Разлика между версии на „Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная”“

Текуща версия към 15:06, 20 октомври 2016

Хижа “Пробойница” – хижа “Тръстеная” (7 часа)

От хижа “Пробойница” се пресича мостът и се продължава по макадамовия път за село Губислав. В началото се върви по десния бряг на река Пробойница в югоизточна посока. След 10 минути (500 м) реката се пресича и пътят се прехвърля на левия бряг. След още 15 минути (1 км) се достига махала Мачище, където пътят прави голям завой при пресичането на Хайдушки дол – ляв приток на река Пробойница. Пътят продължава на юг, после на изток, високо над коритото на реката. Откриват се гледки към вр. Голяма кутия и скритите в зеленината на гората къщички на махала Дружимир.

След 50 минути (1 час и 15 минути от хижа “Пробойница”) се стига до центъра на село Губислав, където има стара спирка с пейка и чешма. Надолу продължава асфалтово шосе към гара Лакатник. Шосето върви през широколистна гора, храсти и поляни. 35 минути след центъра на село Губислав маркираната пътека напуска пътя, спускайки се стръмно на юг през поляни и храсталаци. След 100 метра завива на изток-североизток и след още 100 метра излиза отново на пътя. Вдясно (на юг) се открива гледка към отсрещния склон с единични къщички от махалите на село Заноге – махала Врабците под Угърски връх (1236 м) и махала Чефротовец под връх Градището (1068 м). Продължава се 200 метра по асфалтовия път и отново пътят се напуска в южна посока, за да се спести голям завой. Само след 80 метра пътеката се влива обратно в пътя, по който се продължава до гара Лакатник.

С няколко остри завоя асфалтовото шосе слиза до коритото на река Пробойница. От двете страни се намират изоставените рудници на урановата мина. Реката се пресича по мост (1 час от с. Губислав) и се минава на десния ѝ бряг, следват се завоите на реката, след 20 минути тя отново се пресича по мост и се върви по левия бряг. След още 20 минути е поредният мост (отново на десния бряг), след който шосето навлиза в махалите Самотвор и Пробойница, където има заведение с рибарник. Вляво от пътя при водослива на реките Пробойница и Петренски дол се намира естествен скалист басейн, който се използва като плаж през лятото.

Преди да се излезе на пътя София – Мездра, вляво (северно) остават живописни скали, над които се е намирала крепостта “Осиково градище”.

Излиза се на пътя София – Мездра (15 километра, или 3 часа и 30 минути от хижа „Пробойница”) и се продължава наляво (в северна посока) по левия бряг на реката. След 5 минути (500 метра) се стига до висящ мост, по който се пресича река Искър и по маркирани каменни стъпала се излиза непосредствено на жп гара Лакатник. На гарата има чешма.

Пресичат се жп линиите в източна посока и се продължава по улицата наляво (на север) 600 метра до центъра на селището. Тук има чешма и магазин, който не работи в неделя.

В стремежа си да достигнат до Дунав водите на река Искър хиляди години са дълбали скалите на Стара планина. Резултатът е чудно красивото Искърско дефиле. Един от най-фантастичните феномени в него са Лакатнишките скали – отвесни стени от червени пясъци и варовици, достигащи до над 250 метра височина. От 1989 година са част от Природен парк “Врачански Балкан”.

Тук през лятото на 1931 година за първи път в България е било употребено алпийско въже, ето защо се счита, че Лакатнишките скали са люлката на българския алпинизъм. Освен с атрактивните си катерачни маршрути те са известни и с условията за пешеходен туризъм и спелеология.

Високо горе се вижда алпийският заслон „Орлово гнездо”, построен през 1938 година от членовете на Българския алпийски клуб. Надясно от него има паметник на участници в Септемврийското въстание от 1923 година.

Близо до моста над река Искър се намира големият карстов извор Житолюб, край който има заведение. Малко по-нагоре е четириетажната пещера Темната дупка с обща дължина на галериите над 5000 метра, а още по-нависоко са Свинската дупка, Ръжишката и Козарската планина.

