва една от най-атрактивните части на похода. От тук маршрутът навлиза в границите на [[Национален парк „Централен Балкан"]].

Национален парк „Централен Балкан” се намира в най-високата част на Балкана. Площта му е 72021,07 ха и в него са разположени 9 резервата - [[Боатин (резерват)|Боатин]], [[Царичина (резерват)|Царичина]], [[Козя стена (резерват)|Козя стена]], [[Стенето (резерват)|Стенето]], [[Северен Джендем (резерват)|Северен Джендем]], [[Пеещи скали (резерват)|Пеещи скали]], [[Соколна (резерват)|Соколна]], [[Джендема (резерват)|Джендема]] и [[Стара река (резерват)|Стара река]]. Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина.

Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000,8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до [[Карлово]], а най-високата – връх [[Ботев]], с неговите 2376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, сред които е и най-високият в България – [[Райското пръскало]], с височина 124,5 м.

От връх Косица следва спускане, като билото става по-широко и заоблено. Достига се малка седловина, след което пътеката и коловата маркировка изкачват тревистия склон на втори двухилядник - [[Паскал]] (2029 м). Пътеката не се качва до самата връхна кота, а я подсича от юг (30 минути от Косишки превал, 2 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).

Продължава се <u>по билото на изток</u>, подсича се връх [[Чемериката]] (2036 м), маркировката прави лек завой в югоизточна посока и за около час се стига до разклон. На север, а после на запад за един час слиза пътека към [[хижа „Момина поляна”]] (червена лентова и зимна колова маркировка, след това синя лентова маркировка). Първоначално се спуска по тревистия склон, заобикаляйки от североизток връх [[Картала]], а после през хвойни и иглолистна гора се стига до хижата.

Хижа „Момина поляна” е разположена на западния склон на връх [[Момински чукар]]. Построена е през 1962 година от тетевенци. Триетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе по маркирана в синьо пътека до местността Анчова бичкия, а после по асфалтов път до село Черни Вит (2 часа).

След разклона за хижа „Момина поляна” Ком-Емине <u>продължава на изток</u> и за още един час се стига до обширната поляна Гюлджука, в центъра на която се белее [[хижа „Планински извори”]] (2 часа и 30 минути от Косишки превал, 4 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”). За съжаление тя е изоставена, постройката е почти разрушена и превърната в обор. В нея може да се преспива само при извънредни обстоятелства и с бивачна екипировка. На 700 метра източно от хижата има чешма - Петте чучура, от която жадният турист може да си налее студена изворна вода.

От хижа „Планински извори” на север-северозапад се спуска маркирана със синя лентова маркировка пътека до хижа „Момина поляна” (1 час и 20 минути), която в последната си част се слива с червената маркировка, слизаща от билото северозападно от връх Картала. На юг за пет часа може да се слезе в село [[Антон]] (синя лентова и зимна колова маркировка).

След чешмата Петте чучура започва постепенно изкачване към връх [[Тетевенска баба]] (2070 м). Изкачването по западния склон е лесно и плавно, но слизането по източния е стръмно, като скалистата пътека лъкатуши между разхвърляните каменни блокове (20 минути от хижа „Планински извори”). След 15 минути се стига до местността [[Попови гробове] (Антонски превал), а след още 10 до седловината в западното подножие на връх [[Булуваня]] (2043 м). Това също е важен разклон. На юг може да се слезе до село Антон (3 часа), а на север към [[хижа „Бенковски”]] (1 час и 30 минути, зелена маркировка), като от това място има пряка видимост към хижата.

Хижа „Бенковски” се намира в югозападното подножие на връх [[Малки Братанишки уши]] (1540 м). Двуетажната сграда е с капацитет 60 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път. От хижата може да се слезе до село [[Рибарица]] по река [[Заводна]] (3 часа и 20 минути, зелена и синя маркировка) или през местността Костина (2 часа и 40 минути).

От разклона на изток се вижда тревистият купол на връх Булуваня, заедно с няколко безименни коти, като може да се мине през тях или да се подсекат по утъпкани в тревата пътечки. За половин час се преминава този стръмен участък, а после още толкова се върви по сравнително равно тревисто било <u>на изток-югоизток</u>. Излиза се на нова седловина - [[Хайдушките камъни]], откъдето се открива поредната впечатляваща гледка към склоновете на Балкана и малката му сестра Средна гора.

Маршрутът прави завой и продължава с изкачване по южния склон на връх [[Въртопо]] (Безименния връх). Този връх също може да бъде подсечен от юг. Достига се седловината между Безименния връх и връх [[Братаница]] (1992 м), чийто северен склон е вододелното било между реките [[Костина]] на запад и Заводна на изток. И тук съществуват двете възможности - подсичане на върха от юг и качване до връхната кота. От нея на юг се отделя колова маркировка за хижа „Бенковски”. На изток от връх Братаница се намира т.нар. Старопланинско конче, по подобие на Пиринското, макар да е далеч по-малко впечатляващо от него. Представлява скалисто назъбено било и може да се мине както по самия ръб, така и по подсичаща пътека от север. В началото му се отклонява пътека на юг към хижа „Бенковски”, която по-късно се слива със стълбовете, спускащи се от връх Булуваня. От Хайдушките камъни до Кончето се стига за 50 минути.

