Преглеждане на кода на Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова”

__NOTOC__
__NOEDITSECTION__

== Хижа “Тръстеная” – хижа “Лескова” (6 часа) ==

От [[хижа “Тръстеная”]] се поема <u>в южна посока</u> през малиновите насаждения. След 300 метра се излиза през порта в оградата, пресича се земен път и се продължава <u>по пътеката на юг</u> през поляни. Вдясно (западно) остава ''Горното езеро''. След още 700 метра <u>се излиза на земния път</u> при ''местност Чемерника'', където се намира биоферма “Чемерник”. Този земен път идва от ''местността Ключ'', където се срещат двата пътя – от [[с. Бов]] (7 км) и от [[с. Лакатник]] (7 км). Който не желае да се отбива в ''хижа “Тръстеная”'', може да продължи от разклона 500 метра преди хижата <u>по земния път</u> от ''с. Лакатник'' в южна посока до ''местността Ключ'', откъдето по пътя <u>в югоизточна-източна посока</u> за 5 минути се стига до ''местността Чемерника''.

Биоферма “Чемерник” е разположена в северното подножие на [[връх Издремец]], до ''Горното езеро''. Представлява комплекс от постройки, включващи три къщи за гости с капацитет 23 места. Предлагат се храна, мляко и млечни произведения. Освен овце, крави и коне във фермата като атракция се отглеждат и муфлони, елени и глигани.

В края на всеки летен месец се провеждат рицарски турнири.

Продължава се <u>на юг</u> по колова и лентова маркировка. Вдясно (западно) от пътеката има чешма. През поляни и ливади в широколистната гора се стига до северното подножие на ''вр. Издремец'' (1493 м). Той е втори по височина в [[Голема планина]], обгледен връх, от който при ясно време могат да се видят позлатените кубета на храм “Свети Александър Невски” в София. Върхът може да се изкачи без пътека през проходима широколистна гора за 30 минути.

Пътеката продължава <u>в югоизточна посока</u>, подсича североизточните открити склонове на ''връх Издремец'', от които се открива широка панорама към [[Врачанския Балкан]] на север и [[Ржана планина]] на изток. Навлиза се в гъста букова гора, в която се върви 15 минути и се излиза на ''Манастирската ливада'' – характерна голяма поляна с маркировъчен стълб (1 час от ''хижа “Тръстеная”''). Тук пътеката променя рязко посоката си <u>от югоизточна на югозападна</u>, спуска се стръмно до началото на дере, което се пресича. Мястото е мочурливо. Пътеката продължава <u>на юг</u> и преминава в земен път, успореден на билото. 5 минути (200 м) след дерето се стига до разклон (1 час и 15 минути от ''хижа “Тръстеная”''). Вляво (на югоизток) слиза пътеката за [[манастир “Седемте престола”]] (жълта маркировка). Червената маркировка продължава <u>направо и вдясно (на юг)</u>, подсичайки източните склонове на [[връх Лиляка (1399 м)]]. След 10 минути от разклона за манастира (25 минути от манастирската ливада) се излиза в ''местността Баин камък'' (стара кариера за червен гранит).

От характерна скала, надвесена над склона, се открива гледка на изток към долината на [[река Габровница]] и сгушения в нея ''манастир “Седемте престола”''. На заден план се извисяват варовиковият масив на [[връх Козница]] (1636 м), първенецът на ''Ржана планина'', и [[Чукава]] (1588 м), първенецът на ''Голема планина''.

Осеновлашкият [[манастир “Рождество Богородично”]] се намира на 10 км от [[гара Елисейна]] и е разположен на границата между ''Голема'' и ''Ржана планина''. По-известен е с името ''“Седемте престола”'' заради своята уникална църква със седем параклиса.

Историята му започва през ХVI век и оттогава два пъти е разрушаван и след това възстановяван, което вдъхновява Вазов да напише прекрасните стихове на “Клепалото бие”.

Уникални са още големият резбован дървен полилей “Хоро” и манастирското клепало, изработено от железните врати на крепостта Калето по идея на ''Софроний Врачански''. Останките от крепостта се намират в близост до манастира.

В двора на манастира е гробът на ''поета Змей Горянин'', а от другата страна на пътя се намира аязмо (извор с лековита чудотворна вода).

