Петрохан – хижа „Пробойница”
Петрохан – хижа „Пробойница” (5 часа)
От прохода Петрохан маркировката продължава на югоизток по асфалтово отклонение покрай южната стена на язовира. Минава се покрай изоставените сгради на пощата, заведения, почивни станции и паметника на Георги Димитров и Васил Коларов. След 500 м се стига до чешма с два чучура. Маркировката напуска шосето вляво (северно) от чешмата. Следва кратко изкачване през мочурлива местност в стара букова гора, която в горната си част преминава в иглолистна. Пресичат се мочурливи поляни и за 20 минути (от чешмата) се стига до хижа „Петрохан” (30 минути от прохода).
От чешмата до хижата може да се стигне и като се продължи по шосето, което продължава на юг и на изток до хижата (2 км от прохода).
Хижа „Петрохан” (1470 м) е разположена на 2 км югоизточно от Петроханския проход. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 76 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. До хижата има асфалтов път и пряка пътека.
От х. „Петрохан” се тръгва в североизточна посока през смесена гора. За около 15 минути се излиза над горския пояс, откъдето се открива чудна гледка към Петроханския проход и извисяващия се над него връх Зелена глава с предавателя. По-късно се подава и острият конус на връх Ком.
Продължава се все на североизток-изток по затревеното било на Козница, изпъстрено с петна от хвойна и боровинки. Южните склонове на планината са тревисти и полегати, а северните – гористи и стръмни. С изкачването гледката постепенно се разширява – на север се показва Дунавската равнина, вдясно от Комовците наднича Миджур, на югозапад са планините от Краището, а на юг са Витоша, Рила и Родопите. На изток изкачването е плавно, но постоянно. Стълбовата маркировка минава успоредно на пътеката. Подсичат се южните склонове на слабо изразените върхове Малка (1662 м) и Голяма Козница (Чамляку) (1734 м). За 1 час и 30 минути (от хижата) се стига да обширно седло, където стълбовата маркировка се раздвоява. Лявата подсича връх Тодорини кукли (1785 м) от запад и слиза към Клисурския манастир и гр. Вършец.
Тодорините кукли са четири на брой, разположени от север на юг, като разклонение на главното старопланинско било. Намират се на 10 км югозападно от Вършец.
Най-южният връх от четирите е 1785 м и е първенецът на планината Козница. Той и съседният на него връх са тревисти, докато другите два стават по-скалисти и с по-ясно изразени стръмни склонове.
От Тодорини кукли може да се стигне до Клисурския манастир за 2 часа и 30 минути (колова, зелена и жълта маркировка) или до гр. Вършец (кв. Заноге) по няколко различни пътеки и коларски път за 3 часа.
Маршрутът Ком – Емине продължава на изток по дясното отклонение, което преодолява възвишението южно от Тодорини кукли. На север се отделят няколко земни пътя, водещи към върха. Следва леко слизане по тревист склон на изток-югоизток, заобикалят се от юг върховете Зелени рид (1741 м) и Крушачки връх (Дебели рът) (1738 м) и за 1 час от разклонението (2 часа и 30 минути от хижа „Петрохан”) се достига Червената локва. Това е малка вдлъбнатина в терена, в която се задържа вода. Повърхността ѝ е покрита с водни растения и затова през лятото е по-трудно забележима. На север има гледка към град Вършец и Врачанския Балкан, на юг са Витоша и Рила, а на изток върховете на Стара планина отново се редят чак до Ботев.
След Червената локва се напуска билото, което завива на север, а на югоизток продължава странично билно разклонение, по което слиза земен път за с. Заноге. Пътеката се спуска между двете била (на североизток) по стръмния (лавиноопасен) склон към местността Врелата (Дяволския проход) – изворната област на река Пробойница. За 10 минути се стига до разклон, обозначен с табелки върху стълб от зимната маркировка. Вляво (на североизток) се отделя пътека и колова маркировка за хижа „Бялата вода”, а вдясно (на изток) се продължава по червената маркировка до началото на гората. Ориентир е старо дърво с разделен на две ствол, на което има поставена табела и няколко марки (20 минути от Червената локва).
Пътеката навлиза в букова гора, пресичат се няколко потока, десни притоци на река Пробойница. След стръмно спускане се излиза в местността Царица (25 минути от началото на гората), която представлява мочурлива поляна с изворче, където има рампа за товарене на дърва и останки от горска барака. От нея се тръгва по земен път в югоизточна посока. Пътят минава през сечища. 15 минути след местността Царица пътят се изоставя при един от завоите му. Поема се на изток по маркирана пътека, а след това на югоизток по нея след 15 минути се излиза на горски път. Вляво (на север) този път стига след 400 м (5 минути до мост над река Пробойница, която се пресича по моста), върви се 800 м (10 минути по левия є бряг), стига се до втори мост, през който пътят се прехвърля отново на десния бряг на реката и след 2 км (30 минути) се достига до хижа „Пробойница” (през мост към левия бряг на реката).
Пътеката съкращава големия завой на пътя през двата моста, като поема вдясно (южно) по пътя. След 220 м (5 минути) пътеката напуска пътя и с много стръмно 500 м (10-минутно) слизане на изток-югоизток излиза отново на пътя (300 м южно от втория мост).
От тук надолу се продължава вдясно (южно) по пътя, който върви по десния бряг на река Пробойница. Редуват се гледки на красиви водоскоци и сини вирове в рамката на покрити с мъх камъни. След 20 минути се минава покрай дълги поляни, които се намират вляво от пътя и след още 5 минути се стига до хижа „Пробойница”, която се издига на левия бряг на реката, която се пресича по мост (2 часа от Червената локва, 4 часа и 30 минути от хижа „Петрохан”).
Яница Илиева
Стефан Илиев
