Преглеждане на кода на Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана”

__NOTOC__
__NOEDITSECTION__

== Хижа “Чавдар” - хижа “Кашана” (4 часа и 30 минути) ==

След [[Етрополската седловина]] маршрутът Ком - Емине има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.

===1-ви вариант: Етрополски проход – хижа “Чавдар” – местността Хаджийца===

От кръстопътя на прохода <u>се продължава на изток</u>. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се <u>по десния земен път (на югоизток)</u>, който е по-главен и обозначен с табела за [[хижа „Чавдар”]]. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до ''хижа “Чавдар”''.

''Хижа “Чавдар”'' се намира в местността ''Вихрушки поляни''. Преди е носела имената ''„Баба”'' и ''„Планинец”''. Представлява двуетажна сграда с капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристално чиста изворна вода.

Над хижата - при ''Буновската мандра'', в местността ''Полицата'', през 1867 година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря.

Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в село [[Буново]] през 1943 година.

От хижата може да се слезе в ''село Буново'' за 1 час и 40 минути (синя маркировка).

От ''хижа „Чавдар”'' <u>се продължава на североизток-изток</u> покрай чешмата. След 300 метра (10 минути) през букова гора с леко изкачване се излиза на поляната в местността ''Полицата'' при ''Буновската мандра''. За кратко се открива гледка към горната част на връх [[Баба]] със сградата на военното поделение на самия връх. Тук пътеката завива рязко наляво (на север) и започва стръмно изкачване през рядка букова гора. За 20 минути се излиза на поляните ''Редежа'', заобиколени от вековни букове, разперили големите си сенчести корони над пътеката. Отново се навлиза в гората и след още 5 минути се достига обширната билна поляна в ''местността Хаджийца''.

===2-ри вариант: Етрополски проход – по билото – местността Хаджийца===

От ''Етрополския проход'' <u>се продължава на изток</u>. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Хваща се <u>левият земен път (на изток)</u>, който е по-второстепенен от десния и който през широколистна гора плавно се изкачва по самото било. Минава се до кота 1429 м, след което следва леко спускане в югоизточна посока до около 1370 м и ново изкачване по западния склон на кота 1511 м, която се подсича отдясно (от юг). В началото на това изкачване, вляво (южно) от пътеката, има извор, до който води едва забележима животинска пътечка. Водата изтича в дървено корито през маркуч. На 150 метра югоизточно от чешмата има кошара. Пътеката, минаваща през кошарата, продължава в югоизточна посока и се съединява с маркирания път от ''хижа „Чавдар”'' към ''местността Хаджийца'', описан във вариант 1.

След преодоляването на лекото възвишение на кота 1511 м, се излиза на малка кръгла поляна, след която за кратко се пресичат последните дървета от гората и се излиза от горския пояс. Върви се близо до северния край на гората през обширни, обрасли с висока трева и хвойна поляни. Покрай пътеката има и стълбова маркировка, която отвежда до ''местността Хаджийца'', където вариант 1 и вариант 2 се съединяват. От ''Етрополския проход'' до тук е 45 минути.

===3-и вариант: Етрополски проход - по пътя за хижа „Чавдар” - черен път - местността Хаджийца===

От кръстопътя на ''Етрополския проход'' <u>се продължава на изток</u>. След 70 м от основния път за хижата се отделя по-второстепенен, но ясно различим път наляво (в източна посока). Отбивката е обозначена с табели с надпис „х. Кашана 4,30 ч.” върху дърво и червена лентова маркировка. Върви се <u>на изток по пътя</u> и след 400 метра се стига до нов кръстопът. На юг може да се излезе отново на главния път за хижата (вариант 1). В северна посока, само на 20 метра, е билната червена маркировка (вариант 2). Третият вариант <u>продължава по пътя направо</u> - първоначално на изток, а след това на югоизток, по маркиран път, който за един час излиза на поляната в местността Редежа и се слива с маркирания път от ''хижа „Чавдар”'' към ''местността Хаджийца'', описан във вариант 1.