10 минути след ''Баин камък'' коларският път достига до ''местността Берилова воденица'' – обширни поляни с ловджийско чакало, маркировъчен кол и гледки към ''махалите Редина'', ''Размерица'' и ''Лесков дол'' надясно (на запад), закъдето се отделя земен път. Според едно предание оттук ''хан Крум'' е наблюдавал битката с византийците за превземането на София през 809 година. От ''местността Берилова воденица'' пътят продължава <u>в югоизточна посока</u> през рехави гори и билни поляни. Редуват се широколистни и иглолистни дървета. Преминава се покрай [[връх Старо пладнище]] (1297 м), ''Говеждия преслоп'', ''Вита поляна'' и [[връх Плато]] (Чух петел), който остава вляво (източно) от пътеката. <u>Продължава се през просторните поляни</u>, южно от върха се достига до седловина с кръстопът в ''местността Влаина'' (1 час от ''Берилова воденица'' / 2 часа и 35 минути от ''хижа “Тръстеная”''). Отдясно (от запад) се изкачва земният път от ''град Своге'' и ''махала Лесков дол'', който пресича билото и се спуска наляво (на югоизток-изток) към [[село Брезов дол]] и шосето от [[село Осеновлаг]] за ''манастир “Седемте престола”'' и ''село Елисейна''.

''Маршрутът Ком – Емине'' <u>пресича кръстопътя от север на юг</u> и продължава през ливадите на ''местността Влаина''. От ''Берилова воденица'' до тук периодично се появяват колове от зимната маркировка, като повечето от тях са отрязани и са останали само бетонните основи. Право насреща се издига тревистият [[връх Високата чукла]] (1337 м). Той е важен орографски възел между долините на [[Лесковдолската (Размеришката)]], [[Брезовдолската]] и [[Кръстешката река]]. За 15 минути червената маркировка подсича върха от изток през нискостеблена гора, храсталаци и поляни. При желание върхът може да бъде изкачен по земен път. Отгоре се откриват гледки към ''Северозападна Рила'', ''Витоша'', ''Люлин'', ''Вискяр'', ''Руй'' и планините от ''Краището'', а на север може да се проследи изминатият дотук път от [[връх Ком]] покрай върховете ''Малък Ком'', [[Зелена глава]], [[Тодорини кукли]], [[Крушачки връх]], [[Калугерска чукла]], [[Угърски връх]], [[Яворец]], [[Издремец]], [[Лиляка]], [[Старо пладнище]], [[Плато]] и [[Влаина]]. На север се показват най-високите части на ''Врачанския Балкан'', на североизток е масивът на ''Ржана планина'' и ''вр. Козница'', на изток – предстоящият път между [[връх Лескова могила]] и ''връх Чукава''. На югоизток е легендарният [[Мургаш]], а между него и ''Чукава'' съвсем леко се подават [[връх Звездец]], [[Етрополска Баба]] и [[Марагидия]] от [[Етрополската планина]] (граница между Западна и Средна Стара планина).

В източното подножие на връх ''Високата чукла'' маркираният път минава покрай изворче с малък дебит, което обаче не пресъхва и в най-сухите лета (важен водоизточник за този преход).

След изворчето се стига до кръстопът на земни пътища. Отдясно (от северозапад) се спуска пътят от върха, който продължава на юг към [[връх Джуренец]] (1397 м). Между тях (вдясно, в югозападна посока) се отделя път за [[село Батулия]] покрай [[река Кръстешка]]. Идвайки от север, маркировката продължава <u>по пътя вляво (на изток)</u> през букова гора със сечища (да се внимава за отклоненията на дърварските пътища). За 30 минути (45 минути от кръстопътя в ''местността Влахина'') 1 час и 45 минути от ''Берилова воденица'' (3 часа и 20 минути от ''хижа “Тръстеная”'') се стига до [[горски дом “Чукава”]].

''Горски дом “Чукава”'' представлява изоставена едноетажна постройка. Няма възможност за преспиване. Няма вода!