На изток следва връх [[Пъпа]] (1976 м), който обичайно се подсича от север. Покрай пътеката там през юли и август примамват ком-еминееца сините очички на боровинките. След седловината източно от Пъпа пътеката незабележимо променя посоката си на изток-североизток, преминава през няколкото каменисти прагове на скалистия гребен на Вежен и излиза на обширно тревисто било. От тук до върха изкачването е плавно и лесно. При стълб номер 211 на юг се отклонява жълта маркировка към [[хижа „Вежен”]] (1 час и 20 минути). В падината на стотина метра се намира чешма, изградена на изворите на река Заводна. Чешмата не се вижда от самата пътека, но е достатъчно да се отклони човек малко на юг и надолу, за да чуе шуртенето на чешмата, а почти веднага след това и да я види. Това е важен водоизточник, защото е единствен между чешмата Петте чучура и хижа „Ехо” (с изключение на [[Сладкото кладенче]], което обаче често пресъхва през жарките лета).

Преди върха от север се влива зимната колова маркировка от хижа „Вежен” и след пет минути се достига пирамидата на връх Вежен (4 часа от хижа „Планински извори”, 6 часа и 30 минути от Косишки превал, 8 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).

Връх [[Вежен]] е третият по височина връх в Стара планина. Представлява обширно тревисто плато с три каменисти връхчета, от които най-високото е връхната кота. Той е голям орографски и хидрографски възел. През него минава главното вододелно било на планината и водят началото си реките [[Бели Вит]], [[Каменица]] (началото на река [[Стряма]]), [[Въртопска]] и Заводна.

Във връх Вежен опира и границата на резервата Царичина, който се разпростира по северните му склонове. Името му идва от местното наименование на цветето омайниче. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина. Ком-еминейците имат възможността да се радват на гледките към зелените дипли на муровите и смърчовите гори по време на целия преход между връх Вежен и хижа „Ехо”.

При хубаво време от връх Вежен може да се види началото на пътешествието - връх Ком на запад, ведно с преминатите вече Мургаш, Баба, Свищиплаз, Паскал. На север се спускат долините на реките Заводна и Стара Рибарица, за да влеят водите си в тези на река Бели Вит. Над тях се очертават възвишенията на [[Васильовска планина]]. На юг, свързана със Стара планина чрез рида [[Козница]], се намира Средна гора. В далечината се очертават вълните на Родопите, високите рилски и пирински върхари. На изток пък погледът съзира следващите цели - [[Козя стена]], [[Амбарица]], Купените, чак до първенеца Ботев!

Слизането от върха е по неговите източни тревисти склонове и бързо, за десет минути, се излиза на седловина, наречена [[Каменната порта]]. Тук на северозапад се отклонява трета пътека към хижа „Вежен” - стар римски път, който води почти до хижата (40 минути, синя лентова маркировка). В южна посока синята маркировка слиза стръмно към Подбалканския път (първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево" — София — Карлово — Бургас), като излиза на него в близост до село [[Клисура]]. Тази маркировка не е в добро състояние.

[[Хижа „Вежен”]] (1650 м) е разположена в местността Царичина и в миналото е носила същото име като поляната. Двуетажната сграда е с капацитет 80 места. До хижата може да се стигне с високопроходим автомобил по асфалтов път и път с каменна настилка. От хижата може да се слезе до село Рибарица за 3 часа (синя маркировка).

Червената маркировка на Ком-Емине <u>продължава в източна посока</u>, минава стотина метра южно от връх [[Каменица]] (2105 м) и като се придържа от южната страна на билото, се спуска към [[Рибаришка седловина|Рибаришката седловина]] (Рибаришки проход) (1 час от Каменната порта). Това е най-високият проход в Стара планина (1720 м) и се явява границата между [[Златишко-Тетевенска планина]] на запад и [[Троянска планина]] на изток. В миналото е свързвал село [[Розино]] от юг и село Рибарица от север.

След седловината маркираната пътека променя леко посоката си на североизток и след 20 минути през открити тревисти тераси губи още височина и слиза до нова седловина - местността [[Горни Ветровити преслап]]. От тук се извисяват стръмните скалисти склонове на връх [[Юмрука]] (1819 м), по които се катери зимна колова маркировка. Главното било на планината прави завой на север. Жълта лентова маркировка се спуска на юг към село Клисура, а червената лентова маркировка следва посоката на билото, но подсичайки връх Юмрука, като минава по североизточните му склонове. Вдясно от пътеката има чешма - [[Сладкото кладенче]], която често пресъхва през летните месеци. Веднага след него пътеката навлиза в гората. Следват няколко малки изкачвания и слизания и се излиза на тревистата седловина [[Карчов пряслоп]]. Минава се под малък параклис, носещ името “Света Троица”. От изток (отдясно) се вижда зимна колова маркировка и металното въже, помагащи да се мине зимата връх Юмрука. За няколко минути се стига и до [[хижа „Ехо”]] (30 минути от Ветровити преслап, 2 часа от връх Вежен, 6 часа от хижа „Планински извори”, 8 часа и 30 минути от Косишки превал, 10 часа и 30 минути от хижа „Свищиплаз”).

----
Яница Илиева<br>
Деян Василев

== Навигация ==
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]