''Местността Хаджийца представлява голямо, елипсовидно тревисто плато. Паметникът, разположен в нея, е построен през 1973 година в знак на признателност пред загиналите руски воини и български доброволци при зимното преминаване на [[Етрополска Стара планина]] през декември 1977 година.''

''Отрядът на генерал Дандевил и доброволци от Етрополе превземат връх Баба, но на 28 и 29 декември снежна буря връхлита останалите да нощуват на билото войници. Генерал Дандевил пише до генерал Гурко: “Пратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5000 фута височина на връх Баба.” На 30 декември оцелелите от отряда слизат в Етрополе, а скоро след това руските войски и българските доброволци преминават през Кашана, за да отидат към Южна България.''

''Днес човешката фигура на паметника, свела глава пред саможертвата, ни напомня дори и в слънчевия ден да свалим раниците и да спрем за кратка молитва или минута мълчание пред тези думи:''

<pre style="white-space: pre-wrap;">
“Тук на 28 и 29 ХII 1877 год. колона руски войски под командването на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи, ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери. ПОКЛОН!”
</pre>

''Местността Хаджийца'' е кръстопът. От югозапад идва червената маркировка на Ком – Емине и синята маркировка от ''село Буново''. Синята маркировка продължава по земния път на изток-североизток, подсичайки ''връх Баба'', минава покрай ''Етрополската мандра'' и слиза в град [[Етрополе]]. От северозапад идва билната пътека от ''Етрополския проход'', вариант на Ком – Емине. На югоизток-изток продължават два земни пътя. По левия път се стига до паметника (отбиването до него е кратко и лесно), а десният път е обозначен с лентовата и стълбовата маркировка на Ком – Емине. <u>Тръгва се по него</u> и с леко изкачване за около един час се стига до западното подножие на ''връх Баба'' (1787 м).

Това е една от трите старопланински “Баби” - ''Етрополска Баба''. Недалеч от нея на изток е нейната посестрима - [[Челопешка Баба]]. Третата се намира в ''Златишко-Тетевенския дял'' и се нарича [[Тетевенска Баба]].

Връхната кота на ''Етрополската Баба'' е недостъпна за туристи заради разположената там военна база с ограничен достъп. Все пак туристите могат да се изкачат до оградата по път или пък директно без пътека.

Коловата маркировка заобикаля ''връх Баба'' от юг. Вляво (на север) се отделя земен път, който се изкачва до военното поделение. Маршрутът Ком – Емине продължава <u>по земния път на югоизток</u>. От него се откриват гледки към медодобивния рудник Елаците. След 15 минути се подминават две стари бариери и след още 15 минути се стига до мястото, където зимната и лятната маркировка се разделят. Коловете на зимната колова маркировка се изкачват стръмно до първенеца на ''Етрополска планина'' връх [[Мара Гидия]] (Говедарника) (1790 м), продължават по билото през котите на ''Етрополските зъбери'' (1745 м, 1750 м) и вр. ''Челопешка Баба'' (1722 м) и се спускат до седловината пред връх [[Мургана]] (1639 м) – местността ''Бешбунар (Петте кладенеца)''.

Летният вариант <u>следва земния път</u>, който подсича от югозапад и юг ''връх Мара Гидия''. Минава се покрай релейна станция вляво (северно) от пътя, намираща се между ''връх Мара Гидия'' и ''Етрополските зъбери''. Пътят отново се доближава до билото и коловата маркировка, след което подсича от юг ''Етрополските зъбери'' и връх ''Челопешка Баба'', завива на североизток и също излиза на местността ''Петте кладенеца (Бешбунар)'' (3 часа от ''местността Хаджийца'', 3 часа и 30 минути от ''хижа “Чавдар”'').

Тук се отделя маркирана отначало с колове, а после и с червена лентова маркировка пътека на югоизток и след това на изток за [[хижа „Мургана”]] (на 45 минути) и път на север за рудник “Елаците”.

''Хижа “Мургана” се намира в местността Топалов кладенец. Триетажна сграда, с 60 места, електрифицирана, водоснабдена, с локално парно, вътрешни санитарни възли и бани.''

''От асфалтовия път на [[прохода Кашана]] до хижата води земен път, проходим за високи коли.''

