Mестност Белия камък - в. Мургаш - местност Зла поляна
Mестността Белия камък – река Еловица – газопровода – хижа “Мургаш” – връх Мургаш – местността Йоцова поляна – местността Зла поляна (3 часа)
От местността Белия камък се тръгва по десния разклон (на югозапад). Земният път съвсем скоро навлиза в широколистна гора. След 15 минути се пресича десният начален поток на река Еловица. След още 10 минути се пресича и левият начален поток на реката, а след още 5 минути – ново каменисто дере. Следва стръмно изкачване през гората, като почти веднага след това се излиза на широк горски път, продължаващ в западна посока. Тук старата маркировка остава в сечище, малко по-надолу от този път (северно от него) и е обрасла. Затова е по-добре да се продължи по пътя (на запад), който след 15 минути излиза на широкия земен път покрай газопровода (50 минути от местността Белия камък). Надясно той върви на север по Калояновия рид, слиза на североизток до река Еловица, пресича я и се изкачва на изток до билото и червената маркировка на Ком – Емине (между Снегьова бара и Циганска поляна, описано по-горе). Наляво (на юг) пътят покрай газопровода продължава към хижа “Мургаш”. Има стара маркировка, пречупени метални колове и табели, но нарядко. След по-малко от 1 час, с леки изкачвания и спускания, се стига до разклон – пътеката напуска пътя и се отбива вляво (на югоизток). Има дърво с маркировка и табели – на югоизток за хижа “Мургаш” и на север за хижа “Лескова”. Две минути по-късно хижа “Мургаш” се вижда между дърветата. Минава се през още един разклон – наляво (на североизток) към връх Мургаш (30 минути) и направо (на юг) към хижа “Мургаш” (1 минута). До тук е 1 час и 45 минути от местността Белия камък, 7 часа и 45 минути от хижа “Лескова”.
Хижа “Мургаш” е разположена на 1400 м н.в. в местността Турски преслап, източно от връх Невижда (1427 м) и югозападно от връх Мургаш. Представлява масивна сграда на 3 етажа. В момента не работи, макар че може да се използва за подслон. Пред хижата, вляво от нея има чешма, която понякога пресъхва. Непресъхваща и с по-хубава вода е чешмата на 150 м югозападно от хижата.
До хижа “Мургаш” води път с трошенокаменна настилка от гр. Бухово (14 км).
От хижа “Мургаш” може да се слезе до гр. Бухово – 4 часа (по пътека и път, маркирани със зелена лентова маркировка и стълбове); с. Желява – 3 часа и 30 минути; с. Чурек – 4 часа и 30 минути, местността Жерково – 4 часа.
От хижата се тръгва в северна посока обратно по пътеката за хижа “Лескова”, докато се достигне до вече описания разклон. Наляво (на северозапад) от разклона след 1 минута (200 м) е пътят покрай газопровода, който води на север към хижа “Лескова”. Поема се надясно (на североизток) по маркираната пътека за връх Мургаш. Добре означената пътека се изкачва през красива букова гора със стари дървета с причудливи форми. За 20 минути се излиза над горския пояс и се продължава през поляните, югозападно от върха. Появяват се коловете на зимната колова маркировка и се вижда сградата на метеорологичната станция, която е разположена на връх Мургаш. Маркировката пресича земния път, който с по-малък наклон опасва върха от запад и също стига до станцията. Стълбовете се качват право нагоре към върха и излизат южно от постройките на станцията (20 минути от края на гората, 30-40 минути от хижа “Мургаш”).
Връх Мургаш е първенец на едноименния дял, разположен в Западна Стара планина. Той е интересен орографски и хидрографски възел. В неговия масив се събират няколко рида, а в подножието му извират множество реки и потоци. На запад спускат водите си реките Еловица и Непрътка, на юг – Челаница, Рагиница, Желявската река и Елешница, на изток – Жерковска и Чурекска, а на север Бебреш, Осеница и Чешковица.
След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда – Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович; Преден, под командването на ген. Гурко, и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Велико Търново – старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсирана Стара планина. На 27 декември 1877 г. части на Западния отряд преминават билото на Балкана и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. На 4 януари 1878 г. е освободена София. Един ден по-късно е освободено село Вакарел.
През 1879 г. Иван Вазов се изкачва до Мургаш от с. Бухово и описва излета си в кратък пътепис. Красивите и силни думи и сега извикват пред нас образа на Мургаш така, както го е видял писателят: “твърде повелителен, страшно висок”.
“Мургаш! Хайдушкият Мургаш, любимият връх на Любена Каравелова, който му е посветил и песни, и проза! Отдавна е забравена тая планина, новото поколение нито е чувало за нея. Другите великани, които наскоро открихме – Родопи, Рила, Витоша, Амбарица, Юмрючал – блазнят туристи и писатели, а Мургаш се не чува. А Мургаш е бил в онова време, в героическата епоха на българина роб, люлка и свърталище на юнаците: планинските хайдуци наши там са намирали прибежище, яли са легендарните печени агнета под дебелата сянка на букака му. Песнята ни разказва за тия юнаци и въздиша за Мургаш. Той е пълен със смътни възпоминания за неизвестни витязи на отмъщението, горите му са поглъщали гласовете им, изворите му са прохладявали гърлата им, мъжка сила и енергия и буйни животи са се размахвали във волна мощ из самотиите на забравената сега планина.
