Проходът Витиня - хижа “Чавдар”
Проходът Витиня - хижа “Чавдар” (5 часа)
Маршрутът Витиня – хижа “Чавдар” е кратък, но труден за ориентиране. Проблем представляват участъците, обрасли с храсти и къпини, както и паднали дървета. Покрай оградата на ДДС “Витиня” и при подсичането на връх Звездец има опасност от изгубване на маркировката.
От чешмата със статуята на мечка до бензиностанцията се тръгва в южна посока по стария път Ботевград – Витиня – София. След 200 м съвсем слабо спускане се стига до отбивката за с. Горно Камарци, по която се поема по асфалтовото шосе наляво (на изток). След 15 минути (1 км) се стига до отбивка при десен завой на пътя. Наляво (на север) се отделя шосе за бивша почивна станция на “Енергото” (300 м).
Червената маркировка продължава надясно (на юг) по шосето за с. Горно Камарци. След 800 м асфалтовият път се напуска и се завива наляво (на изток) по земен път. Минава се през мочурлива поляна и се стига до оградата на ДДС “Витиня” и една от портите в нея. Маркировката минава покрай портата, завива наляво покрай оградата и я следва в североизточна посока. Оградата остава вляво от пътеката. Върви се през широколистна гора. Десет минути след портата земният път завива надясно (на североизток-изток), а пътеката го напуска и продължава да следва оградата в северна посока (има указателна табела). Постепенно маркировката също завива на изток, гората се разрежда и се излиза на поляни, обрасли с буйна трева, храсти и отделни дървета. Има опасност от загубване на маркировката, която завива наляво (на север) и се придържа плътно към оградата на Дивечовъдното стопанство.
След 5 минути се излиза от гората на открито място – десния бряг на спускащо се на югоизток дере. Пътеката пресича по хоризонтал дерето, завивайки леко надясно (на изток). Трябва да се следи внимателно, защото тук тя е тясна и обрасла с малини, къпини, храсти и млади букови леторасли. От другата страна на дерето пътеката отново навлиза в широколистната гора и продължава на изток без стръмни изкачвания и слизания. Маркировката отново доближава оградата на ДДС “Витиня”, която остава от лявата страна (от север). 20 минути след пресичането на дерето се излиза на земен път, по който се върви още 5 минути. След това пътят отново се изоставя (той завива надясно, на юг и също води до прохода Арабаконак) и покрай оградата за общо 30 минути от дерето се изкачва до порта и нов земен път, идващ от прохода Арабаконак. Този път води до военно поделение, което се намира отвъд портата вляво – на 200 метра в посока север. До прохода може да се стигне или през обраслите поляни в югоизток-източна посока, като се следва лентовата и оредялата колова маркировка (преодолява се леко възвишение, обрасло тук-таме с храсти и ниски дървета), или по земния път в югоизточна посока, без маркировка. Достига се асфалтовият път от Ботевград до с. Горно Камарци и Подбалканския главен път София – Бургас (2 часа от Витиня). Ботевградският проход разделя планините Мургаш (на запад) и Етрополска планина (на изток), Камарската котловина (на юг) от долината на река Бебреш на север. Най-високата му точка е на 976 м н.в.
Когато през 1866 г. Мидхат паша прокарва път през този проход, той бива наречен Орханийски (от старото име на Ботевград - Орхание). В продължение на години, до изграждането на шосето през Витиня, той служи като основна връзка между София и Северна България. По-късно проходът променя името си на Арабаконашки заради многобройните ханове, разположени в близост до с. Горно Камарци. От 1942 г. проходът се нарича Ботевградски.
На 22 септември 1872 г. тук е ограбена турската пощенска кола, пренасяща “царската хазна” - данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско. Разкриването на извършителите - членове на Вътрешната революционна организация, начело с Димитър Общи, води до арестуването на много нейни дейци, в това число и на Васил Левски. Пет години след това в прохода се разиграват и други събития от голяма важност за националната ни история - през зимата на 1877 г. се водят ожесточени боеве между 30-хилядната армия на Мехмед Али паша и руските освободителни войски, начело с генерал Гурко. След кръвопролитни сражения при с. Ташкесен (днешното Саранци), на 18 и 19 декември 1877 г. турските войски напускат арабаконашката позиция и освобождават пътя към София. На 200 м източно от най-високата точка на прохода, в подножието на връх Арабаконак (906 м), се издига паметник, който напомня за саможертвата на загиналите руски, украински, финландски, румънски и беларуски войни и носи името Паметник на победата.
