Разлика между версии на „Хижа „Ком” (нова) - връх Ком“

Текуща версия към 16:23, 26 август 2016

Хижа „Ком” (нова) – връх Ком (2 часа)

Хижа „Ком” (нова) (1506 м) се намира в местността Горната кория (Берковска планина). Разположена е в южния край на поляната. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 120 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление, половината стаи са с общ санитарен възел на етажа, а другата половина – със самостоятелни възли. Разполага с ресторант, туристическа кухня и столова. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг.

Старата хижа „Ком”

Новата хижа „Ком”

До хижата може да се стигне от гр. Берковица (15 км по асфалтов път или 3 часа и 30 минути по маркирана пътека) или от прохода Петрохан (3 часа / 2 км по асфалтов път и 13 км по земен път).

Западно от хижата започва пътеката, маркирана с червена лентова маркировка. В началото има информационно табло за маршрут Е-3 Ком – Емине. Тръгва се в южна посока и се излиза на земния път, идващ от прохода Петрохан. Върви се на юг по пътя до достигане на първия разклон. Левият път (на югоизток) води до прохода Петрохан (3 часа / 13 км по земен път и 2 км по асфалтов път). Продължава се по десния път (на югозапад) и след 10 минути се достига до старата хижа „Ком” (15- 20 минути от хижа „Ком” (нова)).

Хижа „Ком” (стара) (1620 м) се намира в местността Покоя, Берковска планина. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с вътрешни санитарни възли, парно и ресторант.

След старата хижа пътеката започва да се изкачва на запад през иглолистна гора. Достигат се обширни малинаци, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг, изкачва се по стръмния склон и пресича смърчовата гора покрай туфи от синя тинтява.

След 30 минути от хижата гората оредява, лятната пътека с червената маркировка завива наляво (на югоизток) и навлиза в огромното лавиносъбирателно поле на Фунията. Зимен вариант се отклонява надясно (на юг-югозапад) и излиза на главното било при връх Среден Ком (1944 м). Продължавайки по лятната пътека, се излиза от гористия пояс и за 10-15 минути се достига до седловината (1874 м) между върховете Среден Ком и Малък Ком (1959 м). Мястото е обзорно, подходящо за почивка, има дървена маса и пейки. (45 минути от хижа „Ком” (стара), 1 час от хижа „Ком” (нова)).

Откриват се гледки към язовир „Огоста” и Врачанския Балкан.

От седловината маркираната пътека продължава в западна посока, подсичайки южните склонове на връх Среден Ком. Коловата зимна маркировка траверсира югозападния склон на връх Малък Ком, достига седловината, изкачва се по източния склон на връх Среден Ком, като върви успоредно на лятната пътека, след което слиза и се слива с нея, и после двете заедно подсичат югозападния склон на върха.

За 25 минути се достига източният стръмен и слабо затревен склон на връх Голям Ком, по който за още 30 минути се излиза на връхната кота (2016 м). (1час и 40 минути от хижа „Ком” (стара), 2 часа от хижа „Ком” (нова)).

Семейството на Комовците се състои от три върха – Голям, Среден (с три коти) и Малък. Големият Ком прилича на грамадна островърха могила, откъдето навярно идва името му (съществителното нарицателно „ком” е от славянски произход и означава могила, грамада). Невероятната панорама, която е съзерцавал тук, е вдъхновила Иван Вазов да напише стихотворението „На Ком”:

През 1965 г. в чест на III конгрес на БТС берковските туристи поставят мраморен барелеф на Вазов на върха. Горните стихове са издълбани в плочата под лика на поета и напомнят на всеки ком-еминеец за стремежа му към нос Емине. Паметникът, заедно с останките от дъждомера, е предпочитано място за снимка.

Съществува традиция от връх Ком да се вземат две камъчета, които съпътстват туриста по време на целия поход. Едното се хвърля в морските вълни, а другото се запазва за спомен. (За по-сигурно може да се вземат и повече от две, които да се носят на различни места, за да се предпазим от загубване на всички камъчета).

Връх Ком

Барелефът на връх Ком

Панорамата от връх Ком е удивителна. При ясно време на над 150 км на югоизток се очертават гънките на Родопите. 70 км на юг е куполът на Витоша с Черни връх – люлката на българския организиран туризъм, а пред него е Софийското поле със столицата София. Зад Витоша (на 100-130 км) са острите върхове и обли чалове на Рила с първенеца на Балканския полуостров връх Мусала. Продължавайки обиколката, надясно и на запад се редуват граничните планини и върхове от Краището – Беласица (при добра видимост – 200 км), Влахина, Огражден, Конявска и Осогово с първенеца Руен (120 км). Пред тях са хребетите на Верило-Руйската и Плано-Завалската вериги с Люлин и Вискяр… Още по на запад са сръбските планини – Влашка, Видлич, Сува с първенеца Трем (72 км). На северозапад Старопланинското било продължава до върховете Копрен, Оба и първенеца на Западна Стара планина Миджур (40 км). На север стръмните склонове на Ком се спукат към град Берковица, Дунавската равнина и язовир „Огоста”. Зад гънките на равнината понякога могат да се видят очертанията на Карпатите в Румъния (200-300 км).

За накрая остава гледката на източния хоризонт. Към него ще се стреми ком-еминеецът през следващите дни и седмици – все натам ще гледа по своя път – все на изток – към морето!

Право на изток е връх Малък Ком, вляво от него – Среден Ком. Зад тях от ниските гънки на Дунавската равнина изведнъж стръмно като стена се издига Врачанският Балкан. Той изглежда като отделна внушителна планина, но не ни впечатлява, подминаваме го, защото очите се стремят в друга посока – вдясно, на юг и на изток от Малък Ком – натам продължава пътят на ком-еминеецът, натам са насочени неговите желания, мечти и страхове. Главното старопланинско било извива през предавателя на връх Зелена глава, слиза до прохода Петрохан, изкачва се на Тодорини кукли, продължава през куполите на Издремец, Козница, Чукава… Редят се планини и върхове, които в началото на похода трудно могат да бъдат разпознати, но които след края му ще носят радост със спомените, свързани с тях. Мургаш, Звездец, Баба… Капалу, Курдуна, Свищиплаз… Паскал, Картала, Вежен… Юмрука, Кавладан, Козя стена… Амбарица, Купена, Ботев – първенецът на Стара планина (160 км)... И накрая Чумерна (на 242 км при отлична видимост).

Не може да не се свие сърцето при тази гледка, не може да не изпиташ съмнение дали ще се справиш, защото далече ти изглежда Петрохан – едва първата цел, а Ботев сякаш е в безкрая… Но време за съмнение няма – по традиция се прави снимка с паметника на Иван Вазов, вземат се камъчетата и се потегля – на изток към морето!

Яница Илиева
Стефан Илиев

Навигация

Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“