Пустата Мургаш планина! Много си, Мургаш, хубава!”
Вазов не е видял обаче змеицата, описана в народната песен “Змеица на Мургаш”:
Стоян в механа седеше, червено вино пиеше, към планината гледаше, на планината думаше: – Горо ле, Мургаш планино, много си, Мургаш, хубава за стадо, за зимовище, а най повече за паша! Ала ме, Мургаш, разплакват, че ти ми вземаш, планино, всяка година по овчар, тази година двамина, двамина със кехаята. Мургашът мълчи всякога, никому нищо не казва, ала Стояну продума: – Стояне, младо юначе, аз не ти вземам овчари, а връх мен има грамада и в камъните змеица, змеица пуста вдовица – тя ти й взема овчари, тя ти взе и кехаята.
В днешно време тя съвсем не се явява нито на говедарите, пасящи стадата си около Зла поляна, нито на туристите, защото през 1953 г. на върха е изградена метеорологична станция. За целта връхната му кота е изравнена и от първоначалната грамада е останало само малко възвишение зад (северно от) станцията, обозначено с кръст. Това е същинският връх, въпреки че повечето туристи се снимат с измервателните уреди източно от сградата, на които е поставена табелката с името и надморската височина на Мургаш.
От изграждането на метеостанцията до сега, там постоянно има метеоролози, неизменно съжителстващи с черния котарак Мургаш.
Върхът е един от най-ветровитите в България, времето е непостоянно и често слънчевите лъчи се скриват зад облаците за броени минути.
При ясно време обаче планинарите са възнаградени за усилията при стръмното изкачване с необятни гледки. На запад се виждат гънките на хълмовете и планините в Краището и Сърбия. На северозапад все още се различават Комовците, редуват се върховете Издремец, Чукава, малко настрани пресечената пирамида на Козница, уж близките, а вече далечни Увеса, Бигла и Рудешки камък. В ниското се очертава петното на местността Белия камък. На север издига скалиста снага Врачанският Балкан, а на североизток погледът се спуска до Ботевградската котловина. На изток-югоизток започват да се редуват примамливите цели на следващите комеминейски дни – върховете Баба, Свищиплаз, Вежен и съвсем в далечината - масива на Триглав, който ще остане встрани от маршрута. На заден план са зелените вълни на Родопите, а на преден план непосредствената цел – проходът Витиня. На юг издига високите си върхове Рила, а на югозапад Витоша, приютила многолюдната София в пазвите си.
От връх Мургаш се тръгва на изток по билото. Минава се покрай червено-белия купол за изоставена сграда на мобилен оператор. Следи се зимната колова маркировка, която почти съвпада с лятната пътека. Следва кратко 10-минутно спускане до разклон, обозначен със стълб с табела (разклона за хижа “Лескова” 800 м източно от връх Мургаш). Към хижа “Лескова” е наляво и надолу (на север) през поляните. Посоката е обозначена с 6 маркировъчни кола, а в гората след това с добра лентова маркировка до местността Белия камък (виж втори вариант по-долу). Пътят направо и на изток води към местността Зла поляна. Върви се по билото все на изток, но вече с по-малък наклон, все през поляни. Скоро (след 5 минути, 400 метра) се стига до западното подножие на малко възвишение – кота 1603 м. Тук отляво (от северозапад) от края на гората идва маркирана с червена лентова маркировка пътечка от местността Белия камък (виж втори вариант по-долу).
Кота 1603 м се заобикаля леко от юг и се продължава на изток по земен път и коловата маркировка. В тревата се виждат основите на ветрогенератори – поради силния вятър опитите да се поставят са се оказали неуспешни. Докато се върви в тази отсечка, вляво и долу (на изток) може да се види местността Зла поляна – следващата цел за този ден. Вдясно (на югоизток) остава гористият, но с голо теме връх Йоцова ливада (1490 м). Към този връх надясно (на югоизток) се отделят няколко стари земни пътища, които стигат до него след около 900 метра.
За 15 минути (30 минути от връх Мургаш) се излиза в местността Йоцова поляна. След нея пътеката завива наляво (на север) и през широколистна гора стига до път, по който се продължава наляво (на северозапад). Гората става иглолистна, после отново широколистна. За 10 минути (40 минути от връх Мургаш, 1 час и 15-20 минути от хижа “Мургаш”, 3 часа от местността Белия камък, 9 часа от хижа “Лескова”) пътят се спуска до западния край на Зла поляна. В последната си част той е изровен от мотористите, които често посещават района.
Яница Илиева
Стефан Илиев