Последното значимо събитие, случило се в прохода, е опитът за атентат срещу цар Борис III през 1925 г. от група анархисти.
Днес пътят през прохода почти не се използва, в някои отсечки от него пътната настилка е в лошо състояние.
На 300 м от мястото, където червената маркировка пресича асфалта, в посока Ботевград (на север), се намира чешма с 2 чучура. Чешмата е разположена вляво (западно) от шосето, между него и оградата на Дивечовъдното стопанство.
От асфалтовия път маркировката се изкачва на изток по стъпалата, водещи към паметника. Той се заобикаля отдясно (от юг) и се продължава с леко спускане на изток по земен път. След 5 минути (300 м) се стига до кръстопът. На север води път, който се спуска към долината на р. Клисура и излиза заедно с нея на асфалтовия път от прохода до Ботевград. На юг слиза път, който след това се раздвоява – към с. Стъргел и към средата на асфалтовото шосе между Горно Камарци и Стъргел. Маркировката продължава на изток по средния път. Започва изкачване в рядка борова гора. След 200 м следва рязък завой наляво. Веднага след завоя маркировката напуска пътя и със стръмно изкачване вдясно (на североизток) през гората сече негова серпентина. След 300 м се излиза отново на пътя, поема се надясно (на изток) по него и почти веднага пътеката отново се отделя вляво от пътя (на североизток). Изкачва се 200 м през рядката иглолистна гора и полянки, като съкращава още един голям завой на земния път. Пътеката отново пресича пътя и веднага навлиза в гората от другата му страна (вляво, на северозапад). След още 400 м пак се излиза на земния път. Така се пропуска най-големият му завой и от тук нататък се продължава надясно по него (на изток). До тук може да се стигне с по-плавно изкачване и само по пътя (без маркировка). Има няколко обзорни места с гледка към Мургаш. Трябва да се внимава за разклони с други черни пътища.
Пътят върви през млада иглолистна гора и след 10 минути се достига важен ъглопът - разклонът за връх Звездец. Наляво (на север) се изкачва път, който прехвърля билото и стига до началните притоци на р. Клисура. По този път и след това надясно (на изток) по голото било може да се изкачи връх Звездец (1 час и 30 минути). Ако се предпочете този вариант, след върха се продължава на изток. Слиза се до гората, като се достига синя маркировка (идваща от северозапад от хижа “Рудината”), която за 20 минути излиза на Етрополския проход, където се слива с червената маркировка, идваща от прохода Арабаконак.
От ъглопътя за връх Звездец червената маркировка продължава на изток и след 5 минути (100 м) се стига до нов разклон. Надясно (на юг) след 100 м се намират останките на мандрата на ТКЗС-то на с. Стъргел, т. нар. Стъргелска мандра. На 100 м източно от тях има чешма, а на 50 м южно – беседка с огнище. От тук може да се слезе в с. Стъргел по немаркирана пътека (1 час).
От разклона Ком – Емине продължава по главния земен път на изток и след 200 м се стига нова отбивка. Наляво се отделя път, който се съединява с гореописания (преди 300 м) земен път към билото при разклона за връх Звездец.
Маркировката продължава на югоизток по главния път<u>, от който се отделят още няколко разклонения - наляво (на север) към връх Звездец и надясно (на юг) към с. Стъргел.
20 минути след разклона за мандрата се напуска земният път и <u>се продължава наляво (на североизток) през поляни. Отбивката е обозначена с табелки на маркировъчен стълб.
