Преглеждане на кода на Mестност Зла поляна - проход Витиня

__NOTOC__
__NOEDITSECTION__

== Местност Зла поляна – прход Витиня  (4 часа и 45 минути) ==

Отсечката ''Зла поляна'' – [[Витиня]] е лека за минаване, защото е предимно спускане и се върви по земен път. Въпреки това е трудна за ориентиране, върви се почти само в гора и има много отклонения. Необходимо е да се държи лява посока, като се следва билният път от южната страна на билото. Левите разклонения (на север) се спускат към с. [[Врачеш]], а десните разклонения (на юг) – към с. [[Чурек]]. Надясно (на юг) остават долините на реките [[Метликовица]] и [[Крушевица]], чиито води се сливат в с. ''Чурек''. Вляво (на север) се спускат реките [[Осеница]] (към ''с. Врачеш'') и [[Оряк]] и [[Бела река]] (към [[язовир “Бебреш”]]).

От Говедарника на ''Зла поляна'' в северна посока се спуска пътека за ''с. Врачеш'', маркирана с жълта лентова маркировка. Червената маркировка <u>пресича поляната по дължина в източна посока</u> (има жалони от ЗКМ) и навлиза в гъста букова гора. Върви се <u>на изток</u> и за 20 минути се стига до наклонената горска поляна ''Яворец'', като се подсича южния склон на слабо изразения вр. [[Въртешката]] (1494 м). Постепенно пътят завива на юг, криволичейки през гора със сечища. Преминават се местностите ''Разкръстето'' и ''Паницата'', откъдето през поляните се открива гледка на запад към вр. [[Мургаш]] и на юг към купола на [[Витоша]], [[Мусала]] и [[Западна Рила]]. Така за 40 минути от поляната ''Яворец'' (1 час от м. ''Зла поляна'') се стига до вр. [[Ралчовска Белимица]] (1410 м) – м. ''Биленица'' – обширни поляни, заобиколени от красиви широколистни дървета. Оттук отново се открива гледка назад към вр. ''Мургаш'' и на юг към ''Витоша'' и ''Западна Рила''. След няколко минути, пътеката пресича тесен рехав горски пояс и слиза в малката низина ''Бечова поляна'' (ливада) (1 час и 10 минути от м. ''Зла поляна''). Тя е кръстопът – надясно (на юг) се спуска земен път до с. ''Чурек'' (през ''Чурешката поляна'' и вр. [[Малова могила]]), наляво (на север) слиза пътека за с. ''Врачеш'' (през [[Елов връх]] и долината на р. [[Чешковица]]).

От ''Бечова поляна'' <u>се продължава на югоизток</u>, пресича се тесен пояс от рехави дървета, прекосява се нова малка ливада и след 15 минути се стига до ъглопът. Надясно (на юг) се отделя земен път за с. ''Чурек'' (през вр. [[Коня]]). Земният път на Ком – Емине <u>завива наляво</u> и все през гората отначало в източна, а след това в югоизточна посока за 30 минути (1 час и 55 минути от м. ''Зла поляна'') излиза на поляната ''Маанатец'' ''(Махнатец)'', в източния край на която има големи каменни блокове и стари букови дървета, хвърлящи сянка над ливадата.

Пътят води все в източна посока, за 15-20 минути (2 часа и 15 минути от м. ''Зла поляна'') се стига до местността ''Сватбарника'' – поляна с нов кръстопът. Надясно (на юг) слиза пътека покрай ляв приток на р. [[Крушевица]], а след това покрай самата р. ''Крушевица'' до с. ''Чурек''. Наляво (на север) се спуска пътека по ''Чурешки рът'' до ''язовир “Бебреш”'' и ''с. Врачеш''.

Земният път на Ком-Емине пресича м. ''Сватбарника'' и <u>от източния ѝ край</u> отново навлиза в гората. Още 40 минути се върви все през гора със сечища, внимава се за разклоняващите се второстепенни горски пътища, като накрая се минава покрай малките горски поляни ''Кърджалийски щетини'' (щетина – място, където се добивали дървени въглища, обикновено равни горски поляни, в които се правели жижници – специална купчина дърва в трап, яма, където дървата бавно се овъглявали и превръщали във въглища). Достига се ''Хайдушкото кладенче'' – удобно място за почивка с чешма и кът за отдих с малка беседка (2 часа и 55 минути от м. ''Зла поляна''). Пътеката завива на югоизток-юг и след 10 минутно леко спускане се достига обширната ''Витинска поляна'' (3 часа и 05 минути от м. ''Зла поляна''). Тя се пресича в долния (южен) край, продължава се през букова гора и малки полянки с гледка на юг. За 20 минути се стига до разклон в местността ''Овнарника''. Продължава се <u>по левия път (на изток)</u>, който слиза стръмно по ''Витинския рид''. Върви се през гора 30 минути и се стига до просека на електропровод. Веднага след пресичането на електропровода червената маркировка <u>изоставя земния път и продължава вляво (право на изток)</u> директно към ''прохода Витиня''. Сто метра след разклона, дълбоко под земята минава тунелът “Витиня”. 

Тунел “Витиня” е част от автомагистрала “Хемус”, предназначена да свързва столицата София с гр. Варна. Той е първият от четирите тунела в посока Варна (останалите са “Топли дол”, “Ечемишка” и “Правешки ханове”). Състои се от две тръби, всяка със сечение 86 кв. м. и дължина 1125 м. Прокопан е под най-високата точка на седловината Витиня. Навлиза в снагата на планината на 928 м н. в. и излиза от нея на 880 м н. в. Залисани в следенето на маркировката, ком-еминейците рядко се сещат, че точно в този момент под краката им се движат коли, забързани към едно ежедневие, толкова различно от това, което очаква туристите в следващите две седмици – на единение с природата. И както в народните приказки – и тук има два свята – Долната и Горната земя. 

След пресичането на електропровода и тунела “Витиня” червената маркировка се спуска <u>директно на изток</u> и след 250 метра излиза на ''прохода Витиня'', югозападно от бензиностанцията (4 часа и 45 минути от ''Зла поляна'', 6 часа от ''х. “Мургаш”'', 11 часа и 15 минути/12 часа/13 часа и 45 минути от ''х. “Лескова”''). Дотук може да се стигне и като, след пресичането на електропровода, се продължи по земния път от ''Зла поляна'', който върви на югоизток, след което завива на североизток и излиза на прохода (има бариера) южно от бензиностанцията.

До бензиностанцията (югоизточно) има чешма със статуя на мечка. На 100 м северно от чешмата, вляво (западно) от портите на ДДС “Витиня” е [[туристическа спалня “Витиня”]].

''Проходът Витиня'', наричан още ''Чурешки проход'', свързва Северна с Южна България. От едната страна е ''язовир “Бебреш”'', намиращ се край [[Ботевград]], а от другата е село [[Потоп]]. Дължината на прохода е 28,8 км. 

През седловината е имало пътища още по времето на траките и римляните. През 1865 г. е изградено шосе, а през 1934 г. автомобилен път, който измества движението от [[Арабаконашкия проход]] към ''Витиня''. Днес през ''Витиня'' почти не минават коли, заради автомагистрала “Хемус”.

Туристическа спалня “Витиня” се намира на ''прохода Витиня'', на 965 м н. в. Представлява едноетажна барака с 20 легла. Електрифицирана, с външна чешма. Сградата е неподдържана, условията за нощувка не са добри. Работи само през лятото. Необходимо е предварително обаждане.


----
Яница Илиева<br>
Стефан Илиев

== Навигация ==
[[Отсечки от маршрута Ком Емине|Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“]]