След ''горски дом “Чукава”'' пътят <u>продължава на изток</u>, подсичайки северните склонове на ''връх Чукава'' (1588 м) с леко, но постоянно изкачване. След 1 час се пресича малко поточе, течащо през тръба под пътя, след което се излиза на голяма поляна с кръстопът. На север слиза път към ''село Осеновлаг'' и долината на ''река Габровница'', над която се извисява трапецовидният масив на ''връх Козница'' (1363 м). Той се разпознава по предавателя, който се намира недалече западно от най-високата му точка. На юг се изкачва път за ''връх Чукава'' – първенеца на ''Голема планина'' (30 минути). 50 метра по-нагоре по този път и западно от него има маса с пейки и огнище, а на още 30 метра западно от тях се намира изворчето ''Хайдушкият кладенец''. Мястото е подходящо за почивка или пренощуване.

''Ком – Емине'' продължава <u>по пътя на изток-югоизток</u>, подсичайки източните склонове на ''връх Чукава''. С леко спускане за 30 минути се стига до ''местността Разделената вода'' (1380 м) (1 час 30 минути от ''Горски дом “Чукава”''). Тук е вододелът на ''реките Брезовдолска'' и ''Огойска'', откъдето идва и името на местността – място, където един поток се разделя към два различни водосбора. Явлението се нарича бифуркация.

От ''Разделената вода'' пътят <u>продължава на изток-североизток</u> по равното тревисто било. След 20 минути се стига ''оброчището “Свети Дух”'' – каменен кръст и метална кутия за палене на свещи отляво на пътя в началото на гората. След оброка има кръстопът с табелки върху старо голямо самотно дърво. Наляво (на север) слиза път към ''село Осеновлаг'' за 1 час и 20 минути. Надясно (на югоизток) слиза път до ''Лескова махала'' (стар вариант на ''Ком – Емине'', който минава покрай къщите и дворовете на изоставената махала и след 20 минути достига [[хижа “Лескова”]]). Маркираният с лентова и колова маркировка път <u>продължава на изток</u>, подсичайки южните склонове на връх ''Лескова могила'' (1432 м) и достига западното подножие на [[връх Увеса]] (1455 м). Върви се през ливади и пасища. Главната билна маркировка траверсира югозападния склон на ''връх Увеса'', постепенно завивайки надясно (на юг).

''Хижа “Лескова”'' остава вдясно (западно) от главното било. До нея се стига по отклонение, маркирано със стълбова и лентова маркировка, което се отделя от главната билна маркировка при западното подножие на ''вр. Увеса'' още преди подсичането му (30 минути от оброчището). Коловете <u>слизат в южна посока</u> и стигат до широколистна гора, в която се продължава по ясно очертана пътека с червена маркировка. Пресича се началото на поток с каптаж. Стига се до дърво, върху което червена марка обозначава предстоящ завой надясно (на запад). Излиза се на поляна с кръстопът и <u>се поема по десния път (на запад)</u>, който слиза до голям 180-градусов завой на 200 метра северно от ''хижа “Лескова”''. <u>Тръгва се надясно (на югозапад)</u> и след 100 метра се стига нов ъглопът. Хижата се вижда на 100 метра <u>по десния път (на югозапад)</u> (20 минути от билото; 2 часа и 40 минути от ''горски дом “Чукава”''; 4 часа и 25 минути от Берилова воденица; 6 часа от ''хижа “Тръстеная”'').

Ако се пропусне описаната по-горе отбивка от билния път и се продължи по билото, до ''хижа “Лескова”'' може да се стигне и от южното подножие на ''връх Увеса'' по земен път, <u>отклоняващ се надясно (на запад)</u>. Този път слиза до кръстовището на поляната след дървото с марка за завой надясно, откъдето <u>се продължава направо (на запад)</u> за хижата по вече описания маркиран път (15 минути от билото). ''Хижа “Лескова”'' се намира в ''махала Лескова''. На 27 км от ''гара Елисейна'' (21 км асфалтово шосе до ''село Осеновлаг'' и 6 км земен път) и на 25 км от [[село Реброво]] (19 км по асфалтово шосе до [[село Огоя]] и 6 км земен път). Представлява едноетажна сграда с капацитет 28 места. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат. Не работи постоянно, нужно е предварително запитване. Има голям навес с пейки, маси и огнище, под който при нужда може да се пренощува.

----
Яница Илиева<br>
Стефан Илиев

== Навигация ==
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]