Името на цялата местност, скалите и двете села идва от завоя, който прави река Искър тук и който отвисоко прилича на сгъната в лакътя ръка.

Лакатник разделя планината Козница (на запад) и Голема планина (на изток).

София – Варна при гара Лакатник е първата от трите жп линии, които маршрутът Ком – Емине пресича (другите две са Русе – Подкова, при гара Кръстец, и Карнобат – Синдел, при гара Дъскотна). Това е една от най-ниските точки в маршрута (375 м).

От село Гара Лакатник до село Лакатник може да се стигне изцяло по асфалтирания път – 7 км (1 час и 30 минути).

От центъра на село Гара Лакатник маркировката тръгва по улицата в южна посока, пресича шосето и продължава по стръмна неасфалтирана улица на югоизток. След 400 метра отново излиза на асфалтовото шосе при остър десен завой на пътя. Шосето се пресича на още три места, с цел да се спестят завоите, като пътеката държи югоизточно направление. Минава се между дворовете и къщите на лакатнишките махали, покрай ливади и ниви и се излиза на открита билна височина. От нея се откриват гледки към Искърския пролом на запад и Лакатнишките скали, и Врачанския Балкан на север. От тук нататък маркировката следва асфалтовия път. Минава се покрай чешма отдясно на пътя. Заобикаля се от североизток вр. Куленица и се достигат първите къщи на село Лакатник (7 км, или 1 час и 30 минути от гара Лакатник).

В началото на селото се намира спирката „Последна грижа“, наречена така заради близостта си с гробището. Тук се открива гледка към връх Яворец (1348 м), в чието подножие се намира селото.

От село Лакатник до хижа “Тръстеная” може да се стигне по път с трошенокаменна настилка – 7 км, или по пряка маркирана пътека, която сече завоите на пътя.

Селото се прекосява в южна посока. В центъра му има войнишки паметник в чест на загиналите през Балканската и Междусъюзническата война местни жители, чешма, църква и хранителен магазин. Оттук червената маркировка продължава по улицата на югоизток и отвежда до пътя с трошенокаменна настилка. Пътеката го пресича и се изкачва стръмно на югоизток на височина с кол от зимната маркировка. Открива се гледка назад към село Лакатник и Врачанския Балкан. След височината пътеката се спуска отново на макадамовия път (по този начин се съкращава голям негов завой на североизток около височината с кола). Продължава се 600 метра по пътя, след което той се изоставя и по пътека в югоизточна посока се подсичат склоновете на връх Яворец. Пътеката минава през широколистни гори, храсти и поляни. За кратко се излиза на пътя, след което през обширни поляни в югоизточна посока се съкращава поредният му завой на североизток. След 10 минути (1 км) пътеката отново излиза на пътя, по който продължава надясно (в южна посока). След 200 м тя напуска пътя вляво (в източна посока) и след още 500 м (5 минути) излиза на хижа „Тръстеная” (7 км, или 1 час и 30 минути от с. Лакатник; 14 км, или 3 часа и 30 минути от гара Лакатник).

Хижа “Тръстеная” се намира на 7 км от с. Лакатник (път с трошенокаменна настилка) и на 12 км от гара Бов (5 км по асфалт и 7 км по път с трошенокаменна настилка). Разположена е до Долното езеро – едно от двете свлачищни езера, намиращи се в северното подножие на вр. Издремец. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 30 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана. Работи постоянно, предлага се храна. В сезона на бране на малините може да няма места, желателно е предварително обаждане за резервация.

В близост до връх Издремец е била разположена стара римска стражева станция, охраняваща римския път към река Искър. Според преданията на това място е имало и древно тракийско светилище, на мястото на което през Средновековието учениците на св. Климент Охридски построяват манастира “Свети Пантелеймон”, разрушен по-късно от турците. Останките му могат да се видят на тридесет метра южно от хижата. Запазен е оброкът “Свети Пантелей Пътник” със стар оброчен кръст.

По време на турското робство в тази местност е имало странноприемница.

Днес хижа “Тръстеная” е известна с големите си малинови насаждения и производството на малиново вино и ракия.

Яница Илиева
Стефан Илиев

Навигация

Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“