''От хижата може да се слезе в село [[Челопеч]] по маркирана пътека (синя маркировка) за два часа. Другата маркирана пътека (зелена маркировка) е силно обрасла в началото, на места е непроходима, с липсващи марки и табели, затова минаването по нея не е препоръчително.''

След седловината ''Бешбунар (Петте кладенеца)'' зимната маркировка продължава с изкачване на изток и минава през ''връх Мургана'' (1639 м). Летният вариант на чакълестия път заобикаля върха от юг, завива на север, после на изток и отново се съединява със зимния на североизток-изток от върха. След това двата варианта продължават успоредно. Двадесет минути след първия разклон се достига до още един надясно (на юг) за ''хижа „Мургана”'', който има колова маркировка до навлизането в гората, а след това до хижата се продължава по ясна, макар и немаркирана пътека (20 минути).

Местността се нарича ''Равна поляна''. Вляво (северно) от пътя се намира чешма - ''Поповата чучурка'', на която има надпис, че тук са се оттеглили участници в Септемврийското въстание от ''Челопеч'' и [[Карлиево]]. От чешмата в северозападна посока започва маркирана пътека (синя маркировка) за [[хижа „Стражата”]] (2 часа) и ''град Етрополе'' (3 часа). След чешмата има и малко планинско езерце (''Попов гьол''), което не пресъхва през лятото.

От тук зимната и лятната маркировка продължават заедно по хоризонтал по билото, с много леко спускане. Минава се покрай още един гьол (малко заблатено езерце), над което се вижда паметник на върха на възвишението вляво (северно) от пътя. Това е още един от деветте белокаменни паметника, пръснати в ''Етрополския Балкан'', свързани с Освобождението на България. Надписът на него гласи: “Тук от 28 ХI до 22 ХII 1877 г. е бил щабът на ген. Брок - командващ руските войски, действуващи в района на прохода.” От котата зад паметника се открива чудесна гледка към предстоящата част от маршрута с [[Капалу]] и [[Кордуна]] на североизток, както и изглед към [[Пирдоп]] и [[Златица]] на югоизток.

От другата страна на пътя - на 400 м южно от него, има чешма с корита за добитък.

За половин час от ''местността Бешбунар'' (3 часа и 30 минути от ''местността Хаджийца'', 4 часа от ''хижа „Чавдар”'') се стига до ''местността Прешнакова ливада'' в западното подножие на връх [[Невежда тепеси]] (1485 м). Тук земният път продължава на югоизток, заобикаля върха от юг и от изток, и също слиза към ''прохода Кашана''. Маркираната пътека подсича върха от запад, навлизайки в широколистна гора, и се спуска стръмно на север по ''Шишков рът''. След 20 минути <u>се пресича електропровод</u>, гората се разрежда и се открива гледка към ''връх Капалу''. След още 5 минути се излиза в ''местността Айдук камък'', където <u>отново се пресича електропровод</u> и се минава покрай паметник, отбелязващ мястото, на което през 1877 година са лагерували първите руски войски, освободили този край. Веднага след него пътеката излиза на асфалтовия път на ''прохода Кашана (Златишкия проход)''. Вдясно излиза земният път от ''хижа „Мургана”'' и ''местността Хаджийца''. Продължава се <u>по асфалтовия път надясно (на североизток)</u>. Минава се покрай чешма, разположена вляво от пътя. Червената маркировка (заедно с новопоявила се зелена маркировка) продължава нагоре (на север) от чешмата. За ''[[хижа „Кашана”]]'' <u>се продължава по пътя</u> и след 50 м се слиза по отбивка надясно (на юг). Хижата се вижда на още 50 метра (30 минути от ''Прешнакова ливада'', 4 часа от ''местността Хаджийца'', 4 часа и 30 минути от ''хижа “Чавдар”'').

''Хижа “Кашана” е двуетажна постройка, край която има и три бунгала, водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пред бунгалото, разположено на изток от основната сграда, има външна чешма.''

''От хижата може да се стигне по асфалтов път до град Етрополе (18 километра) или до град Златица (15 километра).''

----
Яница Илиева<br>
Стефан Илиев

== Навигация ==
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]