Разлика между версии на „Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”“

Версия от 16:36, 24 април 2017

Хижа “Кашана” - хижа “Свищиплаз”” (3 часа и 30 минути )

ВАРИАНТ I

Лятната пътека започва от чешмата, разположена северно от пътя. Освен с червената маркировка на Ком-Емине, пътеката е маркирана и със зелена лентова маркировка (до хижа “Стражата” – 3 часа).

Тръгва се на север, с кратко стръмно изкачване през гората. Скоро пътеката променя посоката си в североизточна и след 60 м се стига до разклон. Червената и зелената маркировка продължават наляво (север-северозапад), а надясно (на североизток) се отклонява пътека към чешма, до която се стига след още 50 м. Понеже чешмата на прохода понякога пресъхва през лятото, тази втора чешма може да се ползва като последен източник на вода. Ако обаче и тя е пресъхнала, трябва да се използва чешмата при хижата, дори и да се наложи връщане, защото преходът е по безводно било и няма други водоизточници почти до хижа “Свищиплаз”.

Някога маркировката е минавала покрай тази чешма, така че в гората могат да се видят стари марки, но след нея пътеката е обрасла и трудно проходима. По-добрият вариант е връщането обратно до маркировката по същата пътека или по обозначената с бели стрелки и надпис “Към Е-3” алтернативна пътека, която съкращава един завой на маркировката и излиза малко по-нагоре по нея.

След разклона към чешмата се върви за кратко (30 м) и се достига до основите на стари сгради и стар път. Този път също води началото си от прохода Кашана. Тук се влива гореописаната алтернативна пътека от чешмата, обозначена със стрелка и надпис “чешма” върху руините.

Маркираната пътека прави остър завой надясно (на изток), като минава над останките от сградите под малък сипей. Върви успоредно на пътя, в основата на склона, като мястото е много обрасло през лятото, с оскъдна маркировка върху камъните. След 100 м пътеката отново променя рязко посоката си и със стръмно изкачване поема наляво (на североизток). Върви се за кратко през гората и само след още 100 м се излиза на тревистия открит югоизточен склон на връх Капалу (1622 м). От тук нататък маркировка има само върху камъните, така че трябва да се внимава да не се изгуби пътеката измежду множеството животински пътечки, успоредни и пресичащи туристическата. Откриват се гледки към прохода Кашана и към връх Мургана.

След като се подсече връх Капалу и преди да се започне подсичането на връх Курдуна (1822 м), зелената маркировка се отделя за хижа “Стражата” в северна посока. Мястото е обозначено със стрелки на неголяма купчина камъни от лявата страна на пътеката. Зелената маркировка се изкачва до билото, пресича коловата маркировка, подсича западните склонове на връх Курдуна и след това слиза в северозападна посока към хижа “Стражата”.

Червената маркировка продължава в североизточна посока, като траверсира южните склонове на връх Курдуна по диагонал. Пресича няколко каменни пасажа в местността Четърлъка и достига до седловината западно от връх Свищиплаз (1888 м), където се слива със зимната колова (билна) маркировка (2 часа от прохода Кашана).

Зимният път минава изцяло по билото, като от прохода Кашана изкачва право на север стръмните склонове на връх Капалу. Там, където червената маркировка излиза на асфалтовия път, има уширение. От него на север тръгва земен път, който само след 50 м се разделя. Надясно, покрай стар трафопост, продължава обрасъл път в североизточна посока (слива се с лятната червена и зелена лентова маркировка). Продължава се по пътя направо. След 150 м той се напуска и се тръгва без пътека нагоре (на север) по склона. След 100 м се стига до първия маркировъчен кол.

Пътят също се изкачва с няколко големи серпентини до билото и се слива със зимна колова маркировка в източното подножие на връх Капалу. От там насетне пътят и стълбовата маркировка вървят успоредно билно през местността Каменната стърга до подножието на връх Курдуна, където се пресича зелената марка от хижа “Кашана” до хижа “Стражата”. Зимната колова маркировка минава през връх Курдуна, слиза от него право на изток през поредица от по-ниски каменисти коти и се слива с лятната червена лентова маркировка при седловината западно от връх Свищиплаз.

Този вариант е по-стръмен, труден и времеемък, макар и по-обзорен от лятната пътека.

От седловината се тръгва на изток. След 200 м лятната и зимната пътека отново се разделят. Зимната продължава нагоре към върха, но без да минава през връхната кота, а леко го подсича. Лятната подсича по-надолу, също от северната му страна, по добре различима в тревата пътека. След още 200 м двете маркировки отново се сливат и заедно през местността Кадънски извор изкачват връх Малък Свищиплаз (1804 м), като правят лек завой, отначало на североизток, а после на слизане – на изток.

Стига се до нова седловина (2 часа и 30 минути от прохода Кашана). Тук е важен разклон, където се разделят билната пътека от пътя за хижа “Свищиплаз”. Тръгва се по пътя, обозначен с табели “х. Свищиплаз” и “летен път”, както и знак за раздвояване на маршрута върху постамента на маркировъчния кол. Първо се върви в южна посока, а след това в източна.

От тук вече може да се види хижата, долу, в гората, право на изток, с извисяващото се над нея било. Откриват се гледки към град Златица и Средна гора.