Може да се продължи и по пътя, по който също има рядка стара червена маркировка. Той се спуска на югоизток през гора и поляни до земния път от с. Стъргел за Етрополския проход. Завива се наляво (на североизток) по него и за 1 час с множество серпентини се достига Етрополската седловина. Пътят пресича началните притоци на Буновска река, до един от тях има чешма (по средата на пътя). Този вариант удължава прехода, но няма препятствия и затова е предпочитан от велосипедистите.
От маркировъчния кол с табелите основният маршрут Ком – Емине продължава наляво (на североизток) през поляни по земен път, който след 100 м свършва пред малък фургон-заслон. Той е важен ориентир и подходящо място за нощувка. На едната стена на заслона има надпис “Е-3 – 20 м ляво през копривите”, с което име той става известен сред туристите. След него пътеката продължава на изток и веднага завива наляво (на север) и навлиза в иглолистна гора. Трябва да се внимава за мястото, където се навлиза в гората, заради гъсталака от коприва, шипки и къпини, през който се минава. Почти веднага след това се завива надясно (на изток). Вляво (северно) от завоя остава малък покрит навес, който може да послужи като примитивен заслон. Продължава се през боровата гора с паднали през пътеката дървета, затрудняващи придвижването. Трябва да се следи внимателно маркировката. След 100 м се пресича поточе – начален приток на р. Дудов дол. Водата е питейна, въпреки наличието на малки песъчинки в нея. След потока пътеката стръмно и рязко завива наляво (на север) и покрай шипкови храсти и къпини се изкачва покрай стар маркировъчен кол вдясно (източно). След кола отново се завива надясно (на изток), върви се през гората, минава се през малки полянки. Отново трябва да се следи много внимателно маркировката! Пресичат се още 2 потока, нови поляни, местност с разхвърляни камъни, нови поляни с колове от зимната маркировка, още едно поточе и се излиза на стар земен път. Продължава се наляво (на североизток) по него и скоро се стига до стръмно дере, един от началните притоци на р. Буновска. Потокът не пресъхва и водата му е годна за пиене. Трябва да се внимава при пресичането на дерето заради хлъзгавите му склонове.
След потока се продължава по широк стар земен път през широколистна гора. Върви се все на изток, гората преминава в смесена и на места се разрежда, има паднали дървета. След 30 минути (от дерето) отляво (от северозапад) към пътя се присъединява синята маркировка от хижа “Рудината”, която минава по източния склон на връх Звездец (вариантът с изкачване през връх Звездец, описан по-горе). Излиза се на обширни поляни на билото на Радина планина и кръстопът – това е Етрополският проход, свързващ с. Стъргел с гр. Етрополе. Този проход сега не се използва. Земният път на юг до с. Стъргел (изкачващ се на прохода косо от запад) е в много лошо състояние, а на север до гр. Етрополе води стар асфалтов път (забранен за минаване заради военното поделение, разположено в долната му част).
От Етрополската седловина има 3 варианта, като един от тях минава през хижата, а един е изцяло билен.
От кръстопътя на прохода се продължава на изток. Само след 50 метра пътят се раздвоява. Поема се по десния земен път (на югоизток), който е по-главен и обозначен с табела за хижа “Чавдар”. Върви се през хубава широколистна гора с леко спускане. Има второстепенни отбивки, но главният път се следи лесно и е добре маркиран. След 1 час (5 км) от прохода пътят завива вляво (на изток) и се стига до хижа “Чавдар”.
Хижа “Чавдар” се намира в местността Вихрушки поляни. Преди е носела имената “Баба” и “Планинец”. Двуетажна сграда, капацитет 45 места, вътрешни бани и тоалетни, водоснабдена, електрифицирана, с локално парно. Пред хижата има красива чешма, от която блика кристалночиста изворна вода.
Наблизо, при Буновската мандра, в местността Полицата през 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю се отбраняват от преследващата ги турска потеря. Последното име на хижата е свързано с бригадата “Чавдар” - партизански отряд, който е използвал хижата като изходен пункт за първото си нападение в с. Буново през 1943 г.
От хижа “Чавдар” може да се слезе в с. Буново за 1 час и 40 минути (синя маркировка).
Яница Илиева
Стефан Илиев