Двадесет минути след разклона се навлиза в горския пояс, а след още десет минути се излиза на голяма поляна – местността Юсеин паша. В единия й край има останки от сгради – Станцията на геологопроучвателите (Лагерът на геолозите). Тук от запад идва алтернативна пътека от прохода Кашана.

Продължава се на изток, по по-широк и утъпкан път, през гора. Пресичат се три дерета, като реките Четвърто и Трето Керездере не пресъхват през лятото и могат да бъдат използвани като източници на вода преди достигане до хижата.

Тридесет минути след Поляната на геолозите (1 час от седловината между върховете Малък Свищиплаз и Голяма Занога; 1 час и 30 минути от седловината западно от връх Свищиплаз; 3 часа и 30 минути от прохода Кашана) се достига до местността Малката поляна, в чийто северен край е разположена хижа “Свищиплаз”.

От седловината източно от връх Малък Свищиплаз може да се стигне до хижа “Свищиплаз”, като се продължи по билото на изток, по един по-обзорен, макар и по-труден маршрут през връх Голяма Занога (1819 м). До върха се стига за 40 минути, като се следи зимната колова маркировка, а след още 20 минути се слиза до друга малка седловина, която разделя Заногата от следващия връх Миале (1803 м). Това е местността Гроба и до нея може да се стигне и по немаркирана пътека, която се отделя още преди изкачването и подсича върха от южната му страна.

От местността Гроба се тръгва в югоизточна посока по пътека, която се отклонява от билото и чието начало е обозначено с два маркировъчни стълба и червени марки. Хижа “Свищиплаз” се вижда и може да се използва като визуален ориентир, къде трябва да се напусне пътеката. До това място се стига след 10 минути, като тук червените марки свършват и с табелка и червена стрелка е указано, че трябва да се тръгне надолу по склона (на юг). Върви се през хвойнови храсти, без пътека, и след 400 м се стига до горната граница на гората. Тук няколко табели-стрелки отново сочат надолу (на юг) към хижата, до която остават само стотина метра. Самата сграда вече се вижда между дърветата. Последната отсечка през гората е много кратка, но стръмна и изровена, пътека почти не се различава (1 час и 20 минути от седловината между върховете Малък Свищиплаз и Голяма Занога; 3 часа и 50 минути от прохода Кашана).

ВАРИАНТ II

Има още един вариант за достигане до хижа “Свищиплаз” от прохода Кашана, който е бил препоръчителен при влошаване на времето. Този маршрут също е живописен, макар и да избягва откритите части на главното било. Маркировката е стара, на места липсва, трудно се открива в обраслите участъци и затова преминаването по този вариант в момента изисква добра ориентация.

Тръгва се по асфалтовия път към град Златица (на изток). След 500 м се пресича горният край на Карлък дере, където има чешма. След още 100 м се достига до остър десен завой на пътя, в местността Голямата поляна. Вляво (на североизток) се отделят червена лентова и колова маркировка. Началото на пътеката и първият маркировъчен кол са закрити от растителността и не се виждат от пътя. Пресича се Голямата поляна и след 10 м се навлиза в гората в североизточна посока. Преминават се реките Маза дере и Тотомир дере, след което маркировката прави завой на югоизток и през букова гора първо изкачва за кратко склоновете на Мачешкото било, а после през местността Козарника се спуска до река Мачешко дере, където има водохващане и чешма (1 час от прохода Кашана).

След още 5 минути в южна посока по черен път се достига до още една чешма – Водопоя. След 200 м от изток идва друг черен път, който също води началото си от шосето към град Златица. Продължава се на изток– югоизток през поляни и след 15 минути се стига до седловина Мачеш и маркировъчен кол. Още 20 минути се върви през поляни, после се навлиза в гора, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг. Пресича река Балъм дере и за още 10 минути излиза при руините на Златишката мандра (2 часа от прохода Кашана).

Отново се върви през открити поляни. Прави се завой на югоизток, а след достигане на седловината северно от връх Орльова скала (1444 м) се продължава в североизточна посока. Минава се през местността Старата бачия, за кратко се навлиза пак в гората, където се пресичат началните потоци на река Пето Керездере, и се излиза в местността Караалан. Поляната се пресича в северна посока, следва бродът на река Курудере и по черен път с леко изкачване на изток–североизток се стига поляната Юсеин паша (3 часа от прохода Кашана).

Пътят от тук до хижа “Свищиплаз” е описан във вариант I.

Хижа “Свищиплаз” е разположена в местността Малката поляна, на 1475 метра надморска височина. Има капацитет от 57 места, вътрешни бани и санитарни възли. Отоплението е с печки на твърдо гориво. От хижата може да се слезе до град Златица по синя маркировка (3 часа) или по жълта маркировка, която в момента е само с две водоравни бели линии, жълтата част липсва (2 часа и 30 минути). Синята маркировка е по-често използвана, през повечето време се върви по път, маршрутът е по-добре маркиран. И двата варианта слизат в северния край на Златица, при параклиса “Св. Кирик и Юлита”.

Яница Илиева
Стефан Илиев

Навигация

Към Отсечки от маршрута „Ком-Емине“